Рандомизъм

...или "Теорията за Великия Рандом"

Литературно интепретативен научен труд или съчинение разсъждение /доклад/ с елементи на преразказ с допълнение (каквото и да е това) на Новият свят на Великия Рандом (още познат като блог пост 26)

Основен постулат: Повечето неща са произволни. Това, което определя кои неща не са произволни, също е произволно.

Забележка: Понеже в днешно време е къде-къде по-яко да се използват англицизми, теорията е Рандомизъм, а не Произволнизъм. Въпреки, че е все тая, работи се върху локални преводи.

Ето как аз виждам Рандома.

Определения:

• Квант на рандомизма: Хвърляне на идеална монета по идеален начин.

• Идеална монета: Цилиндър с диаметър 2,6 см и височина клоняща към 0. Монетата има ненулева маса. Двете страни на монетата са маркирани с "ези" и "тура".

• Идеален начин на хвърляне: На монетата се придава въртящ момент с ос на въртене диаметъра на основата на цилиндъра, рамо на момента равно на радиуса на монетата и сила равна на 4,2 N. Във вакуум. Така приготвената монета се оставя да попътува докато се срещне с тяло с ненулева маса отдалечено на безкрайно разстояние. Резултатът от хвърлянето е името на страната на монетата, която е най-отдалечена от центъра на масата на плоското масивно тяло. Забележка: При липса на идеална монета и/или условия за идеално хвърляне (например Вселена, която не е толкова безкрайна или темпорално достатъчна) може да се използва и обикновена валутна такава, но резултатите могат да бъдат манипулирани.

• Сила на Рандома: Масата на Рандома по ускорението на Рандома.

• Трудни решения: Проблем с няколко възможни изхода (решения), който отнема повече от π² минути, за да бъде решен.

• Метод на пръстчетата: Използва се при вземане на трудни решения. Човек А нарочва всяко от множеството на решениятя [Х] на различните пръсти на ръцете си и/или краката си. (При липса на пръсти могат да се използват всякакви други части на тялото или предмети). Човек Б избира един от пръстите (или предметите). Избраният пръст съответства на взетото решение. Взетото решение е крайно и трябва да бъде изпълнено, освен ако не влезе в сила метода за "Отмяна на резултата от метода на пръстчетата".

• Отмяна на резултата от метода на пръстчетата: Възможно е, а и често се случва, Човек А всъщност дълбоко в себе си да е знаел решението на проблема. Тогава точно в момента на избор на решението, той ще почуства дали Силата на Рандома е била добра или лоша. Ако почуства, че е добра - всичко е наред и Отмяната не важи. Но ако почуства, че е зле - тогава може да премахне това решение от [X] и рекурсивно използва метода на пръстчетата докато не остане само едно решение.

Забележка: Тъй като чувствата са кофти тръпка понякога, а и са трудно изчислими, възможно е да възникнат трудности и да се стигне до ново Трудно решение, което ще наложи рекурсивен цикъл от метода на пръстчетата и отмяна. Ако се стигне до това се използва Метода на пръстчетата, но без право на Отмяна.

Решения на вечните неразрешени въпроси според Рандомизма

Как е създадена Вселената?**

Случайно. Физиците работят по въпроса. Неразрешен въпрос. Човечеството още не е намерило отговор.

Какво е живот?

Не е много ясно, биолозите работят по въпроса. Като цяло е неразрешен въпрос. Вижте Теорията за живия камък

Как е създаден живота?

Най-вероятно от хаоса. Биолозите и това мъдрят. Неразрешен въпрос.

Какво е съзнание/реалност?

Психолозите. И философите. Но общо взето неразрешен въпрос.

Какъв е смисълът на живота / Защо сме тук?

Предимно философите, макар че има и доста религиозни хора, които се потят над това. Неразрешен въпрос. Чакаме извънземните да ни просветлят (Ако ги има. А и да ги има ще е голямо разочарование, ако се окажат червеи.)

