Очарователната Шотландия

Tags: Български, мнения, лични, живот
Created on Fri, 28 Sep 2012

Вече година не спирам да се изненадвам от Глазгоу. Да започнем с това къде се намира.

Глазгоу (Glasgow) е най-големият град в Шотландия, но не е нейна столица (столица е Единбург). Шотландия пък е автономна държава намираща се над Англия, но не самата Англия. Шотландия е част от Обединеното кралство, заемаща най-северните части от остров Великобритания.

Д-а-ааа....

Там съм. На същата географска ширина като Москва, но с доста по-различен климат. Температурите варират между +5 и +15 градуса целогодишно. Ако не беше убийствения вятър и (не чак толкова много) дъжд, всъщност би било чудесно. Особено след като прекарах 40 градусово лято в България, а чувах разкази за -20 градусова зима в една и съща година.

НО това е блог (което значи аз, аз АЗ, аАз, АЗЗЗ! и малко Рандом).

Странности

Ако трябва да назова едно нещо, което ме изненада най-много тук... ми не мога. Много са. Предварително се извинявам за някаква дискриминация срещу хора, животни и/или обида срещу кралицата. Не бих искал да я обидя. Не, не. Аз просто си коментирам.

blonde woman driver

Ако има нещо по-страшно от блондинка зад волана... то това е блондинка зад волана от грешната страна

Не съм шофьор, а и страдам от липса на ориентация, но това ме разби. Много трудно се свиква с обратното движение. Това, че като погледнеш колата, която привидно няма шофьор първоначално се стряскаш, че машините най-накрая са ни превзели, е най-малкото. Едва ли има човек идващ от нормална държава, който да не се е объркал поне веднъж да погледне наляво, да си мисли, че е ок и да му биийпнат отдясно.

uk motorway Не само воланите. И изпреварването, и движението, завоите, знаците (с мили в час). Гадничко е.

Второто нещо, с което се сблъсках е езика. Мислите си, че знаете английски? Учили сте в английска гимназия? Имате IELTS, TOEFL, FCE, SCE, SPE или каквито там други сертификати има... Знаете ли как е ренде? Знаете ли как е разклонител? Контакт? Дори и да знаете, все тая. Глазгоуския диалект няма нищо общо с английския. По-скоро звучи като немски. Лекторите се разбират (в повечето случаи) защото се стараят и знаят какво е положението. Но продавачката в магазина? Чистачките в общежитието? Никакъв шанс поне първите дни. Чувствах се, все едно никога не съм учил английски. Освен специфичните думички, които си имат ("Aye" - да, "Mate" - приятелю и въобще всичкия пиратски, който знаете - ще ви е от полза) начинът им на изговаряне е изключително странен. Не знаех как да реагирам в най-обикновени ситуации.

uk socket Трябваше ми превключвател, в която да мога да си включа лаптопа. Тогава осъзнах, че не знам думата "контакт" (за бъдещите поколения - "socket").

Тогава изведох правилото, че тук можеш да оцелееш с три думи: "Sorry", "Thank you" и "Please" (съответно "съжалявам", "благодаря" и "моля"). Думите се използват не просто често, не просто от учтивост, те се използват постоянно до степен на раздразнение (особено за сравнително по-неучтивите българи). Случвало ми се е в магазина някой да мине на метър от мен, без да ме докосне или нещо и да ми се извини. Може да изглежда като "да, ето, така трябва да се държим, така се държат европейците", но на мен ми идва в повече.

uk water taps Две кранчета. Две чешми. Логично, нали?

Горе виждате нещо, за което най-доброто обяснение, което чух още първия ден е, че "Нали знаете, че англичаните мразят французите. Еми смесителя е измислен от французин". Уникално нелогично, трудно за използване е тук нещо толкова обикновено като чешма. От едната тече вряла вода, от другата - ледена. Може да си запушиш умивалника, за да си смесиш водата, но не се миеш много-много. Решението: ръцете ви се движат като вентилатор. Проблемът: решението не работи.

uk gas Искате топла вода? Ми включете си бойлера...

