The Third World War is coming. What to do about it?

Tags: English, opinions
Created on Thu, 28 Jul 2016

The Third World War is coming. Everything is set in place for the war to unlock at any moment now. ISIS are the most powerful and cunning terrorist organisation the world has ever seen. There is nothing that can stop it. The Islam religion is so powerful, they want to kill people and they will do it over and over, more and more often. Because they are promised salvation. It is always the Islam. It is the wrong religion. 9/11. And we now let them in our own lands because they want asylum? Ontario, France, Belgium and Germany. But they are different. They are not like us. We let them kill our children. How long? Who do you fight with? There are the lone wolves that are impossible to track. Or so they tell us. Maybe they know. The more powerful, the people at the top, they know. Putin has been the worst dictator humanity has known yet his country is not attacked by ISIS. Why? Because he is part of the plan. He will be more manipulative and hungry for more power until the war breaks out. Then he will hide in a bunker. Together with all the top people that we know and that we don’t know. The people who are pulling the ropes from behind the scenes.

The war is coming. And it will be terrifying. Everything is set in place. Trump will soon win the election. He has already said it will withdraw support for NATO countries. Every man for himself. There will be no support of small nations. It will be the two big powers now. They went through a cold war but the world needs a war, the Empire needs wars to survive.

The war is coming. Is it a coincidence that the Brexit just happened. Just now? The European Union is in a state of collapse and the effect of the domino will soon follow. The Netherlands and France will soon be out, Germany will not want to forever support countries like Greece. Europe has always been too different to be united.

The war is inevitable. The world economic debt is monstrous! There will be a scarier economic crisis, worse than what we have seen. And the Bible predicted it - the doomsday is coming. Nostradamus said that this pope, pope Francis, will be the last pope before the Second coming.

The war is coming. And it will be more destructive than ever. Einstein said that he doesn’t know what WW3 will be fought with but the fourth will be fought with stones and bricks. And it’s these scientists who are saying that gays and lesbians are normal. It is these scientists who make women equal. And because of that, women will actively participate in the war. Oh, no, it will not be only men this time. They will have to carry the gun and shoot people and be shot. And there will be no place to hide. There will be atomic bombs all around the world. Total destruction, oblivion of all the nations.. And only the selected secret officials will be saved. Because they have planned this all along. They have the bunkers in which they will survive and let humanity kill itself. They want that because we are overpopulating! It will be a new world. A new order. With new species. We have proven to be impossible to live with. All we want is sex and war and drugs. We do not deserve to live but all of the secret societies, the new people, the new era. They will be the ones.

The war is here. There is nothing to do now but to participate and probably die. Or you would wish to die. You will be injured so badly that you would wish to die. Every night there are bombs. Every day there are drones above your head killing your friends, family. Destroying all you know. The war is inevitable. The destruction of all of that beautiful life is inevitable. It will be the greatest suffering and dying the Earth has ever seen. And it has already began.

Are you afraid?

Are you terrified?

You should be.

But There is a way out. I know the secret. I know the soft spot and I know how we can make our country great again. We will tighten our borders. We let no one in. We kick all the Jews out of the country. We kick all Mexicans out of the country. We will not allow some bureaucrats in another country deciding what is right for us. For our community. For our freedoms. For our democracy. I will build a great wall to stop everyone coming from abroad passing through it. I will have guards 24/7/365 around the border. It will be a great, powerful, independent country. We will be a safe heaven. But just for us. For the people in this room. For your families and your friends. Vote for me in November and let’s make our country a safe great powerful country.

Let's do it! But I know... death is frightening... I want to provide you with a different view...

There is one thing they can’t take from you. It is your belief in the Almighty. God knows who is rightful in his heart of hearts. He knows and he promises eternal lives for everyone who accepts Him. He protects you here on Earth and it will not let anything happen to the ones who are true to Him. It is said in Mark “Truly, I say to you, there are some standing here who will not taste death until they see the kingdom of God after it has come with power.”. And God will welcome you. He will welcome his children because he is all knowing and all good and all powerful. And he is forgiving. Your belief in the Lord is the one that will save you. Belief it is said in the scriptures, and belief we shall.

Doesn’t it provide solace and peace? But actually... does it all matter?

Fear not. Because this evening I will tell you the solution. And it will shock you. It is the simplest truth there is. You will be thinking How didn’t I think of that before? My Gosh, I wish I knew it all along. It is money of course. If you have enough money, you can buy anything. You can buy a position in the government. You can buy a safe heaven for your family. It doesn’t matter the world will be at war, but to be honest - I don’t think it will be at all. Why? Because the world is driven by money, no one is interested in wars, wars make businesses go broke, what is the point. But on the off chance something happen, wouldn’t it be nice to have enough money to buy yourself any position that you want? And I know how to make money, this is the only thing I know how to do in this world. And I can teach you, it is so simple. My company, Straiten Oakland is known for making normal everyday people rich overnight. We have thousands of people around the world who turned millionaires in a month because of the simple system we teach here. And you know what the best part is - you can quit any time. No questions asked. But if you stick to it, believe me, you will wish you found about me earlier. You will not be sorry.


Do you get it?

Or do you feel confused.

What am I proposing?

Now. What I’ve done, is the most generic fear message that anyone can say and anyone can believe. From the politician, to the priest, from your slightly weird Uncle Bob to your close friends after a bottle or two, the TV news and the print media, the social networks, the videos on YouTube and the blog articles on Medium. The message is so powerful it is almost impossible to dismiss. It is so powerful because it touches the single thing that all biological species share - fear. Fear makes you do things more than ANYTHING ELSE in the world. It is unavoidable, everyone is guided by different fears. And in this talk, I have touched on a particular kind of fear. The fear of not having control.

And then, your mind is tuned to getting back control. To a solution. To a salvation. To a resolution. About what to do. What can you do now? Fight or flight or freeze? What’s next step that can help you survive. You want to hear that nevertheless, you will be saved. Your family will somehow beat the odds and it will survive. Somehow you can get into the bunkers of these politicians. Somehow, you will be this general or warrior who win the war. It doesn’t matter, because religion will save me. Or you will just dismiss me. And say I am a lunatic. A psycho. That life will just go on and nothing will happen. There are doomsday predictions all the time and they never come true. Right?

So, the three roles - the politician, the priest and the salesman - provide a simple thing. A solution to a problem. What is the problem? It is the inevitable war, remember? The three roles appeal to different people. Any of them could have said the generic thing that I started the evening with. Any of them could have said the things I have said in the beginning.

But. These solutions are not real. They are still outside of your control. They try to project that you are going to be back in control but what really happens is, they take control away from you even more. The politician searches for power. Once it is there, the world goes according to his life. The salesman gets the money from you, gives you a system but doesn’t really care. You will say, yes, but religion gives me the Bible, the book to solve all my problems. And that is almost right. Religions actually always start with good intentions. They want to help humanity to find meaning, to answer all of the fears. But the most powerful way to convey their message for search for meaning is through fear. And fear corrupts. They want to make you scared. And they can make you more scared the more powerful they become.

And you are back to square one. You hear the media talk about the fears, you search solutions, you vote, protest, pray, buy books, go to seminars, try to provide for the family, for yourself and try to find meaning. And all you have from school is how to solve quadratic equations. Not really helpful.

So you buy into these solutions. Not realising that the only thing you need to do is...

STOP!

And think.

Recognise the fear. Is it real? Fear is powerful but is-it-real? Does Brexit really wakes you up at night? If so, why? What are you so afraid of?

Fear is the most powerful thing in the world that makes you take action. It is a biological truth no less true than gravity. And fear makes us move unpredictably. It makes us take quick decisions which are good for the jungle - fight or fly - but society is more complex. Fear is good in the context of the jungle and politicians, religious people and salesman have learnt ways to capture that fear and make it work for their own needs. Rarely situations in modern life are jungle quick. Most can be taught out calmly, rationally. If you only understand that it is fear that is moving so much of your life choices.

