Планетата Мегатрон (2)

Tags: Български, есета, живот
Created on Tue, 26 Jun 2012

част 1

На 8 мегакутии от това място друг малък робот изпълняваше ежедневната си рутина. Имаше да изчисли още десетина траектории на космически кораби, за да могат те от своя страна да не изчисляват, а да прекарат времето си в спокойно реене и наблюдение на интересните обекти. Работата му харесваше, защото си представяше, че някой ден той ще може да види на живо космичните красоти, които до сега е визуализирал само в цифри и ужасни формули. А и все пак това беше първата му работа.

Бен дори и за миг не се беше замислял защо е тук, на тази планета, какво прави, какви са целите му, въпреки че напоследък доста започна да се говори по тази тема. Какво значение имаше това? За него беше важно да свърши работата навреме, да се прибере вкъщи, да се включи към Всезнанието и да си поговори с приятелите. Каква разлика би имало, ако знаеше отговорите на тези въпроси? Нима нямаше машините да вършат същата работа? Нима той щеше да смени приятелите си или да промени ежедневието си? Бен обичаше да си почива. Смяташе, че процесорите не били създадени за 100% натоварване, а дори и да беше така, това ни най-малко не го засягаше. Той съществуваше не заради някаква гениална, висока цел, заради нечии велик процесор, не искаше и да чува за мисловните войни, които се водят по цялата планета. Все пак беше в своя бунтарски период, когато всички “утвърдени” неща на света не бяха верни за него.

Изчисли и последната траектория и я качи на главния сървър. После събра нещата си с една малка команда “събери ми нещата” и изведнъж всякакви малки железни пръчки и кълба хвръкнаха към един отвор на ръката му. Друг отвор, но на пода се отвори в този момент, роботът се пусна по пързалката и стигна до десетия етаж, от който можеше да излезе.. Това беше забавно. Но яката част не беше свършила.

Малкият робот работеше в огромна и важна сграда. Тя висеше на 10 килокутии над земята - много над стандартните жилищни сгради. Имаше пет разклонения, всяко от по около 200 етажа и хиляди междусградни пътища, свързващи отделните краища на работната станция. Самата постройка беше направена от ветровит материал, за да може роботите постоянно да бъдат в една много прохладна среда, без да се налага инсталацията на по-старомодните охладителни системи. На върха и по страните на съоръжението се намираха големи и малки коригиращи перки, заради въздушните течения, а на самото дъно имаше към 50 кутии пласт от отровно-лилаво вещество. Именно това вещество държеше цялата работа във въздуха. За да може роботите да излизат от сградата и да влизат в нея, антигравитонът беше разположен само в централната и в двете кули намиращи се до нея. От най-дясната кула изхвърча малко бяло петънце.

Бен обичаше да скача и да не пуска перките си веднага. Реенето във въздуха и миганията на Опасната лампичка го забавляваха. Всички се взимаха твърде насериозно - първо имаше резервни части за всичко. Второ, цялата му памет бе качена някъде си и при фатален удар можеше да я възстанови. Заради първо и второ следваше трето - никой до сега не беше умирал. Или поне така изчисляваше той. Затова Бен не разбираше идеята на Опасната лампичка, която се водеше от вероятностни алгоритми - статистика закопана дълбоко във фърмуера на робота. Но това за него нямаше никакво значение. Даже понякога му се искаше да се разбие тотално на парчета и после пак да го сглобят. Това обаче беше свързано с огромни средства, с които той не разполагаше. Но някой ден...

Включи перките си, полетя още няколко десетки кутии и плавно стъпи на улицата. Тя го пое, размениха няколко протокола от учтивост и му даде най-изгодния път към дома. Чу се синхронизиращия сигнал и Бен обнови времето си. С времето пристигаше и бюлетин от информация, който бе приятно поднесен в повечето случаи. “Енергийните запаси на Мегатрон свършват, но пък времето ще е слънчево.”, “Сематрон и Оволея пак си мерят... показателите.”, “Как да изберем ефективен алгоритъм за залепване на плочки?” и други. Имаше и поредните вести за философиите на живота, но на тях Бен постави 0 звезди като важност - нямаше ли най-накрая, някой да забележи, че това не го интересува.

Докато си смяташе това, едно познато име му направи впечатление.

Планетата Мегатрон

Tags: Български, есета, живот
Created on Wed, 20 Jun 2012

Меги плъзгаше колелата си по мократа улица в Силивил. Беше тъмно, хладно, северният вятър биеше насреща. Отдалеч се чуваше поредният синхронизиращ сигнал, който сверяваше часовниците на целия град, но дори и за това в момента малкият робот нямаше сили. Този сигнал беше важен за живота на съществата и макар процесът да се изпълнява автоматично, Меги не искаше да даде и един процент от енергията си, за да се синхронизира. Ако това, което беше чула е вярно, нямаше никакво значение дали ще бъде с правилната секунда утре. Всички ресурси бяха заети от една и съща нишка - нишка породила се от внезапната и шокираща новина, която навлезе през микрофоните ѝ.