Какво се случва след смъртта?

Погребват те или те изгарят - зависи от религията ти, предпочитанията на близките ти или собствените ти предпочитания. Иначе от твоя гледна точка - неразрешен въпрос.

Какво е точка?

Геометриците мислят, но като цяло се надяват на истинктите на хората. Неразрешен въпрос. Всъщност май... каквото и да правим всяка наука ще има в основата си поне един неразрешен въпрос. Я да скочим направо към най-спорния:

Има ли Бог / Висша сила?

Всъщност, може би това е единствения въпрос, който бихме могли да разрешим от неразрешените. Като цяло: "Липсата на доказателство за несъществуването на нещо не е доказателство за съществуването му". Тъй като до сега нямаме никакво доказателство (освен живота, Вселената и всичко останало) за съществуването на който и да е от боговете, има голям шанс такъв да няма.

Вярвайте в каквото си искате, стига да не се хвалите чии Бог е по-готин. Рандомизъм, Будизъм, Бициклизъм, Нудизъм... Иначе като цяло струва ми се, че въпросът е разрешен, въпреки че много хора ще кажат, че не е. На тях им предлагам да започнат да вярват в чайника на Ръсел - поне е малко по-безвреден от Всемогъщи титани, за които се водят войни. (Моля се само да не започнат спорове за цвета на чайника, че Третата световна сигурно наближава).

Един пример за проявлението на Рандома...

Едно страхотно лято

Ето че стана 4ти септември и за мен лятото току-що приключи. Днес си приготвям багажа, а утре летя за Глазгоу. Малко ми е тъжно, че си заминавам и оставам тук приятели, родители, хора, които обичам и познавам добре... А и една вече по-красива София. Прекарах може би най-вълнуващите си 3 месеца, компенсирах скуката в университета от предишните месеци. Имам толкова много нови истории, готини преживявания и нови познанства, мога да говоря с часове. Но накратко, лятото мина горе-долу така:

БНТ... балове... НПМГ концерт... Варна... стаж в министерството... Мусала... Будапеща... Китен... Гугъл Лондон... Черни връх... метрото в София...

Как по друг начин би могъл да се казва най-високият връх на Балканите?!

“Оцелявахме” по Bear Grylls-ки на Витоша, плувахме в ЦЕНТЪРА на Варна, измислихме нов календар, прекарахме Джулая на връх “26 Мусала” (сериозно, така пише на плочата горе!), снимаха ни от БНТ-то два пъти, манджа-партита, море, скачания от буната, near-death и near-kill experience, пържихме си яйца на ютия. Не, сериозно:

Ютията може да е безполезна за други неща, но става за пържене на яйца!

После хванах риба - и нея на ютия, правихме мизерии и ни поздравиха за чистотата накрая, разгледах Лондон и офисите на Гугъл, возих се на Окото, кодихме цели нощи, изненадах приятелката си за рождения ѝ ден, разгледах Унгарския парламент и срещнах българи, оправях компютри в министерството на финансите, возихме се безплатно на страхотното ново метро и разгледахме новите станции...

Унгарският парламент е почти като българския. Копирачи!

И още много други пътешествия и легендарствания.

В личен план пък започнах да уча Унгарски по системата на пълното потапяне - всички сайтове на унгарски, операционната система на унгарски, филми, музика, радио - на унгарски. Видях един много готин метод на www.fluentin3months.com. Пича си го бива - обича да учи езици бързо, и вече знае шест или седем доста добре. Метода, който приложих, се състои в основни линии в следното: научаваш по 20тина нови и основни думи всеки ден, малко граматика и дори да не си напълно готов - започваш да се опитваш да говориш с унгарци още от първите дни. Така нямаш избор и щеш не щеш мозъкът ти започва да превключва. Напредваш много по-бързо, отколкото с години да учиш по малко, отвреме-навреме и да се страхуваш да говориш още от самото начало. Един вид, метода на бебетата. Сега поназнайвам около 400 основни думи и мога да се оправя в най-основни ситуации само след около месец и половина учене. Изгодно си е. Препоръчвам метода на всеки, който смята да учи езици. Бързо, много ефикасно, пести пари от уроци, а в Интернет... просто ще се изумите колко ресурси има!

