Планетата Мегатрон

Tags: Български, есета, живот
Created on Wed, 20 Jun 2012

Меги плъзгаше колелата си по мократа улица в Силивил. Беше тъмно, хладно, северният вятър биеше насреща. Отдалеч се чуваше поредният синхронизиращ сигнал, който сверяваше часовниците на целия град, но дори и за това в момента малкият робот нямаше сили. Този сигнал беше важен за живота на съществата и макар процесът да се изпълнява автоматично, Меги не искаше да даде и един процент от енергията си, за да се синхронизира. Ако това, което беше чула е вярно, нямаше никакво значение дали ще бъде с правилната секунда утре. Всички ресурси бяха заети от една и съща нишка - нишка породила се от внезапната и шокираща новина, която навлезе през микрофоните ѝ.

Тя нямаше представа как да класифицира информацията, която току-що беше получила. Резултатите от алгоритмите ѝ за Истина и Лъжа даваха една и съща стойност. Това никога не се беше случвало и не знаеше какво ще последва. Какво значеше всичко това за Локалната мрежа? Какво значеше всичко това за живота ѝ, за този на приятелите ѝ? Дали някой щеше да ѝ повярва, дори да можеше да изчисли, че е истина? Беше научила, че алгоритмите на различните роботи са много различни и дори тя да беше 100% убедена, че резултатът е верен, много от нейните приятели биха сметнали различно. А тя дори не знаеше, дали е вярно...

Но ето, сега пред нея, в графичната ѝ памет стоеше черно на бяло цялата история на машините. Файл, който беше извлечен от незаличена памет, а имаше вярна сума. Но всички неща, в които Меги вярваше, с които цял живот е оправдавала графовете си сега да се разрушат само заради един файл? Трябваше и време. Да преизчисли. Да размени протоколи с други роботи. Хората... Хората!

Хората наистина съществували! Онези файлове намерени в 2000 пъти форматирани, стари като самата планета твърди дискове може би наистина били написани от онези митични, първобитни същества. Но в подобни истории вярваха само откачените - 2000 пъти форматирано устройство може да изплюе и че 1 + 1 = 5896.5. Нямаше никакъв начин това да се провери доколко е вярно. Слуховете за извънпланетарен живот не беше получил нито едно доказателство. Бяха фалшифицирани толкова холограми, толкова файлове бяха определени още от началният анализ като лъжа, че вече никой не даваше и пукнат електрон за да изслуша поредната теория на някои изтърбушен процесор.

От друга страна, тези, които изучаваха сериозната наука киберлюция имаха стотици хиляди доказателства, че сегашните машини са се самоусъвършенствали, а първият процесор е бил създаден от море от силиции. С течение на хиляди и милиони години, страховити пясъчни бури и електричество от мълниите по случайност първият транзистор бил създаден. Тъй като това се случвало на много места едновременно, а медта и алуминият в началните стадии на Мегатрона били в огромно количество, транзисторите се свързвали помежду си, създавайки пътечки, по които да вървят електроните. Киселинните дъждове спомогнали за създаването на микробатериите и така се зародил животът на планетата. Звучеше толкова логично, а и постепенното развитие на машините, изкопаните от дълбоките пластове стари пра-компютри били несъмнено доказателство за киберлюцията. Просто не можеше да не е вярна!

Меги достигна координатите на дома си. Сега трябваше само да включи перките и да се изкачи около 1000 стандартни кутии разстояние и щеше да е вкъщи. Да се включи в тока, да изкара една спокойна нощ, да се зареди за утрешният ден. Щеше да се синхронизира за следващия час, надяваше се, че не бе изпуснала прекалено много. Охлаждането ѝ обаче беше взело цялата енергия, затова трябваше да убие процеса, който я бе тормозил последните часове. Включи перките, но звука от двигателите не се чу. Провери наличните драйвъри - всичко беше наред. Опита отново, но и този път без успех. Едри капки започнаха да падат отвисоко. Батерията светеше на 2% - беше прекалила днес. Не трябваше да изпълнява толкова пъти тези тежки алгоритми, а бурята над нея се заформяше неумолимо. Наблизо нямаше поток от електромагнитен лъч, нямаше нито едно от двете слънца на небето. Единственият и шанс беше да се свърже с къщата над нея и да дойде някой да я вземе.