Тя нямаше представа как да класифицира информацията, която току-що беше получила. Резултатите от алгоритмите ѝ за Истина и Лъжа даваха една и съща стойност. Това никога не се беше случвало и не знаеше какво ще последва. Какво значеше всичко това за Локалната мрежа? Какво значеше всичко това за живота ѝ, за този на приятелите ѝ? Дали някой щеше да ѝ повярва, дори да можеше да изчисли, че е истина? Беше научила, че алгоритмите на различните роботи са много различни и дори тя да беше 100% убедена, че резултатът е верен, много от нейните приятели биха сметнали различно. А тя дори не знаеше, дали е вярно...

Но ето, сега пред нея, в графичната ѝ памет стоеше черно на бяло цялата история на машините. Файл, който беше извлечен от незаличена памет, а имаше вярна сума. Но всички неща, в които Меги вярваше, с които цял живот е оправдавала графовете си сега да се разрушат само заради един файл? Трябваше и време. Да преизчисли. Да размени протоколи с други роботи. Хората... Хората!

Хората наистина съществували! Онези файлове намерени в 2000 пъти форматирани, стари като самата планета твърди дискове може би наистина били написани от онези митични, първобитни същества. Но в подобни истории вярваха само откачените - 2000 пъти форматирано устройство може да изплюе и че 1 + 1 = 5896.5. Нямаше никакъв начин това да се провери доколко е вярно. Слуховете за извънпланетарен живот не беше получил нито едно доказателство. Бяха фалшифицирани толкова холограми, толкова файлове бяха определени още от началният анализ като лъжа, че вече никой не даваше и пукнат електрон за да изслуша поредната теория на някои изтърбушен процесор.

От друга страна, тези, които изучаваха сериозната наука киберлюция имаха стотици хиляди доказателства, че сегашните машини са се самоусъвършенствали, а първият процесор е бил създаден от море от силиции. С течение на хиляди и милиони години, страховити пясъчни бури и електричество от мълниите по случайност първият транзистор бил създаден. Тъй като това се случвало на много места едновременно, а медта и алуминият в началните стадии на Мегатрона били в огромно количество, транзисторите се свързвали помежду си, създавайки пътечки, по които да вървят електроните. Киселинните дъждове спомогнали за създаването на микробатериите и така се зародил животът на планетата. Звучеше толкова логично, а и постепенното развитие на машините, изкопаните от дълбоките пластове стари пра-компютри били несъмнено доказателство за киберлюцията. Просто не можеше да не е вярна!

Меги достигна координатите на дома си. Сега трябваше само да включи перките и да се изкачи около 1000 стандартни кутии разстояние и щеше да е вкъщи. Да се включи в тока, да изкара една спокойна нощ, да се зареди за утрешният ден. Щеше да се синхронизира за следващия час, надяваше се, че не бе изпуснала прекалено много. Охлаждането ѝ обаче беше взело цялата енергия, затова трябваше да убие процеса, който я бе тормозил последните часове. Включи перките, но звука от двигателите не се чу. Провери наличните драйвъри - всичко беше наред. Опита отново, но и този път без успех. Едри капки започнаха да падат отвисоко. Батерията светеше на 2% - беше прекалила днес. Не трябваше да изпълнява толкова пъти тези тежки алгоритми, а бурята над нея се заформяше неумолимо. Наблизо нямаше поток от електромагнитен лъч, нямаше нито едно от двете слънца на небето. Единственият и шанс беше да се свърже с къщата над нея и да дойде някой да я вземе.

Изпрати broadcast.

(следва продължение...)

част 2

Основни правила в живота

Tags: Български, лични
Created on Mon, 18 Jun 2012

Основни философии, теории, алгоритми и други сложни думички. Вижте също и Любими цитати.

* * *

"Мисли гениално"

Алгоритъм за ексцентричен екзистенциализъм

Има една компютърна компания, чийто слоган известно време беше "Мисли различно" ("Think different"). Сега, вярно, че тази компания понастоящем е най-богатата в света и мотото ѝ никак не е зле (най-малкото ако с този слоган станеш толкова богат - ама въобще не е зле). За мен обаче различното не винаги е добро. Да мислиш гениално ми се струва по-акуратно.