Тази година съм на частна квартира, оправям се сам с други думи. И едно от първите неща, които исках след цял ден пътешествие по самолети, летища, автобуси и дъждовен Глазгоу, беше обикновен душ. С топла вода.

Да, да, ама не. Устройството горе на картинката управлява газта. Нещо, с което не се бях сблъсквал в панелката ми в София. В него имах едно копче, голямо, червено, което като го натиснеш светва в още по-червено и значи, че след час-два ще има топла вода.

Тук имах много копчета, LCD дисплей и програматор. Сега, уча компютърни науки и може би щях да се оправя спокойно, ако мозъка ми не ми показваше картинки на това как като натисна нещо грешно, стаята ще се напълни с газ и като включа лампата ще избухна и така 2012 наистина ще бъде последна за мен. Картинките се засилиха от това, че като измислих как да включа бойлера, в дневната, зад камината, започна да се чува силно щракане, пукане и звук ссссс... наподобяващ изпускане на газ.

Освен това не бях спал вече към 50тина часа. И нямах Интернет наблизо. Лошо.

Както и да е, reverse engineer-нах го, схванах как работи, реших че ако ще се мре, поне да съм изкъпан. Джаджата контролира топлата вода И топлото едновременно. Всяко от двете има 4 режима - изключено, веднъж, два пъти и включено. Това се контролира с малко копче Set. Големите копчета "Предварително топла вода" и "Предварително отопление" не работят, ако режимът е (по default) на "изключено". Освен това, отоплението автоматично включва и топлата вода, т.е. не може да има само отопление.

Програматорът дава възможност да се настроят четири час - включване 1, изключване 1, включване 2 и изключване 2. Сега, помните режимите са четири. Два от тях са ясни - включено и изключено. Сега, какво е веднъж или два пъти? Два пъти пак се разбира лесно - четири времена, включва се на на 1, изключва се на 1, после се включва на 2 и се изключва на 2. Но какво значи "веднъж"? Не, не значи включване на 1, изключване на едно. След 3 дена разбрах, че е: включва се на "включване 1" и се изключва на "изключване 2". Т.е. най-дългия период.

Стига толкова за това. Ето картинка на парното.

uk heating Имаме си две кранчета. Отдолу. 'Щото така...

Имаме си и други неща. Например, луди са по противопожарна безопасност. Миналата година в общежитието излизахме сигурно петнайсетина пъти, като 12 от тях бяха заради дезодорант. Просто противопожарните джаджи са много чувствителни и разположени тактично над огледалото. Другите 3 пъти бяха от забравени в печката пици. И всеки път звучи аларма, силно пищяща, трябва да излезеш (дори ако си в банята и се къпеш, винаги имаше някой), и чакаш навън докато не пристигнат две пожарникарски коли и не спрат алармата.

Контактите (които можете да видите по-горе) са с три дупки, не защото има трифазен ток. Най-горната е просто за безопасност и в другите две дупки не тече ток, докато не се включи. На щепсела съответно джаджата е пластмасова. Има и още едно ниво на безопасност - има копче до контакта, което тотално го деактивира.

Може би повечето от тези неща са логични. Да, учтиви са, да има яко безопасност. Но към някои неща просто не мога да привикна. И когато тамън започвам да привиквам и казвам, че започвам да разбирам начина на живот, Глазгоу ме посреща с очарователната си тухла, която ме цапва в главата и ми напомня, че съм много далеч от вкъщи.

Очарователно.

Кратките планове

Tags: Български, хакове
Created on Mon, 24 Sep 2012

Кратките планове са готини. Наистина - защо да си усложняваме живота с дълги и непоносими планове? Колкото по-малко неща за правене, толкова по-малко неща могат да се объркат. Ето какъв е планът за простите планове:

Общ алгоритъм за кратките планове

  1. Направи кратък план.
  2. Изпълни го.