Изпрати broadcast.

(следва продължение...)

част 2

Основни правила в живота

Tags: Български, лични
Created on Mon, 18 Jun 2012

Основни философии, теории, алгоритми и други сложни думички. Вижте също и Любими цитати.

* * *

"Мисли гениално"

Алгоритъм за ексцентричен екзистенциализъм

Има една компютърна компания, чийто слоган известно време беше "Мисли различно" ("Think different"). Сега, вярно, че тази компания понастоящем е най-богатата в света и мотото ѝ никак не е зле (най-малкото ако с този слоган станеш толкова богат - ама въобще не е зле). За мен обаче различното не винаги е добро. Да мислиш гениално ми се струва по-акуратно.

* * *

"Има време"

Философия за темпоралната достатъчност

Винаги има време - за всичко, за всеки стига да ходиш с такова мислене. Ако се разхождаш с мисълта, че имаш много задачи и нямаш време за нищо, ти се паникьосваш и най-вероятно наистина нямаш време. Освен това, когато оставиш нещата за последен момент, мозъкът ти си намира начини да действа на 1000%. За по-обширно описание вижте поста Във влака - рандомиди с елементи на прозрения

* * *

"И к'во"

Философия на непукизма

Страхотна философия, мантра, въобще нещо, което може да си повтаряте във всеки случай, навсякъде! Тя се обединява по един страхотен начин със Законът "Има време". Вижте отново поста "Във влака..." за по-описателна история, както и къде и как възниква тази философия.

* * *

"Един хубав квартал се превръща в гето, когато се счупи първият прозорец."

Теорията за казуалността на неизпълнените обети

Тази теория е за принципите, които имам и как ги спазвам. Ако държите на принципите си, ще ги изпълнявате винаги и по всяко време, навсякъде. Ако решите да пренебрегнете един принцип дори само за малко ще последва лавина от малки стъпки и един ден ще се окаже, че въобще не сте имали такъв принцип.

* * *

"Не можеш да свариш жаба, ако я пуснеш във вряла вода. Пускаш я в студена и леко увеличаваш температурата."

Рецептата за термично обработеното земноводно

Малките стъпки. Тази грешка съм я правил толкова хиляди пъти и мисля, че най-накрая разбрах защо. Вече никога не се хвърлям да променям начина си на живот драстично от днес за утре. Просто не става. Едно по едно, днес малко, утре малко повече - така работят хората.

* * *

"Говори зад гърба ми на воля, но положи всички усилия да не разбирам."

Принципът за свободата на словото без утечки

Говоренето за някого без присъствието на този човек е неминуема част от ежедневните разговори. Понякога те са приятни, понякога не толкова. Ако обаче разбереш, че някой е говорил без твое присъствие за теб, фантазията ти се развихря и започваш да правиш от мухата слон. Не е нужно.

Календарът на Великия Рандом

Tags: Български, хакове
Created on Sat, 16 Jun 2012

18ти ден от 5ти шпетник...

Събрали се откривателите на Рандомизма в едно китно морско градче на по цацка, бира и пържени картофки. И решили: календарът ни е глупав - много е объркан, пък и принадлежи на конкурентна религия. Освен това пет дена работа седмично е много. Затова за 10 минути, печейки се на слабото сутрешното слънце, изгаряйки от желание да се бухнат по софийски в морето (а също изгаряйки и от същото уж невинно слънце) измислили нов календар. Който е много по-готин, разбира се, а освен това и по-рандомски. И така, денят си е ден - има си 24 часа и т.н. Но:

Дотук добре, какво правим относно почивните дни? Лесна работа - всеки последен ден на петника е почивен. Обаче така са твърде малко почивните. Затова всеки първи ден от първия, третия и петия петник на шпетника също е почивен. Абе, с други думи:

шпетник Почивните дни в един шпетник

Почивните дни се наричат Мързели. Както се вижда от календара има Голям мързел и Малък мързел (съответно по два и по един ден). Работните дни пък се наричат Голяма работа и Малка работа (съответно по четири и три дни). Получава се почти същата бройка почивни дни в годината, дори с 4 повече - така че няма оплаквания (към това дори не прибавяме Мега петника, както и други разни празници, които постепенно ще се измислят).