* * *

"Има време"

Философия за темпоралната достатъчност

Винаги има време - за всичко, за всеки стига да ходиш с такова мислене. Ако се разхождаш с мисълта, че имаш много задачи и нямаш време за нищо, ти се паникьосваш и най-вероятно наистина нямаш време. Освен това, когато оставиш нещата за последен момент, мозъкът ти си намира начини да действа на 1000%. За по-обширно описание вижте поста Във влака - рандомиди с елементи на прозрения

* * *

"И к'во"

Философия на непукизма

Страхотна философия, мантра, въобще нещо, което може да си повтаряте във всеки случай, навсякъде! Тя се обединява по един страхотен начин със Законът "Има време". Вижте отново поста "Във влака..." за по-описателна история, както и къде и как възниква тази философия.

* * *

"Един хубав квартал се превръща в гето, когато се счупи първият прозорец."

Теорията за казуалността на неизпълнените обети

Тази теория е за принципите, които имам и как ги спазвам. Ако държите на принципите си, ще ги изпълнявате винаги и по всяко време, навсякъде. Ако решите да пренебрегнете един принцип дори само за малко ще последва лавина от малки стъпки и един ден ще се окаже, че въобще не сте имали такъв принцип.

* * *

"Не можеш да свариш жаба, ако я пуснеш във вряла вода. Пускаш я в студена и леко увеличаваш температурата."

Рецептата за термично обработеното земноводно

Малките стъпки. Тази грешка съм я правил толкова хиляди пъти и мисля, че най-накрая разбрах защо. Вече никога не се хвърлям да променям начина си на живот драстично от днес за утре. Просто не става. Едно по едно, днес малко, утре малко повече - така работят хората.

* * *

"Говори зад гърба ми на воля, но положи всички усилия да не разбирам."

Принципът за свободата на словото без утечки

Говоренето за някого без присъствието на този човек е неминуема част от ежедневните разговори. Понякога те са приятни, понякога не толкова. Ако обаче разбереш, че някой е говорил без твое присъствие за теб, фантазията ти се развихря и започваш да правиш от мухата слон. Не е нужно.

Календарът на Великия Рандом

Tags: Български, хакове
Created on Sat, 16 Jun 2012

18ти ден от 5ти шпетник...

Събрали се откривателите на Рандомизма в едно китно морско градче на по цацка, бира и пържени картофки. И решили: календарът ни е глупав - много е объркан, пък и принадлежи на конкурентна религия. Освен това пет дена работа седмично е много. Затова за 10 минути, печейки се на слабото сутрешното слънце, изгаряйки от желание да се бухнат по софийски в морето (а също изгаряйки и от същото уж невинно слънце) измислили нов календар. Който е много по-готин, разбира се, а освен това и по-рандомски. И така, денят си е ден - има си 24 часа и т.н. Но:

Дотук добре, какво правим относно почивните дни? Лесна работа - всеки последен ден на петника е почивен. Обаче така са твърде малко почивните. Затова всеки първи ден от първия, третия и петия петник на шпетника също е почивен. Абе, с други думи:

шпетник Почивните дни в един шпетник

Почивните дни се наричат Мързели. Както се вижда от календара има Голям мързел и Малък мързел (съответно по два и по един ден). Работните дни пък се наричат Голяма работа и Малка работа (съответно по четири и три дни). Получава се почти същата бройка почивни дни в годината, дори с 4 повече - така че няма оплаквания (към това дори не прибавяме Мега петника, както и други разни празници, които постепенно ще се измислят).

Това е в основи. Първата година е 2012, защото през тази година е измислен календара. Няма ражданици на Рандомовци или каквито и да било синове, пророци, светии и оракули. Точка.

Ще измислим имена и на дните от петниците, имената на шпетниците и разни други неща за измисляне. Сега ни мързи.

Версия 0.1 бета.

Няма голямо откритие, което да не е предшествано от смела догадка

Tags: Български, есета
Created on Thu, 05 Apr 2012

(оригинално написано като есе за 1000 стипендии - 14 април 2009 г.)

„Няма голямо откритие, което да не е предшествано от смела догадка.“ Исаак Нютон

Днес навсякъде по радиото и телевизията ни обясняват как претърпяваме „информационен взрив” – вече почти всеки има достъп до Интернет, където събитията ставащи по цял свят се предават буквално мигновено. Само преди 100 години една новина се е предавала около 1000 пъти по-бавно. За сравнение, ако сега отнема около минута, за да се съобщи какво е станало на другия край на света, тогава е било необходимо около ден-два, дори и повече, докато се подготви новината, разпечата в пресата и разпространи. И въпреки това, дори и тогава, на прага на XX век, са се намирали смелчаги, които да кажат: "Всичко, което може да бъде изобретено, вече е изобретено." (Чарлс Х. Дуел). Оттогава са „изобретени” радиото и телевизията, космическите полети, самолетите, мобилните комуникации, компютрите, Интернет... Но нито едно от тези открития не би могло да бъде направено, ако преди това някой не се е осмелил да допусне изобретяването му, въпреки авторитетите, твърдящи, че всичко в света е разбрано, осмислено и измислено.