But if you recognize the fear, if you capture it, if you stop and think what you are so afraid of you will realize you have so much more control than you thought. So much of your pain is caused by you listening to pseudo solutions that don’t give you real power and control over the situation.

So what is my solution?

We Need Education

Global Re-Education.

No, not maths and science of the Big Bang or evolution. Not biased history lessons where you have to remember the dates or which countries have the highest GDP per capita. Let’s be honest - unless you are in a small minority of so called scientists, you don’t care about science. I want to redefine education. How?

Let me ask you - What are you really interested in? I will give you two lists of questions.

List number 1:

List number 2:

Which one is more appealing to you? I guess list number 2. Sure, list number 1 provides all the technological advancements which help society. But there are things more basic than advancements. Compassion, caring and understanding. Yet, we all teach list number 1 in all the schools, in all the countries around the world. And only a small minority cares about education. If you ask yourself, what is the point of education, it is obvious - to prepare you for life. Yet, we all know, education systems don’t prepare us for life. It teaches us things that everyone has asked “When will I need that?”.

This is the problem.

It is not your fault. You are not stupid. You are not dumb whatever the education system has tried to tell you for so long. You are normal human being just the same way I am and everyone is.

Education does not speak the language of the people. It speaks a weird language that just a few understand and want to speak. So you get frustrated. You don’t feel in control of our own destiny, we are not prepared for life no matter how much we try to hide it from the people around us and even ourselves. No one helps us find out what should we do with the single life we are given.

So we lose control. And we try to get it back through politicians, religions and salesman - the ones who are “educated”. But giving up control, gives up our ability to think and decide for ourselves. We can’t do it, because we are not educated to decide for ourselves.

I am not educated. I do not feel an educated person. Not in the sense that I have redefined it. Education didn’t matter. It was fake, it was meaningless, it was useless.

I want a worldwide reform in education. Real education. About the things that I and you care about. And the way I see it, there are four paths.

Number one - individual level.

Learn all the stuff that you need to know by yourself. Chances are you are either educated enough to try to find ways to do it yourself, or you have already given up control. If you don’t have a clue, you are the second group.

Number two - business level.

Open up private institutions for education. Businesses need money, some people can pay money for additional education but not everyone can find the energy to do that.

Number three - volunteering

Organise people who can help you get a direction in life for free.

Number four - government level

Massive request from your governments to provide us with free education, but the one you care about, the second type. Change the system for the young and re-educate the older ones.

I can’t take it much further. I am a single man with a single voice. Do you think it matters?

If you do, share this talk. Not only to the people in your circle. Break the bubble. The talk starts with the fear message for a reason. It has the click-bait title for a reason. If you don’t talk in people’s language, they won’t listen to you. You have to win them over before you present a new idea.

Use the hashtag #WeNeedEducation to start the talk in social media.

I am open for debates.

Thank you.

Frequently Asked Questions

Q: You can’t really believe we can have all the people to be educated. Who will then dig the land, make crops etc?

A: We are talking about a completely different kind of education. Emotional education, spiritual, a school of life if you wish. Understand one’s own emotions and needs rather than just acquiring more skills. In this education it will be taught how to think about the questions that we are really interested in such as how to find meaningful work, how to find love, what is happiness and success and how to deal with anxiety.

Q: Why education?

A: In short, I believe that education in a sense about one’s self and the other people around you could be the root problem of many social ills. Understanding how your emotional decisions could compromise living in a society for which our biology is not used to. If we want to get all the benefits from a society, we need a way to understand society and how it functions not just let someone take decisions up top.

Q: Do you think I am stupid?

A: I don’t know you, but probably not. And it doesn’t really matter to be honest, however you define stupidness. I go from the basic idea that every person on the planet deserves happiness. I want to maximize the number of people who can be happy. But in our day and age we have lost the ideas of what makes us happy, the media gives the wrong impression with super stars, richness and we think money, power or popularity makes us happy. Understanding one’s emotional self could help understand what makes us happy and go for it.

Q: Whatever you try to do, “They” will stop you

A: Well then what is the alternative? Not even trying? I understand that if we do it alone, it is useless. If the idea does not hit enough people, a so called critical mass - it is going to be a drop in the sea. Even so, if the idea is associated with a person and organization, They will stop us. BUT if we find a way to distribute the idea of re-education to enough people and disassociate it with a person or a party or anything, if it is an idea as simple as the fact that the sky is blue, when everybody knows that we need re-education as a fact, not remembering who first said it, then things may happen.

Q: The NSA/Illuminati/Secret societies will not allow you

A: As far as we know, they are still only people. If such conspiracy theories turn out to be true, then indeed maybe nothing we do will ever be of any use. But - what if they are not true? Are you willing to consider that the NSA is not really all that all-powerful? Are you willing to consider that Illuminati are still just people with no extra-sense abilities? I am willing to doubt that this is all true. If we all believe the king is wearing clothes, then the king is wearing clothes whether he is or not. But if he isn’t and nobody says he isn’t, is he still wearing clothes or not? What is fact and what is speculation? I do not possess hard proof that Illuminati rule the world. So I am willing to point out that the king is indeed naked. How about you? Willing to take a closer look and just maybe try?

Q: How exactly will the re-education happen?

A: I don't think it is not the time to talk about that. It will just muddle the picture. That's why I just put a small sections of ideas of how it may happen to bring the spark but it's not the main point. First we need to get convinced that this is indeed what is needed. I may be wrong but if it rings a bell in a lot of people and we manage to permeate the message to enough people in the right way - then maybe it's a thing that is needed for the better of humans.

Q: You are crazy young person wanting to change the world. You will never do it.

A: Not a question but a good notice. I am idealist. But tell me - does the argument not convince or I don't convince you as a person? I am trying to do what is of no power to any single individual. We are talking about a global initiative. I am a young person, only one and besides - if the idea gets associated with me personally or with an organisation, then there is no point. It will get destroyed, killed, faked, mocked etc. See above question about "They" will stop you. If we make it a fact. An undeniable fact that the education system is mostly useless in the form it is now (this is almost a fact now) and people get to know that they have other needs than merely acquiring skills for work and everybody believes in it... Then maybe we stand a chance.

Q: I don't like you mocking my religion / my political party / my business

A: I am sorry if it sounded like that. All I wanted is to convey a message and I know that this message will be dismissed outside of my bubble if I didn't speak the language of many people. I know religion, politics and businesses play their roles in society, I don't want to dismiss them. Not for a second! Read the message again. But none of them currently provide this education that I am talking about. They are about fighting ideas for most people. How should we call our God? Jesus? Allah? Muhamed? Budha? We are not talking about the real issues. Of course, religion works for some people and it could be a great part of the solution. But people killing each other because of the name of the God some of us believe in? Or the allegiance to a political party? The color of the skin, sexual orientation, nationality? This is the wrong part.

Q: Why don't you make your money and live your happy life with the skills you have, why change the world?

A: I honestly don't want to wait until a friend of mine is killed for useless reasons. I don't want to be dragged to the war that I've described at the top. We humans are so small part of the vastness of the Universe, it is so useless to argue about things when we can find peace and harmony and work together. I am not talking about communism, please. It has nothing to do with it. I am talking about understanding each other and solving problems that we really need to face off together - Global warming, the energy crisis, hunger, poverty - these are things that can be faced and solved together only if we change the way we understand ourselves first. I am motivated because the work that I do I feel it is meaningless in the global picture. I belief I have one life and if I just make myself satisfied - I won't be when I see so many problems we can work together to solve but instead we work on the completely wrong ones most of the times.

Q: What is paying you for this? Who are you? Why should I trust you? What authority do you have to tell me these things? Why should I listen to you?