Това е в основи. Първата година е 2012, защото през тази година е измислен календара. Няма ражданици на Рандомовци или каквито и да било синове, пророци, светии и оракули. Точка.

Ще измислим имена и на дните от петниците, имената на шпетниците и разни други неща за измисляне. Сега ни мързи.

Версия 0.1 бета.

Няма голямо откритие, което да не е предшествано от смела догадка

Tags: Български, есета
Created on Thu, 05 Apr 2012

(оригинално написано като есе за 1000 стипендии - 14 април 2009 г.)

„Няма голямо откритие, което да не е предшествано от смела догадка.“ Исаак Нютон

Днес навсякъде по радиото и телевизията ни обясняват как претърпяваме „информационен взрив” – вече почти всеки има достъп до Интернет, където събитията ставащи по цял свят се предават буквално мигновено. Само преди 100 години една новина се е предавала около 1000 пъти по-бавно. За сравнение, ако сега отнема около минута, за да се съобщи какво е станало на другия край на света, тогава е било необходимо около ден-два, дори и повече, докато се подготви новината, разпечата в пресата и разпространи. И въпреки това, дори и тогава, на прага на XX век, са се намирали смелчаги, които да кажат: "Всичко, което може да бъде изобретено, вече е изобретено." (Чарлс Х. Дуел). Оттогава са „изобретени” радиото и телевизията, космическите полети, самолетите, мобилните комуникации, компютрите, Интернет... Но нито едно от тези открития не би могло да бъде направено, ако преди това някой не се е осмелил да допусне изобретяването му, въпреки авторитетите, твърдящи, че всичко в света е разбрано, осмислено и измислено.

В началото на новата ера, няколко гръцки философи, сред които Хипарх и Птолемей, решават че Земята е в центъра на Вселената. И това звучи логично – ние не усещаме движението на Земята, значи тя не се движи; виждаме как звездите сякаш се въртят около Земята, заедно с планетите, как Слънцето изгрява и залязва и така нататък. Но взирайки се по-дълбоко в проблема се разбира, че за да бъде вярна тази хипотеза, трябва да бъдат обяснени явления като ретроградното движение на планетите, тоест защо въпреки, че планетите изглежда се движат в една посока, от време на време те се връщат малко „назад” и после пак продължават... Естествено измислят се дузини сфери, които чрез поредици от сложни комбинации и пермутации успяват да обяснят тези проблеми. И в тази идея се вярва повече от 1000 години! Тя пасва идеално на разбиранията на църквата за Земята като главна цел на Божиите творения, за човека като най-висш сред създанията. Никой не дръзва да си помисли нещо различно, нещо революционно чак до XV век, когато на сцената стъпват учени като Николай Коперник, Тихо Брахе, Йохан Кеплер, Галилео Галилей и Исак Нютон, които променят света на физиката и астрономията завинаги.„

Те казват, че не Земята е център на Вселената, а много по-величественото и могъщо Слънце. След безброй нощи прекарани под открито небе и хиляди изчисления те успяват да развенчаят едно хилядолетно вярване в централната роля на Земята. Църквата, разбира се, не е съгласна с подобни революционни открития, тъй като те подкопават авторитета и. Тогава могъща институция, почти равносилна, или дори по-влиятелна дори и от монарха, тя започва гонения на тези „нови” мислители. Забранява книги, изгаря хора, категорично не допуска нещо толкова изумително и невероятно. Днес ни е трудно да си представим, защо църквата, а и много от хората по онова време не са могли да повярват на нещо толкова естествено, но все пак това е било теория на повече от 1000 години, която никой не е дръзнал да допусне, че е невярна. Представете си например, че утре разберете, че вечен двигател може да съществува! Според днешните закони на физиката, издържали хиляди проверки, такова нещо е невъзможно. Никой не дръзва да опита, защото се счита, че няма безплатна енергия. Ами ако открием? Това ще е нещо, което разбива всичките ни представи за света и трябва да мислим нови теории, да поправяме стари и така нататък – години, стотици години работа на хиляди умове отиват на вятъра! Не е ли по-лесно просто да вярваме, че няма такова нещо, да го забраним, да не излиза наяве, да си измислим някакви грешки, които е допуснал експериментатора и да го линчуваме? Днес демократичното мислене на хората по-скоро не допуска подобен вариант, но все пак би отнело десетки години, докато се признае, че съществува перпетуум мобиле. А мисленето преди 400 години, консервативното, схоластично схващане за нещата и признаването на авторитетите като извор на цялата истина за човечеството, не би допуснало такава революционна теория стотици години наред. Всъщност едва преди 20 години, през 1989, папа Йоан Павел II признава правотата на учението на Галилей! Четири столетия църквата е продължавала да вярва на древногръцките философи, въпреки постижения като изстрелване на ракети около Земята и извън Слънчевата система, кацането ни на Луната и подобни.