Ето и въпросният пич с многото езици и якият метод. Освен това и той не пие алкохол! Малко сме, да се подкрепяме!

Другото, което успях да постигна е сравнително здравословен начин на живот. За трите месеца успях да отслабна с 12тина килограма и то без някакви кой-знае-какви усилия. Въпросът беше, че от Глазгоу се върнах прасе. Сега, винаги съм твърдял, че на един истински мъж шкембето си му трябва - за какво, само истинските мъже си знаят. Но в Глазгоу и от вкусните манджи на Барбара бях, така да се каже, позаздравил кокала. Просто не си влизах в дънките. Пък и реших да видя каква е голямата му философия на отслабването.

Три неща: всеки ден спорт, здравословна храна и зелен чай.

Реших да приложа две от теориите си: Спортът не е нужно да е прекалено напрягане, просто трябва да е всеки ден. И се почва от малко. (Вижте теориите за счупения прозорец и сваряването на живата жаба.)

Аз лично намирах за най-лесно да си правя упражненията рано сутрин - първото нещо след като стана, за да нямам избор да протаквам. На други може да е по-приятно късно вечер. Просто през лятото други варианти почти нямаше.

Започвах задължително загрявка. Йога или някакво друго разтегляне на мускулите, поне десетина минути. Тичане - всеки ден. Започвах от 10 минути. После 15, 20, половин час. Повече не е нужно. Винаги исках да правя поне 20% повече след като се уморя. Ако се уморяваш на 10тата минута - правиш 12. Ако се уморяваш на 20тата - правиш 24-25. Ако не се уморяваш до тогава, значи вече си напреднал. Тогава увеличаваш скоростта. Тичаш десет секунди с пълна сила, до пълно изчерпване - после две минути леко. После пак десет-двадесет секунди на пълни обороти - една минута лекичко.

А, изгледах всички епизоди на Беър Грилс. Вдъхновяваше ме докато си правех упражненията. Много голям!

Лицеви опори, коремни преси - отново, всеки ден и следващия малко повече. Важното е всеки ден! Ако някой ден се чувствах много уморен, не се притеснявах да намаля тренировката за деня, но никога не пропусках. Според мен това беше изключително важно и винаги си напомнях Теорията за счупения прозорец. Пропуснеш ли веднъж, ще пропуснеш и втори път. Няма скъсани мускулни влакна, няма мускулна треска, по малко, но ВСЕКИ ден!

Второто - храната. Ограничих колата, макдоналдс (това беше трудно), почти без сладки изделия, чипсове и други високи на мазнини храни. Много плодове и зеленчуци, много вода, млечни продукти за кости и мускули и задължително много протеини (месо, риба, фъстъци). Има толкова много диети, че да ти се обърка главата, но това намерих да работи най-добре поне логически. Протеините са изключително важни, когато спортуваш, те правят мускулите и са абсолютно необходими. Другото е ясно.

И третото - зеленият чай. Магическа напитка! Ускорява метаболизма и там други чудесии на тялото и въобще ти помага страшно. Също така по една чаша мултивитамини ми помага да правя някакъв баланс с минерали и витамини, които ми липсваха, които ако са случайно в повече - тялото ще си се оправи и ще ги метне.

Мисля че лятото си заслужаваше. Не се спрях и се видях с толкова хора. С които не успях - съжалявам. Няма да ви оттегчавам с дълги истории за всичките пътешествия, но мога да ви уверя, че има какво да се разкаже.