A: This does not matter. I cannot possibly convince you I am not Illuminati, a reptile, paid by The Witnesses of Jehova, ISIS or that I will not make a business out of this in few years time. Ideally, I don't want to be the author of the idea. Because it doesn't matter. (See They will stop you). I know in this day and age it is hard to talk to people and telling them I have nothing on the back of my mind. I can't possibly make you believe no matter what I do. So I want this to be spread out in different channels, in different medias, in different ways, languages, in different emotional languages. I am one person with one way of saying these things. The Idea for #WeNeedEducation needs to be global, anonymous in order to succeed. Read the idea. If you like it, if you like the idea that you and your children will be more prepared for the Real Life rather than solving useless equations, then share the idea the way you like it. The idea, not the person. I am Mr. Nobody.

Q: Humanity is actually not that bad - see we make telescopes and skyscrapers, people mostly have got to eat, we are actually in the best place in history ever

A: I agree with all that but that does not diminish the fact that we have so many other problems right now. A so called "Third world" problems. These are problems that are beyond just eating and having convenience. We are more anxious than ever, we have new-age diseases of the mind and body which are things that we need to understand together and fight it off to increase the happiness in the world. We are in the best times but there still is pretty bad places on Earth where people don't have Third world problems yet, but they will in few decades. And we better face them now and not dismiss them. Education itself is actually a third world problem. So I propose to start from there as I see it as the root cause of a lot of other things.

Q: I still don’t understand why education? Why not poverty? Hunger? Why not the economy? Energy crisis? Global warming? World peace? Why not cancer or ASL? Why not suicide, loneliness, drug abuse?

A: I believe a lot of these problems are really good to tackle. The problems are very valid. But they are not the root cause of why we will always have trouble tackling these problems unless we are educated as a society. It is a bottleneck problem - any optimisation before or after the bottleneck is useless. Take Global warming. There is no evidence that there is no Global warming, that is, everybody who can look at the data, understand the numbers and listen to the people that do the science - knows that there is global warming. Yet, we get tricked by politicians with the old tricks that I described in the beginning of the talk. The problem is we so don’t know ourselves, we don’t understand when fear is being used as a trick. It looks normal talk but it is not. Any conversation that we start before we all have common ground will be useless because we will all be speaking different languages. People who are scientists will tell you yes, there is global warming logically. But people are not logical creatures, they are emotional first and then logical. There is fear installed by politicians in some people that using money for fighting an non-existing global warming instead of giving the money for health is stupid. So scientists cannot convince by logic until people understand what lies people say and why they say it.

Бурките

Tags: Български, политика, мнения
Created on Fri, 17 Jun 2016

След като установихме, че лицето е неизменна част от съществуването на здравословно общество и искаме да се забранят бурките, предлагам да се забранят също:

И за десерт един въпрос - защо жените могат да са по бански на морето, но се срамуват да бъдат видени по бельо?

Лека нощ! (А, забравих - маските за сън!)

Животът е нечестен

Tags: Български, политика, есета, лични
Created on Thu, 16 Jun 2016

- Бай Василе! Когато се освободи България, кого ще си турим цар?

- Ако се бием с турците само за цар, то сме глупци. И сега си имаме султан. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство - отговори Левски навъсено.

- Ами ти каква служба ще вземеш тогава?... Зер, пада ти се най-първа служба.

- Никаква. Ще ида у други поробени народи, да правя това, което правя тук сега.

из “Немили-недраги”

Добър вечер. Тази вечер ще представя няколко идеи. Ако тези идеи се асоцират лично с мен, губим всички. Затова няма да ви се представям. Можете да ме наричате господин Никой.

Ако някой ме пита дали искам да живея в България - разбира се, че искам! Харесвам времето и природата, детството ми е свързано с България, моите приятели и близки. Разбирам културата донякъде и свързвам България с хубави спомени и интелигентни хора. Не харесвам негативизма и безпомощността. И искам това да се промени. За това сме тук тази вечер. Искам всеки да се оплаче, да си изкаже проблемите и мъките. Знам, че са много. Знам, че изглеждат нерешими. Но искам някой нещо да направи. И ще започна аз.

Ще започна с някои правила. Първо - вие присъствате на тази среща доброволно и аз доброволно ще говоря. Не сте платили, не ми е платено, никой не ви държи и нищо не ви пречи да напуснете във всеки един момент. Няма да ви се сърдя, защото няма нищо лично тук. Искам да сте свободни да взимате решения за себе си и за хората около вас.

Второ - нямам абсолютни решения. Нямам дори абсолютни проблеми. Ако сте дошли тази вечер с надеждата за грандиозен финал, на който ще ви дам решенията на всички ваши проблеми във вашия нечестен живот, ще ви разочаровам. Ако това не е в очакванията ви - правило едно беше, че можете да напуснете сега... Нямам абсолютни решения, защото най-малкото не съм наясно с всички проблеми. С други думи, не мога да ви кажа, че отговорът е 42 без да знам, дали въпросът е 30+12 или въпросът е “Имаш ли банан”? А съвсем друг е въпросът, че вашите проблеми едва ли са толкова прости, че да ви дам число, изречение или дори параграф, с който да ви отговоря. Проблемите на хората обикновено са комплексни, трудно разбираеми и изискват краткосрочни, дългосрочни планове, компромиси и оптимизации. Разбира се, ще имаме някакви отговори, но най-вероятно не тази вечер. Ако формата обаче ви хареса, ще има много вечери като тази и една от тези вечери, ще имате отговори. Но не, най-вероятно не днес.

Трето и най-важно - искам да мислите. Това е нещо, което никой не може да ви отнеме, в която и да е дистопия. Ако сте дошли готови да се оплаквате, да обвинявате, без да сте готови да поставят на въпрос всяка сричка от всяко изречение, което изкажете - не сте готови да мислите. Аз съм готов всичко това, което говоря да е под въпрос. Не искам да претендирам всезнайчество, въпреки че е голяма част от мен, както ще ви обясня по-късно. Ако се окажете в ситуация, в която единствените неща, които можете да правите са да крещите, или пък напротив - да мълчите или пък да щурмувате, да обявявате революции, да сте готови на жертви, ако искате да кръстосате ръце или пък да раздавате юмруци на тези, които не са съгласни с вас - не сте готови да мислите днес. Ако не ви харесва, спомнете си първото правило - можете да напуснете по всяко време, никой не ви държи. Миленето е сложно, не е като крещенето, това е лесно. Защо е сложно? Ами такива са ни мозъците, те са еволюирали милиарди години да могат да крещят, но само няколко стотици хиляди, в които могат да мислят. Мисленето е трудно, най-вероятно аз самият ще правя грешки. Искам да ме поправяте, защото аз съм също като вас - пълен с лудости и грешки. Но ако ви мързи да мислите - напуснете.

Бих искал темата на разговорите тази вечер е “Как да живеем в една идеална държава?”. Много бих искал тази вечер ние заедно ще създадем една утопия. Много бих искал, но няма да се случи тази вечер. Защото не искам да ви казвам моята лична утопия. Тя няма значение за обществото, но има значение за индивида. Искам да мечтаем заедно. (Мечтите са свързани с мисли, и това беше третото условие - ще се мисли. Ако ви мързи - напуснете.) Държавата, която бихме създали не съществува никъде по света, освен в нашите глави. Но вярвам, че ще ни помогне да създадем една идея, която може да стане реалност само ако живее достатъчно дълго в главите на много хора. Искам всеки от вас като си тръгне тази вечер да мечтае. Да мечтае каква ще е утопията, която искаме да живеем. Не личната, общата утопия. Но общата утопия ще започне само като зрънце в главата на индивида, което трябва да бъде поливано от обществото, ако искаме то да успее. Да изхожда от първи принципи, да задава въпроси за себе си - как знам, че това е вярно? Какви са ми доказателствата? Какво мога да направя? Да мисли.