В началото на новата ера, няколко гръцки философи, сред които Хипарх и Птолемей, решават че Земята е в центъра на Вселената. И това звучи логично – ние не усещаме движението на Земята, значи тя не се движи; виждаме как звездите сякаш се въртят около Земята, заедно с планетите, как Слънцето изгрява и залязва и така нататък. Но взирайки се по-дълбоко в проблема се разбира, че за да бъде вярна тази хипотеза, трябва да бъдат обяснени явления като ретроградното движение на планетите, тоест защо въпреки, че планетите изглежда се движат в една посока, от време на време те се връщат малко „назад” и после пак продължават... Естествено измислят се дузини сфери, които чрез поредици от сложни комбинации и пермутации успяват да обяснят тези проблеми. И в тази идея се вярва повече от 1000 години! Тя пасва идеално на разбиранията на църквата за Земята като главна цел на Божиите творения, за човека като най-висш сред създанията. Никой не дръзва да си помисли нещо различно, нещо революционно чак до XV век, когато на сцената стъпват учени като Николай Коперник, Тихо Брахе, Йохан Кеплер, Галилео Галилей и Исак Нютон, които променят света на физиката и астрономията завинаги.„

Те казват, че не Земята е център на Вселената, а много по-величественото и могъщо Слънце. След безброй нощи прекарани под открито небе и хиляди изчисления те успяват да развенчаят едно хилядолетно вярване в централната роля на Земята. Църквата, разбира се, не е съгласна с подобни революционни открития, тъй като те подкопават авторитета и. Тогава могъща институция, почти равносилна, или дори по-влиятелна дори и от монарха, тя започва гонения на тези „нови” мислители. Забранява книги, изгаря хора, категорично не допуска нещо толкова изумително и невероятно. Днес ни е трудно да си представим, защо църквата, а и много от хората по онова време не са могли да повярват на нещо толкова естествено, но все пак това е било теория на повече от 1000 години, която никой не е дръзнал да допусне, че е невярна. Представете си например, че утре разберете, че вечен двигател може да съществува! Според днешните закони на физиката, издържали хиляди проверки, такова нещо е невъзможно. Никой не дръзва да опита, защото се счита, че няма безплатна енергия. Ами ако открием? Това ще е нещо, което разбива всичките ни представи за света и трябва да мислим нови теории, да поправяме стари и така нататък – години, стотици години работа на хиляди умове отиват на вятъра! Не е ли по-лесно просто да вярваме, че няма такова нещо, да го забраним, да не излиза наяве, да си измислим някакви грешки, които е допуснал експериментатора и да го линчуваме? Днес демократичното мислене на хората по-скоро не допуска подобен вариант, но все пак би отнело десетки години, докато се признае, че съществува перпетуум мобиле. А мисленето преди 400 години, консервативното, схоластично схващане за нещата и признаването на авторитетите като извор на цялата истина за човечеството, не би допуснало такава революционна теория стотици години наред. Всъщност едва преди 20 години, през 1989, папа Йоан Павел II признава правотата на учението на Галилей! Четири столетия църквата е продължавала да вярва на древногръцките философи, въпреки постижения като изстрелване на ракети около Земята и извън Слънчевата система, кацането ни на Луната и подобни.

И това е само един пример. А в историята на човечеството има стотици. Днес много хора например не вярват, че компютрите някога могат да станат по-мощни от човешкия мозък. Но това е идея на няколко десетилетия, а някои супер компютри вече го показват. Например шахматната победа на Дийп Блу над може би най-великия шахматист на всички времена – Гари Каспаров е показателна. Според някои, разбира се, това е постигнато с измама, имало е човешка намеса, но това според мен е просто страх, да не настанат апокалиптични дни описани във филми като Терминатор и други научно-фантастични произведения на литературата и киното.

Днес времето сякаш тече много по-бързо, информацията се разпространява по-бързо, идеи, изобретения и открития стават достояние на обикновения човек, обикновения човек, участва в тези открития съзнателно или не. Но както е показала историята, ние трябва да се борим, да отстояваме своите принципи и идеи, своите тези, своите теории, за да бъдем велики и запомнени във времето. Както е казал Исаак Нютон, един от революционерите на Ренесанса: „Няма голямо откритие, което да не е предшествано от смела догадка.”.