И това е само един пример. А в историята на човечеството има стотици. Днес много хора например не вярват, че компютрите някога могат да станат по-мощни от човешкия мозък. Но това е идея на няколко десетилетия, а някои супер компютри вече го показват. Например шахматната победа на Дийп Блу над може би най-великия шахматист на всички времена – Гари Каспаров е показателна. Според някои, разбира се, това е постигнато с измама, имало е човешка намеса, но това според мен е просто страх, да не настанат апокалиптични дни описани във филми като Терминатор и други научно-фантастични произведения на литературата и киното.

Днес времето сякаш тече много по-бързо, информацията се разпространява по-бързо, идеи, изобретения и открития стават достояние на обикновения човек, обикновения човек, участва в тези открития съзнателно или не. Но както е показала историята, ние трябва да се борим, да отстояваме своите принципи и идеи, своите тези, своите теории, за да бъдем велики и запомнени във времето. Както е казал Исаак Нютон, един от революционерите на Ренесанса: „Няма голямо откритие, което да не е предшествано от смела догадка.”.

Теорията за живия камък

Tags: Български, есета, живот
Created on Sun, 01 Apr 2012

Веднъж четох за това как се определя кога човек е мъртъв, т.е. какви са сигналите на смъртта. Първоначално, разбира се, определението е било спиране на сърдечния ритъм и дишане. Знаем, обаче че това не е точно така - живот може да се поддържа и след спирането на сърцето чрез CPR, а дори и рестартирано в определени случаи. В началото на 20ти век предположенията за преждевременно погребани хора (погрешно идентифицирани като мъртви) варират между 800 и 2500 души годишно. Причините за забавянето на метаболичните процеси могат да бъдат много, но не съм биолог и няма да говоря за това. Доколкото знам, днес най-сигурният източник за диагностициране на смърт е липсата на мозъчна активност (макар че ако това е вярно, то някои хора са отдавна мъртви, макар и биологично живи).

Оказва се, че най-големият проблем при определянето на смъртта е липсата на определение за живот. "Липсата на определения за живот...". Ае стига, бе!

След като прочетох това изречение веднага се замислих "аджеба, воистина - що е живот?". Какво е определението за това дали си жив или мъртъв? Оказва се, че определенията са много шантави от "животът е вариация на самовъзпроизводтство" през "живите същества са термодинамични системи, които имат организирана молекулярна структура", "неща с възможност за метаболизъм и движение" до сложни биологични описания на процеси, които съществуват в живите организми, сред които хомеостаза, адаптация, организация, разтеж, възпроизводство и други.