Виждате ли, хората правят невероятни неща, ако една идея живее достатъчно дълго в главите на много хора - строят се кораби, пристанища, небостъргачи, ракети. Правим компютри, слагаме роботи и хора на други планети, решаваме проблеми. Но в днешно време е трудно един човек да направи всичко сам. Има прекалено много информация, прекалено много неща, които един човек трябва сам да научи, за да може да направи нещо смислено. В даден момент тези толкова много неща преливат над времето, което средностатистическия човек живее, за да могат да станат реалност. Нека помислим в години. Един човек живее около 80 години днес. Но ако разпределим една идея сред двама човека, изведнъж имаме 160 години. Сред трима имаме близо 240 години, а сред 10 - 800 години. Това значи, че имаме еквивалент от 800 години събрани в 80 години. (Разбира се, този модел изключва неефективности в комуникацията и това е един опростен модел. Но дори загубите да са в порядъка от 70%, това пак прави 10 човека по-ефективни от 1). Затова е важно идеята да не е концентрирана.

Сега, защо ви казах, че ако идеите тази вечер се асоцират с мен губим всички. Нека да помислим…

Аз съм един човек. Индивид. Имам тяло, ръце, крака, глава. Ако махнат тялото ми, аз няма да мога да говоря повече. Ако идеята не съществува в никое друго тяло, идеята умира. Ако идеята умре, всичките мисли, мечти и усилия ще са напразни.

Но не е нужно да махат тялото ми, за да ме принудят да мълча. Знаете, начините са много. Ще ме блокират.. Ще ми дадат пари или жени, слава или власт. Ще отвлекат семейството ми, приятелите ми, ще вземат всичко, което имам, желая или мога. Аз съм човек, имам слабости. Параноя? Застраховка. Виждали сме го по филмите, новините и знаем, че става в реалния свят. Не съм Бог, не съм всеможещ, всевиждащ или дори пример за правилен живот. Правил съм добри и лоши неща, успешни проекти и пълни глупости. Ще извадят компромати срещу мен, срещу приятелите ми, срещу живота ми. Ще лъжат или пък дори ще казват истината - но аз ще бъда унищожен по един или по друг начин. Ако го правя само аз, идеята е свършена.

Затова съм господин Никой. Хората са така устроени, че да искат да асоцират идея с име или личност. Но личността няма практическо значение, освен за хората, които трябва да говорят за нея. За това вместо да съм не-наименуван, нека бъда господин Никой, а идеята - идеята на господин Никой.

А идеята е да говорим за щастлив живот.

Защо ще има хора, които биха искали да ме унищожат по един или друг начин? Защото идеите тази вечер биха могли да променят ситуацията за хората, които харесват ситуацията. Да, има хора, за които нашата държава е рай. Те може да са 1% от хората в страната или дори по-малко, но те имат огромен интерес държавата ни да не се променя. Интереса им се корени в техния щастлив живот.

Всеки човек на земята иска щастлив живот. Не само в България - навсякъде. В Белгия и Зимбабве, в Америка и Иран. В Криводол и в София. Всеки иска щастлив живот. За всеки индивид, щастлив живот обаче означава нещо различно. За някои това е свързано с материалното, за други - с духовното, някои обичат да пътуват, други да учат, трети да гледат телевизия по цял ден. Някои искат пари, коли, жени, други искат да са на плажа по цял ден, трети искат да открият загадките на Вселената или пък да открият тайната на живота. Някои искат да се отдадат на религията, на обществото, други искат да се отдадат само на себе си. Няма грешен отговор. Всеки има своето право на лично щастие, както и да го дефинират.

Проблема е, не е когато едно лично щастие стане невъзможно. Проблем е, когато много лични щастия станат невъзможни.

Виждате ли, живеем във физичен свят с ограничени ресурси. Имаме ужасно труден проблем да организираме личните щастия на колкото се може повече хора в йерархии и системи, които наричаме с различни имена - семейства, квартали, компании, корпорации, села, градове, държави. Дори и да спрем времето и развитието на циливизацията ни, обиколим и съберем гласовете на хората и разберем какво означава истинско щастие за всеки индивид по отделно, ние няма да успеем да създадем Вселена или организация с абсолютно лично щастие на всеки индивид. Това е така, защото е нужно само един пример, който да разруши всяка една утопия.

За да опростим ситуацията, нека да си представим, че има точно трима човека на цялата планета - Жижи, Бобо и Лала.

Жижи харесва Бобо и нейното лично щастие е свързано с Бобо. Личното щастие на Бобо обаче не е свързано с Жижи, а с Лала. Дори в тази проста система стигаме до противоречие. Противоречията водят до компромиси - един от тримата жители на планетата трябва да жертва своето лично щастие в името на оцеляването на планетата.

Ето защо Живота е нечестен. Това не е оплакване, това е следствие от природен закон. Следствие е от ограничените ресурси на планетата, различията в личните щастия. Следствие е от ентропията на Вселената, ако щете. Свързвайте го с първичния грях на Адам и Ева, ако искате обяснения - аз няма да ви дам такова. Бог или Големия взрив, или каквото и да е е създало Вселената по този начин. Математиката, физиката, логиката, законите на боговете са такива, че живота никога няма да бъде честен. Освен ако ние самите не си създадем Вселена с други правила - може би някакъв индивидуален виртуален свят, в който всеки е в своята индивидуална Матрица с Вселена създадена специално за него или нея с неговото или нейното истинско лично щастие. Ако обаче нямаме такъв виртуален свят, всяка утопия, която създадем в нашата истинска Вселена ще е следствие на компромиси с личните щастия на някои хора.

Но да се върнем към втората част: проблема е, когато личните щастия на много хора станат невъзможни. Тогава цялото ни общество като цяло е много нещастно.

Заплатите са ниски, няма лекарства, работата ви е мизерна, скучна и досадна. Хората забравят какво е тяхното лично щастие и забравят, че могат да работят за него. Както казахме, обществото ни е сложна структура от йерархии и правила. Човек има нужда от няколко неща, за да поддържа тялото, което притежава - храна, вода, кислород, подслон. Това са ресурси, които както вече казахме, са ограничени или пък достъпът до тях е ограничен. Сложните ни структури в днешния свят са създали дълбоко ниво на специализация, което означава, че не всеки може да сади картофи, вади лук или ловува. Аз не мога нито едно от тези неща, както и много други хора.

Организацията на живота ни е такава, че някои хора успяват да садят картофи и да вадят лук в замяна на други неща, които пък тези хора не могат. Живеем в такова общество, че ако всеки сади картофи, няма да има време за технически прогрес. Просто времето във Вселената също е ресурс и всеки има ограничено време. Както казахме, никой няма време да научи всичко. А хората имат много нужди в днешно време - не само физически, но и емоционални. Например, ако искаме да можем да комуникираме с хора от другата страна на планетата например, някой трябва да създаде система, която позволява това (Интернет например). Но за да може да се създаде това, някои хора трябва да спрат да вадят картофи. Ето това е тясната ни специализация, която позволява да имаме такова изобилие от неща. Но това идва със своите сложни ситуации.

А ситуациите стават сложни - появяват се деца, болни родители, заеми. Или дори привидно по-просто. Човек в днешно време трябва да е образован, за да не вади лук, а да прави Интернет, но това отнема време. Трябва да има пари, но това отнема време, а проблемите са сега! Няма време! Няма време за духовност, няма време за мислене, няма време за планове. Днес нямам какво да сложа в корема! Не мога да чакам до след 3 години - хората сме устроени така, че трябва да се храним почти всеки ден.

Човек се оказва в такава сложна и оплетена ситуация, че не може да си помогне сам. Човек в днешното общество има определени нужди и желания за лично щастие, но ограничените ресурси като време не му дават възможност. И има нужда от помощ.

За жалост, йерархиите, които имаме в днешно време създават едно друго ограничение. Първото беше тясната специализация. Второто - широката изолация.