Нека дам няколко примера, въпреки че много ме мързи. Това лято на Android Camp-а бях в група с още един българин и двама румънци. С българина си паснахме прекалено добре - ТОЙ предложи отбора да се казва "Рандом"... След това направихме кратък план, който се състоеше в две точки:

  1. Да направим план
  2. Да спечелим

Е, спечелихме.

Как да изкачим Еверест?

  1. Започни от която и да е точка на Земята
  2. Има ли точка с по-голяма надморска височина?

    • Да - придвижи се към нея. Повтори точка 2.
    • Не - ти си на Еверест.

Как да убиеш параноик?

  1. Кажи му, че навсякъде около него има въздух.
  2. Параноикът ще се удави.

Как да решим задача по математика?

  1. Допускаме, че задачата е решена.
  2. Спираме да допускаме, така че задачата е само решена.

Как да избягаш 42 километровия (26 мили) маратон? (Метод на Барни Стинсън)

  1. Започваш да тичаш... няма стъпка 2

...и една класика накрая...

Как да станеш милионер?

Рандомизъм

Tags: Български, есета, живот
Created on Mon, 10 Sep 2012

...или "Теорията за Великия Рандом"

Литературно интепретативен научен труд или съчинение разсъждение /доклад/ с елементи на преразказ с допълнение (каквото и да е това) на Новият свят на Великия Рандом (още познат като блог пост 26)

Основен постулат: Повечето неща са произволни. Това, което определя кои неща не са произволни, също е произволно.

Забележка: Понеже в днешно време е къде-къде по-яко да се използват англицизми, теорията е Рандомизъм, а не Произволнизъм. Въпреки, че е все тая, работи се върху локални преводи.

random noise

Ето как аз виждам Рандома.

Определения:

Забележка: Тъй като чувствата са кофти тръпка понякога, а и са трудно изчислими, възможно е да възникнат трудности и да се стигне до ново Трудно решение, което ще наложи рекурсивен цикъл от метода на пръстчетата и отмяна. Ако се стигне до това се използва Метода на пръстчетата, но без право на Отмяна.

Решения на вечните неразрешени въпроси според Рандомизма

Как е създадена Вселената?**

Случайно. Физиците работят по въпроса. Неразрешен въпрос. Човечеството още не е намерило отговор.

Какво е живот?

Не е много ясно, биолозите работят по въпроса. Като цяло е неразрешен въпрос. Вижте Теорията за живия камък

Как е създаден живота?

Най-вероятно от хаоса. Биолозите и това мъдрят. Неразрешен въпрос.

Какво е съзнание/реалност?

Психолозите. И философите. Но общо взето неразрешен въпрос.

Какъв е смисълът на живота / Защо сме тук?

Предимно философите, макар че има и доста религиозни хора, които се потят над това. Неразрешен въпрос. Чакаме извънземните да ни просветлят (Ако ги има. А и да ги има ще е голямо разочарование, ако се окажат червеи.)

Какво се случва след смъртта?

Погребват те или те изгарят - зависи от религията ти, предпочитанията на близките ти или собствените ти предпочитания. Иначе от твоя гледна точка - неразрешен въпрос.

Какво е точка?

Геометриците мислят, но като цяло се надяват на истинктите на хората. Неразрешен въпрос. Всъщност май... каквото и да правим всяка наука ще има в основата си поне един неразрешен въпрос. Я да скочим направо към най-спорния:

Има ли Бог / Висша сила?

Всъщност, може би това е единствения въпрос, който бихме могли да разрешим от неразрешените. Като цяло: "Липсата на доказателство за несъществуването на нещо не е доказателство за съществуването му". Тъй като до сега нямаме никакво доказателство (освен живота, Вселената и всичко останало) за съществуването на който и да е от боговете, има голям шанс такъв да няма.