Ако трябва все пак да ви оставя едно нещо, то ще е най-прясното ми - посетете новия лъч на метрото! За първи път се почуствах горд, че съм софианец. София става толкова красив град, дано да го и запазим такъв. Европейски, модерен. И дано не се държим като българи - да се оплакваме и да търсим кусурите и на най-добрите неща.

Сега ме чакат дълги месеци на лекции, лаборатории и туториали, домашни, проекти и изпити. В град далеч от познатото и любимото.

Но ще се върна...

...поне за “Пицбургер 2 - Завръщането на Пицбургера”, a.k.a. “Лаз Пицбургер” :)

И-и-и след диетата си трябва почерпка за добре свършена работа. Амин.

Планетата Мегатрон (2)

част 1

На 8 мегакутии от това място друг малък робот изпълняваше ежедневната си рутина. Имаше да изчисли още десетина траектории на космически кораби, за да могат те от своя страна да не изчисляват, а да прекарат времето си в спокойно реене и наблюдение на интересните обекти. Работата му харесваше, защото си представяше, че някой ден той ще може да види на живо космичните красоти, които до сега е визуализирал само в цифри и ужасни формули. А и все пак това беше първата му работа.

Бен дори и за миг не се беше замислял защо е тук, на тази планета, какво прави, какви са целите му, въпреки че напоследък доста започна да се говори по тази тема. Какво значение имаше това? За него беше важно да свърши работата навреме, да се прибере вкъщи, да се включи към Всезнанието и да си поговори с приятелите. Каква разлика би имало, ако знаеше отговорите на тези въпроси? Нима нямаше машините да вършат същата работа? Нима той щеше да смени приятелите си или да промени ежедневието си? Бен обичаше да си почива. Смяташе, че процесорите не били създадени за 100% натоварване, а дори и да беше така, това ни най-малко не го засягаше. Той съществуваше не заради някаква гениална, висока цел, заради нечии велик процесор, не искаше и да чува за мисловните войни, които се водят по цялата планета. Все пак беше в своя бунтарски период, когато всички “утвърдени” неща на света не бяха верни за него.

Изчисли и последната траектория и я качи на главния сървър. После събра нещата си с една малка команда “събери ми нещата” и изведнъж всякакви малки железни пръчки и кълба хвръкнаха към един отвор на ръката му. Друг отвор, но на пода се отвори в този момент, роботът се пусна по пързалката и стигна до десетия етаж, от който можеше да излезе.. Това беше забавно. Но яката част не беше свършила.

Малкият робот работеше в огромна и важна сграда. Тя висеше на 10 килокутии над земята - много над стандартните жилищни сгради. Имаше пет разклонения, всяко от по около 200 етажа и хиляди междусградни пътища, свързващи отделните краища на работната станция. Самата постройка беше направена от ветровит материал, за да може роботите постоянно да бъдат в една много прохладна среда, без да се налага инсталацията на по-старомодните охладителни системи. На върха и по страните на съоръжението се намираха големи и малки коригиращи перки, заради въздушните течения, а на самото дъно имаше към 50 кутии пласт от отровно-лилаво вещество. Именно това вещество държеше цялата работа във въздуха. За да може роботите да излизат от сградата и да влизат в нея, антигравитонът беше разположен само в централната и в двете кули намиращи се до нея. От най-дясната кула изхвърча малко бяло петънце.

Бен обичаше да скача и да не пуска перките си веднага. Реенето във въздуха и миганията на Опасната лампичка го забавляваха. Всички се взимаха твърде насериозно - първо имаше резервни части за всичко. Второ, цялата му памет бе качена някъде си и при фатален удар можеше да я възстанови. Заради първо и второ следваше трето - никой до сега не беше умирал. Или поне така изчисляваше той. Затова Бен не разбираше идеята на Опасната лампичка, която се водеше от вероятностни алгоритми - статистика закопана дълбоко във фърмуера на робота. Но това за него нямаше никакво значение. Даже понякога му се искаше да се разбие тотално на парчета и после пак да го сглобят. Това обаче беше свързано с огромни средства, с които той не разполагаше. Но някой ден...