Живеем в свят, в който сме по-самотни от всякога. Живеем по единично в тесни панелки или къщички, с нашето малко семейство от 2-5 човека, или пък дори ергенски самотни. Живеем в нашия малък блок, не комуникираме със съседите, не комуникираме с хората от работата. Това не е само в България, това е световна тенденция. Хората се преместват от селата и малките общества в градовете. Това, може би е следствие от тесните специализации - големите градове създават условия за общества от тесни специализации.

Защо самотата е проблем? Да помислим…

Еволюцията ни е създала така, че хората изпитват истинска радост, когато са около други хора. Защо? Ако помислим и прочетем, истинска радост са всъщност електрически сигнали и химия в мозъка. Малките химични неща, наречени хормони, които карат хората да изпитват истинско щастие се отпускат от мозъка при определени обстоятелства. Тези обстоятелства са основно, когато хората си помагат един на друг, когато чувстват близост - физическа или духовна. Има и други по-второстепенни награди - намиране на храна, секс, решаване на проблеми, постигане на цели. Мозъкът ни реагира като с бутони - когато има хора, които обичам около мен, мозъка ми отпуска малко хормончета, които ме карат да се чувствам щастлив. Когато помогна на хора, които обичам - мозъка ми отпуска още малко хормончета. Когато свърша някоя работа, която прави хората около мен щастливи - мозъка отпуска още малко. Това ме награждава и кара да продължавам да живея и да разпространявам генетичния си материал.

Откъде знаем това?

Въпреки, че хормончетата са невидими, хората са създали умни машини, които могат да ги видят. И така, когато хората се свържат с тези умни машини в различни ситуации, ние можем да видим тези хормончета какво правят и когато хората кажат, че са щастливи, неизменно това е свързано с отпускането на хормончета.

Защо става така?

Еволюцията. Вярвайте или не в нея, това е начина по който сме днес тук. Всъщност, ако спазвате третото правило и мислите, няма място за истинска вяра тук. Но знам, че съществува стигма към еволюцията породена от немислене, затова обяснявам. Стотици милиони години, милиарди години на проба и грешка от страна на Природата прави съществата, които сме днес тук. Защо това е така е сравнително логично, ако помислим какво прави еволюцията - стреми се да създаде повече от успешния тип същества, а успешен тип същества са тези, които успяват да се репродуцират успешно.

Разбира се, еволюцията няма програма, тя е сляпо следствие на вероятности, условията във физичния и химичния състав на планетата ни. Но няма да навлизам в подробности тук, защото това няма значение.

Да се върнем към въпроса за самотата.

Преди да създадем обществата, в които живеем днес, хората обикновено са живеели в групи от по 100-150 човека, много близки един до друг. Но това днес е почти невъзможно. Самотата обаче създава липси. Липси на щастливи хормони в нашите мозъци. Това ни прави нещастни. Но всеки иска да бъде щастлив по един или по друг начин. И ако самотата създава липса на щастие, хората се опитват да го запълнят.

Заради йерархиите и системите ни обаче, решаването на проблема със самотата чрез други хора е трудоемко. Защо? Еволюционно също, другите хора са състезатели за ограничени ресурси. Съответно, те са врагове. Изискват се усилия, за да се превъзмогнат тези нереални врагове. Хората изглеждат заети със своите си неща и хората не искат да притесняват други хора, особено ако тези други хора са състезатели за ограничени ресурси. В крайна сметка, важното е индивидуалния генетичен материал да бъде предаден, а за да стане това трябват храна, вода, подсон, кислород и сексуален партньор (който също е ограничен ресурс). Това обаче води до още по-дълбока изолация и проблема се задълбочава.

Тъй като, както установихме, други хора не са привидното решение на проблема за самотата, което е решение за част от решението за щастието, хората прибягват до по-лесно достъпните извори на щастие. Както обяснихме, сред другите неща, които отпускат хормончетата са храна, секс, постигане на цели. Но също и някои наркотици.

Храната в днешно време е в изобилие. Тя е законна и сравнително лесно достъпна. Хората преяждат, за да се чувстват щастливи. Ако всеки го прави, хората с наднормено тегло стават повече. С други думи, ресурса “хора с наднормено тегло” става изобилен, а ресурса “хора с ненаднормено тегло” става недостатъчен. Съответно хората се борят за хора с ненаднормено тегло, защото те стават желан ресурс. (Между другото ако се замислим защо пък хората преди 300 години са обичали хора с наднормено тегло - ами повечето хора са били гладни и ресурсите са били обратни. Съответно желанията са били различни. Това разбира се е само една от причините). Това води до различни психични заболявания свързани с храната в днешния модерен свят - преяждане, анорексия, болимия и други - за хората, които стигат до крайности. Но ако помислим, всичко това се свежда до идеята хората да бъдат харесани на други хора, което води до хормончета, което води до щастие.

Стигаме до малко теми табу. Ще поговоря за някои по-големи проблеми, които са следствие от самотата, за която говорих до сега. Споменете си правило 1 - можете да напуснете, когато решите. Ще говоря за наркотици, проституция и организирана престъпност като изхождам от тези прости правила. Не бих казал, че имам особен опит, но имам наблюдения и се опитвам да мисля. Ще ви напомня и правило 2 и 3 - не съм човек с решения, но можете да ми помогнете да мисля по-правилно. И така, продължаваме...

Наркотиците са друго решение. Но за разлика от храната, наркотиците в повечето страни са незаконни. Но хората искат да изпитват хормончета по един или по друг начин. Съответно, хората които не се задоволяват от достъпното, търсят недостъпното. Нека да мислим. Организираната престъпност просто създава пазари. Тeзи пазари са за неща, които не можете да си купите от супермаркета, но въпреки това хората имат нужда от тях. Когато има нужда и има начин тя да бъде изпълнена, този начин ще бъде намерен. Когато начина е незаконен, хората, които изпълняват нуждата стават престъпници. Когато тези престъпници се организират, за да станат по ефективни в предлагането на нужните ресурси, престъпниците стават организирани. Ще говоря само за този вид престъпност в следващите параграфи, изключвайки другите видове престъпност за сега.

Сексът е друго решение. Той разбира се е законен, но до определена степен. Разбира се, може да правиш колкото искаш секс с твоя партньор, стига той или тя да е съгласен, но не можеш с всеки и по всяко време. Еволюцията обаче ни тика към разнообразие. Това води до порнография, прекомерна мастурбация, проституция, изневери. Порнографията е лесно достъпна в Интернет, изневерите са следствие от липсата на разнообразие, както в духовното общуване с партньора, така и във физическия контакт. Организираната престъпност пък успява да създава пазар за проституция.

Лоша ли е организираната престъпност? Всеки най-вероятн първоинстинктивно ще отговори да. Но спомнете си - нямам абсолютни решения и обичам да мисля. Както казахме, организираната престъпност създава пазари, които нашето йерархично общество не позволява по една или друга причина. Например, ако алкохолът бъде забранен, но хората искат алкохол, това ще го постави алкохолът в същата категория и ще бъде предмет на несъществуващ пазар, който трябва да бъде създаден. Престъпността създава тези пазари, но поема и своите рискове.

Първия риск е несигурността. Пазарът е скрит от регулация и съответно органите на реда в една държава се опитват да го премахнат. Също, престъпността не може да се свърже с полицията, тъй като полицията е именно органът, от който престъпността се пази. Това поставя престъпността в ситуация, в която трябва да раздава правосъдие помежду си, без органи на реда, без официален съдебен орган. Това води до разпад на обществото на престъпността снижавайки го до законите на джунглата - с други думи всеки може да прави каквото си иска. Тъй като всеки може да прави каквото си иска, включително да убива, несигурността се изразява в най-голямите човешки страхове - този за собствения живот и този за живота на хората, които обичаш.

За да съществува престъпност тогава, хората които са престъпници, трябва да бъдат богато наградени, за да поемат тези най-големи рискове. Това повишава цената на услугите и продуктите, които пазара предлага. Допълнителна сигурност идва от корупцията на хората от йерархията, които се опитват да се борят срещу тези незаконни пазари. От страна на престъпника, това е един вид застраховка срещу залавянето и спирането на бизнеса на определения престъпник.