Вярвайте в каквото си искате, стига да не се хвалите чии Бог е по-готин. Рандомизъм, Будизъм, Бициклизъм, Нудизъм... Иначе като цяло струва ми се, че въпросът е разрешен, въпреки че много хора ще кажат, че не е. На тях им предлагам да започнат да вярват в чайника на Ръсел - поне е малко по-безвреден от Всемогъщи титани, за които се водят войни. (Моля се само да не започнат спорове за цвета на чайника, че Третата световна сигурно наближава).

Един пример за проявлението на Рандома...

Едно страхотно лято

Tags: Български, лични
Created on Tue, 04 Sep 2012

Ето че стана 4ти септември и за мен лятото току-що приключи. Днес си приготвям багажа, а утре летя за Глазгоу. Малко ми е тъжно, че си заминавам и оставам тук приятели, родители, хора, които обичам и познавам добре... А и една вече по-красива София. Прекарах може би най-вълнуващите си 3 месеца, компенсирах скуката в университета от предишните месеци. Имам толкова много нови истории, готини преживявания и нови познанства, мога да говоря с часове. Но накратко, лятото мина горе-долу така:

БНТ... балове... НПМГ концерт... Варна... стаж в министерството... Мусала... Будапеща... Китен... Гугъл Лондон... Черни връх... метрото в София...

26 Мусала Как по друг начин би могъл да се казва най-високият връх на Балканите?!

“Оцелявахме” по Bear Grylls-ки на Витоша, плувахме в ЦЕНТЪРА на Варна, измислихме нов календар, прекарахме Джулая на връх “26 Мусала” (сериозно, така пише на плочата горе!), снимаха ни от БНТ-то два пъти, манджа-партита, море, скачания от буната, near-death и near-kill experience, пържихме си яйца на ютия. Не, сериозно:

яйца на ютия

Ютията може да е безполезна за други неща, но става за пържене на яйца!

После хванах риба - и нея на ютия, правихме мизерии и ни поздравиха за чистотата накрая, разгледах Лондон и офисите на Гугъл, возих се на Окото, кодихме цели нощи, изненадах приятелката си за рождения ѝ ден, разгледах Унгарския парламент и срещнах българи, оправях компютри в министерството на финансите, возихме се безплатно на страхотното ново метро и разгледахме новите станции...

унгарски парламент Унгарският парламент е почти като българския. Копирачи!

И още много други пътешествия и легендарствания.

В личен план пък започнах да уча Унгарски по системата на пълното потапяне - всички сайтове на унгарски, операционната система на унгарски, филми, музика, радио - на унгарски. Видях един много готин метод на www.fluentin3months.com. Пича си го бива - обича да учи езици бързо, и вече знае шест или седем доста добре. Метода, който приложих, се състои в основни линии в следното: научаваш по 20тина нови и основни думи всеки ден, малко граматика и дори да не си напълно готов - започваш да се опитваш да говориш с унгарци още от първите дни. Така нямаш избор и щеш не щеш мозъкът ти започва да превключва. Напредваш много по-бързо, отколкото с години да учиш по малко, отвреме-навреме и да се страхуваш да говориш още от самото начало. Един вид, метода на бебетата. Сега поназнайвам около 400 основни думи и мога да се оправя в най-основни ситуации само след около месец и половина учене. Изгодно си е. Препоръчвам метода на всеки, който смята да учи езици. Бързо, много ефикасно, пести пари от уроци, а в Интернет... просто ще се изумите колко ресурси има!

Ето и въпросният пич с многото езици и якият метод. Освен това и той не пие алкохол! Малко сме, да се подкрепяме!

Другото, което успях да постигна е сравнително здравословен начин на живот. За трите месеца успях да отслабна с 12тина килограма и то без някакви кой-знае-какви усилия. Въпросът беше, че от Глазгоу се върнах прасе. Сега, винаги съм твърдял, че на един истински мъж шкембето си му трябва - за какво, само истинските мъже си знаят. Но в Глазгоу и от вкусните манджи на Барбара бях, така да се каже, позаздравил кокала. Просто не си влизах в дънките. Пък и реших да видя каква е голямата му философия на отслабването.