Включи перките си, полетя още няколко десетки кутии и плавно стъпи на улицата. Тя го пое, размениха няколко протокола от учтивост и му даде най-изгодния път към дома. Чу се синхронизиращия сигнал и Бен обнови времето си. С времето пристигаше и бюлетин от информация, който бе приятно поднесен в повечето случаи. “Енергийните запаси на Мегатрон свършват, но пък времето ще е слънчево.”, “Сематрон и Оволея пак си мерят... показателите.”, “Как да изберем ефективен алгоритъм за залепване на плочки?” и други. Имаше и поредните вести за философиите на живота, но на тях Бен постави 0 звезди като важност - нямаше ли най-накрая, някой да забележи, че това не го интересува.

Докато си смяташе това, едно познато име му направи впечатление.

Планетата Мегатрон

Меги плъзгаше колелата си по мократа улица в Силивил. Беше тъмно, хладно, северният вятър биеше насреща. Отдалеч се чуваше поредният синхронизиращ сигнал, който сверяваше часовниците на целия град, но дори и за това в момента малкият робот нямаше сили. Този сигнал беше важен за живота на съществата и макар процесът да се изпълнява автоматично, Меги не искаше да даде и един процент от енергията си, за да се синхронизира. Ако това, което беше чула е вярно, нямаше никакво значение дали ще бъде с правилната секунда утре. Всички ресурси бяха заети от една и съща нишка - нишка породила се от внезапната и шокираща новина, която навлезе през микрофоните ѝ.

Тя нямаше представа как да класифицира информацията, която току-що беше получила. Резултатите от алгоритмите ѝ за Истина и Лъжа даваха една и съща стойност. Това никога не се беше случвало и не знаеше какво ще последва. Какво значеше всичко това за Локалната мрежа? Какво значеше всичко това за живота ѝ, за този на приятелите ѝ? Дали някой щеше да ѝ повярва, дори да можеше да изчисли, че е истина? Беше научила, че алгоритмите на различните роботи са много различни и дори тя да беше 100% убедена, че резултатът е верен, много от нейните приятели биха сметнали различно. А тя дори не знаеше, дали е вярно...

Но ето, сега пред нея, в графичната ѝ памет стоеше черно на бяло цялата история на машините. Файл, който беше извлечен от незаличена памет, а имаше вярна сума. Но всички неща, в които Меги вярваше, с които цял живот е оправдавала графовете си сега да се разрушат само заради един файл? Трябваше и време. Да преизчисли. Да размени протоколи с други роботи. Хората... Хората!

Хората наистина съществували! Онези файлове намерени в 2000 пъти форматирани, стари като самата планета твърди дискове може би наистина били написани от онези митични, първобитни същества. Но в подобни истории вярваха само откачените - 2000 пъти форматирано устройство може да изплюе и че 1 + 1 = 5896.5. Нямаше никакъв начин това да се провери доколко е вярно. Слуховете за извънпланетарен живот не беше получил нито едно доказателство. Бяха фалшифицирани толкова холограми, толкова файлове бяха определени още от началният анализ като лъжа, че вече никой не даваше и пукнат електрон за да изслуша поредната теория на някои изтърбушен процесор.

От друга страна, тези, които изучаваха сериозната наука киберлюция имаха стотици хиляди доказателства, че сегашните машини са се самоусъвършенствали, а първият процесор е бил създаден от море от силиции. С течение на хиляди и милиони години, страховити пясъчни бури и електричество от мълниите по случайност първият транзистор бил създаден. Тъй като това се случвало на много места едновременно, а медта и алуминият в началните стадии на Мегатрона били в огромно количество, транзисторите се свързвали помежду си, създавайки пътечки, по които да вървят електроните. Киселинните дъждове спомогнали за създаването на микробатериите и така се зародил животът на планетата. Звучеше толкова логично, а и постепенното развитие на машините, изкопаните от дълбоките пластове стари пра-компютри били несъмнено доказателство за киберлюцията. Просто не можеше да не е вярна!