Но убиването, залавянето и елиминирането на един или група престъпници ще забави или намали силата на пазара в краткосрочен план, но не може да е решение в дългосрочен, тъй като хората, които имат нужди от услугите на пазара ще трябва да бъдат задоволени. Пазар ще бъде създаден, може би с по-високи цени за риска, който бъде поеман, но вакуума на нуждите трябва да бъде запълнен. По-високи цени не води до по-малко желание за ресурси, тъй като ресурса за хората е жизнено важен. Ако цената на всичката храна се повиши, хората няма да спрат да се хранят. Но ще води до повече кражби. По същия начин, по-висока цена на наркотици или проститутки не води до по-ниско потребление, но до по-висока корупция в обществото. И така докато държавата не бъде уловена в пипалата на октопода, в който участват толкова много хора, че е невъзможно да се изкорени без да се разруши напълно йерархията, която съществува.

Престъпниците не са лоши сами по себе си. Да кажем това е равносилно на това да кажем, че всички хора са лоши, защото имат нужди. Това е противоречие на идеята за добро и зло, тъй като ако всички сме лоши, то няма добро и зло и съответно логиката се разпада. Да повторим - престъпниците просто запълват пазар, от който хората имат нужда. Ако хората нямат нужда от този пазар, няма да има пазар на първо място и следователно няма да има нужда пазарът да бъде създаван.

Корупцията сама по себе си обаче води до нов род проблеми. Йерархията, правилата се заобикалят все повече и повече, хората стават по-алчни, завидливи, краде се повече и повече, което води до по-ниски заплати, по-голяма бедност, което води до незадоволени желания от хората. И всичко това идва от принципите, които обсъдихме по-рано - от една страна ограничените ресурси във Вселената, организацията на обществото ни в тесни специализации водещи до самотата, и от друга страна - желанието на хората за лично щастие, което може да бъде постигнато и биологичните и химични състави на мозъците ни.

Започнах с постулата, че нямам решения. Проблемите са комплексни, но преди да разберем проблемите от първи принципи, не можем да говорим за решения. Имам идеи, но те нямат значение, защото аз съм един човек без власт и без желание за власт. Затова искам да чуя всички вас. Но не само аз. Аз съм един човек с недостатъци. Всички трябва да чуем всички вас.

Идеята ще умре, ако живее само в моята глава. Хората, които имат лично щастие днес нямат интерес статуквото да умира. Тъй като престъпността е свързана с бизнеса, политиката и всички нива на власт и право, в някаква степен, хората от тези пипала също нямат интерес проблемите да бъдат решени. Тяхното лично щастие съществува. Но за сметка на останалата част от обществото.

Идеята ще умре ако не говорим за нея като общество. Няма значение дали съм прав или не като индивид. Аз съм господин Никой. И господин Всеки. Аз съм всички вас и вие сте аз. Моята лична история в случая няма значение за обществото, но и има голямо значение като индивид. А обществото е съвкупност от индивиди. Ако само аз говоря тук, тази вечер, това ще е края. Всеки ще си отиде вкъщи, ще си помисли “Каква хубава вечер, с какви хубави мисли, но утре трябва да сложа нещо в своята уста и устата на децата ми”. Така е и не ви обвинявам. Всеки ще стане прагматик и разбира се, това е начина да живеем днес, никой няма да е виновен, но личното щастие на всички нас зависи само и единствено от всички нас.

Искам да си променим мисленето. Чипа да си сменим, както казаха някои. Да мислим за проблеми и решения, не само за проблеми. Да се оплакваме и да сме съпричастни, но и да си помагаме, да намираме заедно изход. Да, далаверите може да продължават, ако така си решим. Да, можем да продължим да си пием ракийката и да си ядем салатката, да си говорим пред телевизора. Това си зависи от нас. Аз съм един индивид и от мен не зависи много, ако никой друг не тръгне да прави нещо.

Аз мога да си тръгна тази вечер и да обикалям всички градове из страната като един Левски. И ще ме заловят. Или ще ми писне. Ще се разочаровам или ще се отчаям. Или ако пък потръгне, ще ме хванат, измъчват докато не се предам и не реша да не се занимавам с глупости и наивни идеи. Или ако тръгна с десетима приятели, ще ни заловят десетимата. Тогава няма да има смисъл. Но ако сме всички, като общество…?

Ако всеки от вас си тръгне и тези мисли, ако аз си тръгна с тези мисли, това ще е загубена вечер. Ако асоцирате тези думи с мен, това ще е загубена вечер.

Но ако говорим, ако хората правят сбирки като тези и говорят за проблемите, ако говорим, ако общуваме, ако именуваме проблемите, ако сме наясно с истинските проблеми, с фактическите проблеми, не с емоционалните проблеми - тогава можем да постигнем нещо. Ако именуваме проблемите, ако предлагаме практични решения, ако действаме върху тези решения, а не са само на хартия - ситуацията може да е друга.

Няма магическа пръчка, няма магически човек или дори партия или корпорация, която да разреши тези проблеми. Хората сме сложни, комплексни личности и живеем във Вселена с ограничени ресурси, самите ние имаме нужда от лично щастие. Ако нямаме лично щастие, мисля че е хубаво да си го направим.

Аз ще изслушам всеки от вас тази вечер. Ако вие нямате търпение да слушате всеки тази вечер, направете своя сбирка и говорете. Говорете със семейство и приятели, но и говорете с непознати хора. Ако правим сбирки като тази, в която именуваме проблемите от първи принципи - не емоционално, не нападенчески. Без обвинения, без нападки. Обвиненията са най-трудни, защото са към нас самите. Ние, хората сме тези, които имаме желания, ние имаме слабости, всички сме малко луди. Престъпниците не са по-лоши от нас. Политиците не са. Ако ние бяхме на тяхното място, едва ли бихме действали различно ако ситуацията се запази. Всеки има собствен интерес, собствени лудости и собствено лично щастие. Ако осъзнаем, че всички ние имаме тези малки лудости, ставаме съпричастни към всички хора в държавата и на Земята, защото те са като нас. Ставайки съпричастни, разбиращи, че всички ние сме луди, според мен може би ще помогне.

Затова ще започна с моите слабости, моя вид лудост. Ако някой иска след мен, нека каже своите. Ако не - всеки е свободен да напусне, когато реши. Всеки е свободен да не взима никакво решение или действие след тази вечер. Но и всеки е свободен да направи сбирки като тези, да изкажем своите лудости, своя нечестен живот.

Искам да ви кажа моят най-дълбок страх. Моята лудост, е че искам да знам всичко. Моя страх е, че не знам достатъчно. Това се изразява най-често в два различни контекста. Когато съм сам, това се изразява в неспокойство, в четене, задълбочаване, страх, че някой ще ме хване неподготвен в някакъв момент. Когато съм с хора около мен, този страх се изразява в самохвалство, показачество. Ако някой ме хване, че не знам нещо, ставам импулсивен, нервен, повишавам тон, дори гневен. Защо имам този страх точно, а не някой друг - не съм напълно наясно. Може би е свързан с ученическите ми години. Не знам. Но това кара хората да бягат от мен и трудно задържам приятели. Това ме кара да имам стрес, паник атаки и подобни гадории, които един по един се опитвам да решавам, докато все пак се наслаждавам на живота.

Бих могъл да превърна този недостатък като обучавам хора. Но ме е страх от още две неща, които искам да споделя, още две лудости. Или хората знаят повече от мен или знаят по-малко. Ако знаят повече ме е страх, че ще ме хванат неподготвен. Ако знаят по-малко ме е страх, че ако ги науча да знаят колкото мен, тогава ставам излишен. Като цяло двата страха всъщност са един и той е, че ме е страх, че няма да съм нужен на обществото.