После мисълта ми хвръкна в друга посока - как се опитваме да намерим живот извън Земята? Обикновено търсим планети, които да са подобни на Земята - препоръчително да има вода. Но защо пък смятаме, че единствената форма за живот е такава, която съдържа вода? Е, може би защото това е единствената форма на живот, която познаваме, но това не значи, че е единствената във Вселената. Изпращаме съобщения в космоса, но това на което се надяваме е форма на живот, която да е близка до нашата. Може би други форми на живот виждат и чуват в съвсем различен спектър или пък въобще нямат такива сензори. Може пък и да са много примитивни - представете си как един червей на друга планета ще разпознае нашите сигнали. Ами ако Те ни изпращат сигнали дори сега, но ние нямаме сензори да ги възприемем? Или пък са прекалено примитивни само от наша гледна точка, но притежават интелект в друга форма. Ако в действителност животът на нашата планета се е породил от чиста случайност, без чужда намеса, какъв е шансът подобен живот да се зароди на друга планета дори подобна на нашата? Дори ако повишим средната температура на Земята с няколко десетки градуса ще забележим огромно измиране на видове. Т.е. ние търсим не просто подобна на Земята, ами точно като Земята. Може и да има, но опитайте се да намерите две напълно еднакви песъчинки на плажа. Сигурно ги има, но може да са на стотици метри една от друга и да трябва да прегледате внимателно трилиони. Стана сложно пък и много свръхестествено, връщам се към първоначалната си мисъл.

Така - можем ли да се опитаме да определим нещо неживо като живо? Т.е. да се опитаме чрез противоречие да достигнем до правилният отговор. Да вземем един камък. Камъкът може да расте (да трупа материя около себе си в продължение на много години), може да се възпроизвежда чрез делене (чупи се на две и в продължение на много години всяка част расте), еволюира (само здравите камъни остават, останалите са слаби) и т.н. Разбира се, това определение е глупаво и прекалено общо. Веднага може да се контрира с "но камъкът няма воля! Не може сам да реши как да живее!". Добре, тогава може би волята определя дали си жив или не. Но колко воля има едно едноклетъчно подмятано от най-слабия порив на вятъра? Те нямат сензори за виждане, чуване, движение, нямат мозък, но значи ли, че нямат интелект? Те имат собствени "идеи" за какво е ценно в живота - приемане на определени богати на енергия молекули, изхвърляне на ненужните и преработените. Делене в даден момент, смърт. Те обаче са един вид програмирани за всичко, не могат да вземат решения, всичко е алгоритъм. Това не се отнася само до едноклетъчните - голяма част от живите същества съществуват почти изцяло на предварително зададени задачи в живота си. Дори нашите, човешки "решения" също са на базата на програмен код - условни и безусловни рефлекси, да търсим храна, да търсим партньор за възпроизводство. Като хора можем да взимаме определени решения и сме единствените същества, които могат да пренебрегнат част от алгоритмите си заради упоритост, инат или идиотизъм.

Алгоритъм... Компютрите са добри в алгоритмите, могат да изпълняват програми. Защо тогава да не са живи? Получават енергия във формата на електричество, програмирани са да харчат разумно, могат да виждат, чуват, говорят, помнят, смятат. Какво липсва на компютърът, за да не се определи като жив? С какво е по-различен от един червей например? С това, че не е създаден от природата? Но какво е природата - хората сме част от природата. За компютрите ние сме един вид богове. Може би все още компютрите не са толкова интелигентни като хората - не могат да мислят самостоятелно, не могат да създават оригинални творби, да рисуват, да композират... Но в някои дисциплини ни надминават. Някои от тях доказаха, че могат и да отговарят на сложни въпроси (Уотсън в американското състезание Jeopardy!), да играят и побеждават най-добрите хора на шах (Дийп блу срещу Гари Каспаров). Разработките на роботи показват уникални постижения в изпълненията на сложни задачи като ходене, тичане, катерене. Слънчеви батерии могат да ги зареждат с енергия, батериите им могат да траят с дни. Всичко това е създадено от човека, а с правилните редове код те могат и да се самоосъвършенстват, да се учат, а пък машини отдавна произвеждат други машини.

Все още не е написана програма (доколкото ми е известно) която да имитира човешкият мозък, нито пък има компютър или група от компютри, които да са толкова мощни, че да могат да изпълняват такава програма. Но това, според мен, е въпрос на време. А и тема на друг пост. Истинският проблем е: защо да не можем да определим компютърът като жив? Къде е границата между живота и смъртта? Можем ли наистина да определим камъкът като жив и ако да - значи всичко около нас е живот... Доста шантаво, а?

Размислите и страстите са вдъхновени от болния мозък на автора на блога, книгата "Божията формула" от Жозе Родригеш душ Сантуш, както и с помощта на безброй легендарствания с момчетата из улиците и не-толкова улиците на София (предимно МкД).