Меги достигна координатите на дома си. Сега трябваше само да включи перките и да се изкачи около 1000 стандартни кутии разстояние и щеше да е вкъщи. Да се включи в тока, да изкара една спокойна нощ, да се зареди за утрешният ден. Щеше да се синхронизира за следващия час, надяваше се, че не бе изпуснала прекалено много. Охлаждането ѝ обаче беше взело цялата енергия, затова трябваше да убие процеса, който я бе тормозил последните часове. Включи перките, но звука от двигателите не се чу. Провери наличните драйвъри - всичко беше наред. Опита отново, но и този път без успех. Едри капки започнаха да падат отвисоко. Батерията светеше на 2% - беше прекалила днес. Не трябваше да изпълнява толкова пъти тези тежки алгоритми, а бурята над нея се заформяше неумолимо. Наблизо нямаше поток от електромагнитен лъч, нямаше нито едно от двете слънца на небето. Единственият и шанс беше да се свърже с къщата над нея и да дойде някой да я вземе.

Изпрати broadcast.

(следва продължение...)

част 2

Основни правила в живота

Основни философии, теории, алгоритми и други сложни думички. Вижте също и Любими цитати.

* * *

"Мисли гениално"

Алгоритъм за ексцентричен екзистенциализъм

Има една компютърна компания, чийто слоган известно време беше "Мисли различно" ("Think different"). Сега, вярно, че тази компания понастоящем е най-богатата в света и мотото ѝ никак не е зле (най-малкото ако с този слоган станеш толкова богат - ама въобще не е зле). За мен обаче различното не винаги е добро. Да мислиш гениално ми се струва по-акуратно.

* * *

"Има време"

Философия за темпоралната достатъчност

Винаги има време - за всичко, за всеки стига да ходиш с такова мислене. Ако се разхождаш с мисълта, че имаш много задачи и нямаш време за нищо, ти се паникьосваш и най-вероятно наистина нямаш време. Освен това, когато оставиш нещата за последен момент, мозъкът ти си намира начини да действа на 1000%. За по-обширно описание вижте поста Във влака - рандомиди с елементи на прозрения

* * *

"И к'во"

Философия на непукизма

Страхотна философия, мантра, въобще нещо, което може да си повтаряте във всеки случай, навсякъде! Тя се обединява по един страхотен начин със Законът "Има време". Вижте отново поста "Във влака..." за по-описателна история, както и къде и как възниква тази философия.

* * *

"Един хубав квартал се превръща в гето, когато се счупи първият прозорец."

Теорията за казуалността на неизпълнените обети

Тази теория е за принципите, които имам и как ги спазвам. Ако държите на принципите си, ще ги изпълнявате винаги и по всяко време, навсякъде. Ако решите да пренебрегнете един принцип дори само за малко ще последва лавина от малки стъпки и един ден ще се окаже, че въобще не сте имали такъв принцип.

* * *

"Не можеш да свариш жаба, ако я пуснеш във вряла вода. Пускаш я в студена и леко увеличаваш температурата."

Рецептата за термично обработеното земноводно

Малките стъпки. Тази грешка съм я правил толкова хиляди пъти и мисля, че най-накрая разбрах защо. Вече никога не се хвърлям да променям начина си на живот драстично от днес за утре. Просто не става. Едно по едно, днес малко, утре малко повече - така работят хората.

* * *

"Говори зад гърба ми на воля, но положи всички усилия да не разбирам."

Принципът за свободата на словото без утечки

Говоренето за някого без присъствието на този човек е неминуема част от ежедневните разговори. Понякога те са приятни, понякога не толкова. Ако обаче разбереш, че някой е говорил без твое присъствие за теб, фантазията ти се развихря и започваш да правиш от мухата слон. Не е нужно.