Три неща: всеки ден спорт, здравословна храна и зелен чай.

Реших да приложа две от теориите си: Спортът не е нужно да е прекалено напрягане, просто трябва да е всеки ден. И се почва от малко. (Вижте теориите за счупения прозорец и сваряването на живата жаба.)

Аз лично намирах за най-лесно да си правя упражненията рано сутрин - първото нещо след като стана, за да нямам избор да протаквам. На други може да е по-приятно късно вечер. Просто през лятото други варианти почти нямаше.

Започвах задължително загрявка. Йога или някакво друго разтегляне на мускулите, поне десетина минути. Тичане - всеки ден. Започвах от 10 минути. После 15, 20, половин час. Повече не е нужно. Винаги исках да правя поне 20% повече след като се уморя. Ако се уморяваш на 10тата минута - правиш 12. Ако се уморяваш на 20тата - правиш 24-25. Ако не се уморяваш до тогава, значи вече си напреднал. Тогава увеличаваш скоростта. Тичаш десет секунди с пълна сила, до пълно изчерпване - после две минути леко. После пак десет-двадесет секунди на пълни обороти - една минута лекичко.

А, изгледах всички епизоди на Беър Грилс. Вдъхновяваше ме докато си правех упражненията. Много голям!

Лицеви опори, коремни преси - отново, всеки ден и следващия малко повече. Важното е всеки ден! Ако някой ден се чувствах много уморен, не се притеснявах да намаля тренировката за деня, но никога не пропусках. Според мен това беше изключително важно и винаги си напомнях Теорията за счупения прозорец. Пропуснеш ли веднъж, ще пропуснеш и втори път. Няма скъсани мускулни влакна, няма мускулна треска, по малко, но ВСЕКИ ден!

Второто - храната. Ограничих колата, макдоналдс (това беше трудно), почти без сладки изделия, чипсове и други високи на мазнини храни. Много плодове и зеленчуци, много вода, млечни продукти за кости и мускули и задължително много протеини (месо, риба, фъстъци). Има толкова много диети, че да ти се обърка главата, но това намерих да работи най-добре поне логически. Протеините са изключително важни, когато спортуваш, те правят мускулите и са абсолютно необходими. Другото е ясно.

И третото - зеленият чай. Магическа напитка! Ускорява метаболизма и там други чудесии на тялото и въобще ти помага страшно. Също така по една чаша мултивитамини ми помага да правя някакъв баланс с минерали и витамини, които ми липсваха, които ако са случайно в повече - тялото ще си се оправи и ще ги метне.

Мисля че лятото си заслужаваше. Не се спрях и се видях с толкова хора. С които не успях - съжалявам. Няма да ви оттегчавам с дълги истории за всичките пътешествия, но мога да ви уверя, че има какво да се разкаже.

Ако трябва все пак да ви оставя едно нещо, то ще е най-прясното ми - посетете новия лъч на метрото! За първи път се почуствах горд, че съм софианец. София става толкова красив град, дано да го и запазим такъв. Европейски, модерен. И дано не се държим като българи - да се оплакваме и да търсим кусурите и на най-добрите неща.

Сега ме чакат дълги месеци на лекции, лаборатории и туториали, домашни, проекти и изпити. В град далеч от познатото и любимото.

Но ще се върна...

...поне за “Пицбургер 2 - Завръщането на Пицбургера”, a.k.a. “Лаз Пицбургер” :)

pizzburger И-и-и след диетата си трябва почерпка за добре свършена работа. Амин.

Планетата Мегатрон (2)

Tags: Български, есета, живот
Created on Tue, 26 Jun 2012

част 1

На 8 мегакутии от това място друг малък робот изпълняваше ежедневната си рутина. Имаше да изчисли още десетина траектории на космически кораби, за да могат те от своя страна да не изчисляват, а да прекарат времето си в спокойно реене и наблюдение на интересните обекти. Работата му харесваше, защото си представяше, че някой ден той ще може да види на живо космичните красоти, които до сега е визуализирал само в цифри и ужасни формули. А и все пак това беше първата му работа.