Но се опитвам да превъзмогна този страх. Мисля, че ако хората, които не знаят колкото мен, ако разберат колкото мен, обществото ни ще е по-добро. А хората, които знаят повече от мен - аз бих могъл да науча от тях и да стана по-добър.

Искам да помагам на хората да създадем едно по-добро общество въпреки страховете ми. Започвам да разбирам, че нищо не мога да свърша сам и винаги ще имам нужда от помощ. Израснал съм само дете и съм индивидуалист, което може би усилва тези недостатъци. Избягах в чужбина, за да науча повече, по-добре и да търся лично щастие. Но искам да се върна, искам да помогна на хората, знам че докато мога да мисля, това е възможно.

Знам, че мога да мисля. И ако мисля, мога да помогна да стане по-яко.

Ако някой друг иска да сподели своя нечестен живот, да заповяда. Ако някой друг иска да направи такава среща - да заповяда. Ако някой иска да сподели тези думи - да заповяда. Махам всякакви запазени марки и права запазени. CC0 Ако някой има решение на някой от проблемите тази вечер - за самотата, за обществото - да заповяда. Да направи нещо. С някой друг. Всеки днес е свободен да прави каквото си иска. Омръзна ми хората да се оплакват, че никой нищо не прави. Еми аз правя. Това е моя начин, не знам друг.

Благодаря ви за вниманието!

The meaning of life

Tags: English, essays, life
Created on Thu, 12 May 2016

This is the stupidest question one can ask. Why?

Imagine you are given your first computer. You are told that you could pretty much do anything with it. You can play games, program, learn anything there is to be learnt about the Universe, you can watch videos or explore the filesystem. You can build stuff or entertain yourself. Or you could not turn it on at all. What do you do?

I know what I did when I got my first computer. Before I got it, I was excited - I thought I could do anything - animations or tell it to bake me a pie. All information I got was from watching "Dexter's laboratory" and imagining things. Alas, I still can't do many of these things, but I am getting better.

When I actually got it, on the 8th of February 2000, I was jumping like crazy. I was 8 then. We got it as a second hand from my father's colleague. Two guys came in to bring a bulky 15" CRT monitor, keyboard, something small like a joystick (a ball mouse), half-broken speakers, a mystery box and a bunch of cables. I asked what was the mystery box for and they said it was some sort of power unit. Awesome! Let's connect all this and get it started so that I can control my apartment!

Well, not so fast. As the guys were connecting the things (I so didn't want them to - I wanted to play with it and understand how to connect it) they told me the worst thing they can tell an 8 year old about computers.

"I don't know how but if you press the wrong buttons you can make it explode. So be careful!"

Holy crap! The excitement was substituted by fear but never the less I slowly started poking at it, fearing I can make it explode. But there was no one to explain me what am I supposed to do - no books, no videos, no youtube, in fact - no Internet at all (at the time it was a thing only rich people with massive phone bills could use). My mum and dad could not be less interested in this thing but my mum promised to buy me a book. This would take several days. Who could wait that long‽ So I started exploring...

Keep in mind, I am Bulgarian, the computer was in English which I did not understand and the first day I spend understanding how I can move the small mouse to represent motion on the screen by the little arrow. I clicked. And then double clicked. And when I clicked on little images, new images appeared inside of rectangles. At the right corner of the rectangle there were images of _, [ ] and X. I soon realized I could click on them and they appeared on all rectangles. I didn't really understand the difference between _ and X at the time and that puzzled me for a long time.

I continued clicking on images and some of them created rectangles with other images, other created rectangles with text inside and some of them did not do anything at all. I remember trying to use the keyboard for a while when I was inside of one of these text boxes and then I started realizing a difference between _ and X. The _ didn't do anything when I typed things but X popped another rectangle with something ending in ? (so a question) and three options. I knew enough English from watching Cartoon Network (no subtitles) to understand the first two - Yes and No. But the third one puzzled me. It seemed to do nothing. (In retrospect, I think I was editing .INI files. Good that it didn't explode then!).

On the second day through random clicking I saw an image of a TV. I got excited - maybe I can watch TV in my own room through the computer! I had to run to school but I promised myself I would try to watch TV tonight. Let me brief you that TV was my life when I was a kid. But we had only one in my parents room and whenever they went to bed, I couldn't watch anything. Or if they wanted to watch the most boring thing in the world (called News) - I couldn't watch my animations :( So naturally, I was so excited, I didn't care what happened in school that day, the only thing I dreamed about is watching TV in my own room!

I got home and I went to my father and told him I wanted to show him something. I was so convinced I am going to watch TV tonight (my mom was at work)! My dad is great at being my dad, awesome joker and has generally gave me the science spirit by explaining every day something interesting about the world I had thought to ask. But to this day, he has no interest or understanding of the computer besides browsing for news. Also, he is quite the pessimist.

Anyway, he comes to the room and asks me what am I going to show him. He tells me to be careful not to explode it. I get a bit worried but I am confident that I am going to watch TV. So I press the button that opens a rectangle on the bottom of the screen, click on the TV icon and...

The screen goes slowly goes darker from the top. I get scared for a split second but then a rectangle with some words and buttons appear. I see the familiar Yes/No/whatever buttons and I say out loud "Yes, I want to watch TV"! The arrow turns into an hour glass. The rectangle dissappears. Then the screen flashes dark. I can't move the pointer - there is no pointer! Then it shows the blue screen that I see when I start the computer. And then - black screen with orange letters.

"It is now safe to turn off your computer"

I don't know what that means of course. It looks very, very scary!

My dad fears I broke it. I fear it will explode. I shake. I turn the power switch and everything goes black. My dad tells me "Well, did you have fun for 2 days? No more computer, it's broken now, the people told you you could".

I almost cry. My dad goes to his room and I am afraid to push the button again. What if it explodes? But then I start thinking... It shouldn't explode. No way. People work on computers all the time and my dad watches tons of news. I never heard people dying from exploding computers. But I am cautious. I press the button. The computer powers on as awlays. I am happy again! I rush to the living room telling my dad that it was fine, the computer still works! My dad just cautious me to be careful but I have grown a bit more confident.

Two days later, I get the book titles "Windows 95". It talks about all sort of weird stuff that seem to me too advanced - OLE objects and I don't know what but I learn about the Start menu. And the X button. I still don't get _ but now I learn how to open Paint. Well, that defined the rest of my childhood until I got Internet... I asked my mom that I need a more basic book about computers and she found me one. "First steps with computers" and on page 5 was the sentence that defined what I will do with my computer. There was a little box with a happy computer on the page saying simply:

"Don't worry what you do with your computer - you can never break it beyond repair unless you take a hammer and start hitting it."

That.... Sentence.... Calmed me dooooown. Now it was time to experiment with everything and anything!

Still, I broke it several times - never with the hammer but with my actions. These were complicated actions and it was at the time that involved the Internet and I was downloading things I didn't really get.

But through this, I learnt how to reinstall Operating systems. By then I was kind of speaking some basic English and started understanding what is happening. Once I got that, I did this all the time - for fun! Anytime my computer starts getting slow, I would re-install. Sometimes I would reinstall several times a day! I loved the clean state, it was like I got a brand new computer. Knowing I can always get to working state, This lead me to installing random things, whatever I wanted. And one of these things was Q-Basic... The rest, as they say is history...

Why did I tell you this story? Because it's up to you what do you want to make out of your life. "The Meaning of life" question, as Deep Thought in H2G2 said is absolutely meaningless! You would never ask such a question about anything else physical. "What is the meaning of a general purpose computer?". For some it would be fun, for other it would be learning, exploration, other like my dad would not even care about it. It's up to you! For me its mainly exploration and having fun at the same time. Trying things, poking life, poking the Universe, pressing buttons I understand and I don't. And unless I get a hammer, nothing in my brain software is irreversable. I can always change, I can always install a new operating system. I can always try new things, explore or use Paint for 5 years so that I can get better at it (I know how to do pretty much everything in that little program - even things like gradients, you would be surprised!).