Бен дори и за миг не се беше замислял защо е тук, на тази планета, какво прави, какви са целите му, въпреки че напоследък доста започна да се говори по тази тема. Какво значение имаше това? За него беше важно да свърши работата навреме, да се прибере вкъщи, да се включи към Всезнанието и да си поговори с приятелите. Каква разлика би имало, ако знаеше отговорите на тези въпроси? Нима нямаше машините да вършат същата работа? Нима той щеше да смени приятелите си или да промени ежедневието си? Бен обичаше да си почива. Смяташе, че процесорите не били създадени за 100% натоварване, а дори и да беше така, това ни най-малко не го засягаше. Той съществуваше не заради някаква гениална, висока цел, заради нечии велик процесор, не искаше и да чува за мисловните войни, които се водят по цялата планета. Все пак беше в своя бунтарски период, когато всички “утвърдени” неща на света не бяха верни за него.

Изчисли и последната траектория и я качи на главния сървър. После събра нещата си с една малка команда “събери ми нещата” и изведнъж всякакви малки железни пръчки и кълба хвръкнаха към един отвор на ръката му. Друг отвор, но на пода се отвори в този момент, роботът се пусна по пързалката и стигна до десетия етаж, от който можеше да излезе.. Това беше забавно. Но яката част не беше свършила.

Малкият робот работеше в огромна и важна сграда. Тя висеше на 10 килокутии над земята - много над стандартните жилищни сгради. Имаше пет разклонения, всяко от по около 200 етажа и хиляди междусградни пътища, свързващи отделните краища на работната станция. Самата постройка беше направена от ветровит материал, за да може роботите постоянно да бъдат в една много прохладна среда, без да се налага инсталацията на по-старомодните охладителни системи. На върха и по страните на съоръжението се намираха големи и малки коригиращи перки, заради въздушните течения, а на самото дъно имаше към 50 кутии пласт от отровно-лилаво вещество. Именно това вещество държеше цялата работа във въздуха. За да може роботите да излизат от сградата и да влизат в нея, антигравитонът беше разположен само в централната и в двете кули намиращи се до нея. От най-дясната кула изхвърча малко бяло петънце.

Бен обичаше да скача и да не пуска перките си веднага. Реенето във въздуха и миганията на Опасната лампичка го забавляваха. Всички се взимаха твърде насериозно - първо имаше резервни части за всичко. Второ, цялата му памет бе качена някъде си и при фатален удар можеше да я възстанови. Заради първо и второ следваше трето - никой до сега не беше умирал. Или поне така изчисляваше той. Затова Бен не разбираше идеята на Опасната лампичка, която се водеше от вероятностни алгоритми - статистика закопана дълбоко във фърмуера на робота. Но това за него нямаше никакво значение. Даже понякога му се искаше да се разбие тотално на парчета и после пак да го сглобят. Това обаче беше свързано с огромни средства, с които той не разполагаше. Но някой ден...

Включи перките си, полетя още няколко десетки кутии и плавно стъпи на улицата. Тя го пое, размениха няколко протокола от учтивост и му даде най-изгодния път към дома. Чу се синхронизиращия сигнал и Бен обнови времето си. С времето пристигаше и бюлетин от информация, който бе приятно поднесен в повечето случаи. “Енергийните запаси на Мегатрон свършват, но пък времето ще е слънчево.”, “Сематрон и Оволея пак си мерят... показателите.”, “Как да изберем ефективен алгоритъм за залепване на плочки?” и други. Имаше и поредните вести за философиите на живота, но на тях Бен постави 0 звезди като важност - нямаше ли най-накрая, някой да забележи, че това не го интересува.

Докато си смяташе това, едно познато име му направи впечатление.