I know it's a cliche that life is what you make of it - but in the past few months I've been in a darker place trying to answer myself this question. Until I realized the question was meaningless and useless. And I just started enjoying it, poking it, not allowing people to put an operating system to me. Some days I like Linux, some days I like Windows (10 is surprising me very pleasantly!) Some days I like to be a physicist, another - a programmer. Some days I like to enjoy swimming, other - to work for 15 hours. I like travelling, learning, trying new things and pressing the buttons of life. What do you like?

"Catching" Panic Attacks

Tags: English, personal
Created on Thu, 26 Nov 2015

I am experiencing a panic attack right now. It's a second day in a row and I've promised to myself I will be observing closely as I know getting one is never the whole story. They come in bunches. It's a very irrational thing - my heart rate is elevated from seemingly unknown reason, you can actually hear it in your ears, I want to hide, isolate or run away somewhere. Fortunately I've experienced enough of those that I can deny the urge and explore...

Debugging

People don't come with debuggers. That would be a highly useful thing. Why?

When writing a computer program sometimes things go wrong. You have introduced a bug. Depending on the programming language and type of bug, the program might "throw an exception", i.e. understand that the program has run into an exceptional condition which is not the "normal flow". For example, when you see an error like this

blue screen of death

it means that your Operating system encountered something it couldn't handle. Different languages talk differently about it - throwing/raising an exception/error or ironically, the language I am learning right now (go), calls it panicking.

Broadly speaking there are two types of exceptions - ones that you have anticipated and others that you haven't. Anticipated exceptions can be surrounded by some code that handles it. Again, different languages call it catching/handling, go calls it recovering. A program can recover from something unexpected, probably notify the user, but overall - it continues working as it should.

For example human society has invented a way to recover from anticipated exceptional conditions like bumping into someone. You naturally anticipate when walking in a crowd that you may hit someone. The way polite people recover from it is to say "Sorry". In Bulgaria many times, we recover by looking evil-y at each other. Doesn't matter, we anticipate, we recover and move on.

However, the unanticipated exceptions can be the tricky ones. You haven't thought of them, sometimes they appear randomly. In that case, you run another program which inspects your program and runs it step-by-step. It's called a debugger.

A debugger generally has play/pause/forward buttons which allows you to fine control the execution of a program in human understandable times. A processor is much quicker than a human (in terms of the operations in which the processor is good at - well, duuh) and executes program lines in thousandths or millionths of a second. A human may need a few seconds or several minutes to understand what is happening. So you press the pause button (or set a break point somewhere in the code) and inspect what the program state at this moment is.

Now humans as well as computers handle poorly unanticipated exceptions but the reasons are different. In computers, the programmer hasn't written that piece of code to handle the exception, thus introducing a bug. So the program crashes. It can die, hang or otherwise be a very bad program. Humans respond differently too - they can cry, shout, depress, overeat, become unresponsive or millions of other things. As in programs, sometimes we know what caused it - e.g. your spouse cheated, sometimes we don't.

With my current panic attack, I don't. So if I was a program, I would run a debugger to try to investigate. Unfortunately, in humans, you can hardly be a rational debugger while the exceptional situation is appearing.

Debugging for humans

But I will do what a debugger does - write as much as I can about my state at this moment and what led to this state trying not to judge as to why, because I know I won't be rational. In programming terms, I will just dump all I know about myself right now and try to analyse it later.

Stack trace as the panic started occurring: * Travelling to my part time job as a research assistant at the University of Glasgow. I was reading hacker news and particularly this article about startups * I've been awake for 1.5 hours, basically packing and commuting. * I've slept relatively well compared to previous 4 nights (Android sleep tracker helps me quantify this - 5.5 hours compared to about 3.5 of deep sleep in the last 4 nights previously). * I've been more optimistic about the start up than usual in the past week, working hard on doing it. Evident by the number of commits, lines of code and subjective attitude. * My appetite is down in the past 3 days. * I have been poorly exercising in the past two weeks. * Broke up my 2-months relationship two days ago.

Handling panic attacks

I have some tricks to handle panic attacks when they come. The first time I had one, I didn't have a strategy. Other than...well... I called an ambulance at 2 in the morning and scared the shit out of my room mate that I was dying. If you've never experienced one, it's pretty intense. Especially when you don't have the knowledge of what is happening, you feel you might be getting a heart attack. It probably doesn't make sense when you are 22 and overall healthy but you don't think that in this moment.

I laugh at it now but I was probably most scared than ever in my life back then. It seems funny from the outside and when I had subsequent ones in the coming months, my best friends joked that I was dying. Which was actually cool because it helped me diminish the effect of how "serious" the situation was. Best friends always know best.

So my first physical tactic is to slow down my breathing as unnatural as it feels in the moment. Count to 5 while breathing, hold breath for 5 and exhale for 5. Repeat 5 times. Reevaluate.

It looks stupid, mumbo-jumbo woodoo stuff, but physical stuff help the mind. It usually calms me down a bit so that I can see there is nothing too serious to worry about. But in a case of a panic attack it doesn't always work too well. However, at least I know what it is and given time (about half an hour) I can just let it pass without calling an ambulance :)

So now that I've been writing in the past half an hour and evaluating what is happening in my life, it makes it easier to call my rational part.

State Analysis

The part time job at the University is a job that I wish I didn't have but have to have since I'm working on a start-up which doesn't generate revenue so far. I've been working in a start up world for about a year now, pivoting, exploring and there are whole lot of reasons of why it hadn't worked so far. From the "stack trace" I can see that stress has been accumulating without being released properly in the past few weeks (releasing for me usually means exercising). However, I've had other periods with no proper exercises and similar state. The low appetite is very unnatural for me but I guess I can also attribute it to stress. The curious part is probably the break up.

The last time I had severe panic attacks is when I broke up with my previous girlfriend. The break up then was of a 2.5 year relationship and it was a bit longer than an abrupt "we're done" kind of way but I don't want to go into details.

The thing with break ups is that you usually feel they are coming at least for me. Could that be the thing? And if yes, why does it cause panic attacks for me?

I said right after the break up to a friend of mine that I usually expect to feel much worse after a break up but I'm usually quite okay compared to my expectations. Well, maybe I feel that way, but I'm not.

I don't fall into too deep depressions - usually a good night sleep heals everything in me. I see myself as a rather optimistic person and take stuff lightly. However it could be the case that my way of handling exceptions is not through depression but through anxiety. It's not news for me - I usually fight this with tons of exercising, good diet and friends. So I'm going to force myself for the next two weeks to put this as a higher priority in my list and exercise every day. I've done this multiple times before, it works for me.

So what?

This blog post is rather more personal than usual. I felt like talking about it here because I feel quite comfortable about the problem that I have and could help other people in a situation similar to mine. Also, I like writing. I bet there are a lot of wanna-be-preneurs who have a lot of stress in their lives and can relate to the debugger metaphor.

By the way, here's a free idea for anyone who complains there are not enough ideas to work on, with time and desire to implement. CC0 from this line below:

We need debuggers for humans. But not like this above pseudo-psychological analysis that works for me but might not work for anybody else. A real, metric based debugger that can take a stack trace of the current mind with as many variables as it can, dump it somewhere and then a rational person can explore and analyse. I guess you also need to track yourself in "normal state". I'm becoming a fan of tracking stuff with that sleep tracking thing and I haven't explored the market too much but I feel it's pretty new market and hasn't been explored too much yet. The trackers and the "quantify yourself" movement that we are experiencing with smart watches and the like is just the beginning. People will always want to know more about themselves in as many possible ways - physically and mentally. Nowadays the "obvious" pulse, location, movement, sleep tracking are becoming a standard. They might not even be exploited completely. How about more subtle or harder to measure variables like cortisol levels, brain activity and others? Technologies like portable blood laboratories are in the exploratory stage for medical professionals. How about for the public?

Anyone up for a start up?