Here's how I got my music from Google Music (as of March 2018)

Tags: English, technology, hacks
Created on Sat, 31 Mar 2018

At some point I uploaded all my music on Google Music - they provided 20,000 songs upload for free. Then of course, they started pushing their paid service - fair enought. I tried the trial several times, I paid subscriptions several times over the years, but I never enjoyed the suggestions it was giving me and somehow the music I wanted, wasn't there. So eventually I always just went to YouTube to listen to music.

But now that I am trying to detach a little bit from the cloud and get my data back I wanted to try to download my music from Google Music.

Google Checkout

My first attempt was the assumption that I can get my music as a part of the standard Google Get Back My Data or whatever. It was fairly easy to get there - MyAccount from my profile image, then Takeout then click on Create Archive.

google checkout

All seems good, right? Do you notice the small print?

google checkout small print - you can't download your music

Ah, I need to use Google Play Music Manager to actually get my music. Otherwise, I just get a metadata. Fine. Following the link doesn't really lead me to downloading the Music manager, just a help page. But I am Smart (or stubborn), I navigated around, found the link to actually download it.

Google Music Manager

google music manager

I install my music manager, sign in and select to Download all my music, specify a folder...

and nothing happens.

I am slightly annoyed but very stubborn so I push it. So let's see what's hapenning.

The .config folder in my home directory contains google-musicmanager and a log. Let's tail it:

pi2@pi2-home-laptop ~/.config/google-musicmanager $ tail -F google-musicmanager.log

[../Shared/HttpClients/CurlHttpClientImpl.cpp:57 ::CurlSslVerifyCertificate()]
2018-03-31 11:10:08,371 +0200 ERROR TId 0x7f5756183700 curl_easy_perform failed with 60 [../Shared/HttpClients/CurlHttpClientImpl.cpp:402 CurlHttpClientImpl::performPrivate()]
2018-03-31 11:10:08,372 +0200 ERROR TId 0x7f5756183700 Certificate error [../Shared/HttpClients/CurlHttpClientImpl.cpp:406 CurlHttpClientImpl::performPrivate()]
2018-03-31 11:10:08,372 +0200 ERROR TId 0x7f5756183700 Call to https://sj.googleusercontent.com/download?id=[REDACTED]&itag=25&source=skyjam_user_upload&o=[REDACTED]3&uits=1&tid=[REDACTED]&ip=0.0.0.0&ipbits=0&expire=1522487498&sparams=id,itag,source,o,uits,tid,ip,ipbits,expire&signature=[REDACTED]&key=sj3&targetkbps=768 failed with result 3 [../Shared/HttpClients/CommonHttpClientImpl.cpp:50 CommonHttpClientImpl::perform()]
2018-03-31 11:10:08,393 +0200 ERROR TId 0x7f5756183700 Failed to Send Request Result - 3 [../Shared/HttpClients/DownloadFileClient.cpp:220 DownloadFileClient::Execute()]
2018-03-31 11:10:08,397 +0200 ERROR TId 0x7f5756183700 Failed to download song id=[REDACTED] [Core/DownloadProcessor.cpp:128 DownloadProcessor::processDownloadRequest()]
2018-03-31 11:10:08,825 +0200 INFO TId 0x7f5756183700 errno 2 calling stat /home/pi2/.config/google-musicmanager/00 Brett Domino Trio- Ultimate Ch.mp3 [../../Shared/TpnBase/TpnPortC.c:150 ::_Port_GetFileInfo()]
2018-03-31 11:10:08,883 +0200 ERROR TId 0x7f5756183700 Failed to Verify Certificate: /C=US/ST=California/L=Mountain View/O=Google Inc/CN=*.googleusercontent.com (unable to get local issuer certificate:0x00000000) [../Shared/HttpClients/CurlHttpClientImpl.cpp:44 ::CurlSslVerifyCertificate()]
2018-03-31 11:10:08,883 +0200 ERROR TId 0x7f5756183700 Certificate /C=US/ST=California/L=Mountain View/O=Google Inc/CN=*.googleusercontent.com:
-----BEGIN CERTIFICATE-----
...

(I redacted some parts of the output, not sure if any of them are sensitive but better safe than sorry).

So it's an expired certificate from what I gather. I guess there might be some vulnerability with this level of unsupported tool but I don't want to do this now. I want my MUSIIIIC.

I am getting a bit more annoyed and a bit more stubborn. Time to fire the hard guns.

Windows Music manager client

Google must be supporting Windows client better. Obtained a completely legitimate copy of Windows 10, spin up a virtual machine on Virtualbox, download the manager, try to log in and...

google music manager - 2 step verification

Huh? Nothing happened. Okay, let's try the Google Authenticator...

google music manager - authenticator

Okay, I am quite angry now.

Manual to the rescue

My only left option seems to be to either try to dual boot and hope Google Music manager detects that it's on a virtual machine and for some /security?/ reason decides not to authenticate me.

Or manually download the songs from the web interface.

I decide manual is going to be quicker - I've got about 2000 songs.

google music web - 100 limit

Arghhhh!!! So in a batch of 100 I will need around 20 selections... Should I automate? Let's go to xkcd:

xkcd - is it worth the time

I think I will be better off manually. Besides, inspecting the code seems that for optimization reasons, the song list is not loaded in its completeness but it keeps around 20 songs in the DOM and the rest it dynamically fetches on scroll events.

The good news is, the table keeps a data-index field with consequitive numbers so that I can at least find where I am and download in batch of 100

dev tools - inspect elements of the table

Oh, just one more thing - you can download a certain song just 2 times from web and apparently I have already downloaded some before...

maximum two downloads

I am not too happy with this. But I got my Music back.

C'mon, Google... Just to put oil in the fire, today Google announced that it's discontinuing yet another service - goo.gl.

Getting back control of my digital life one bit at a time

Tags: English, technology, hacks, personal
Created on Thu, 29 Mar 2018

I have permanently deleted my Facebook account this week after the latest "scandals" around the "social" network. Of course I knew on some level what is happening with my data but I think it finally hit home. I've always hated Facebook, ever since I first made my account (post about it in Bulgarian) - and that hasn't changed for the 8 years that I used the service, it only got worse I think. It was not so much about the data that I have shared, it has been more about the mindset that it installed in me and in people around me. Being zombies, constantly scrolling useless content by people you barely know or not even know with pages you liked at some point, with no easy way to get out of it, a network hitting all weak spots in human psychology. So the latest revelations of which we were all well aware (in the hacker/techie community at least) got to me and crossed a threshold that I don't want to be part of it anymore.

I wanted to quit but I wanted to try to make it smartly - no emotional, spontaneous decisions. I have done this before and it lead to nowhere - a week or a month later I was back because I was missing the people I talk to.

Quitting Facebook

I decided to collect as many current ways to contact people as I can from my network about the people I most cared about (sorry 650 other "friends", maybe we have been friends at some point in life, but that's life - people move on). I also posted on my wall that I will be permanently quitting in 72 hours. So if someone saw it and wanted to contact me to exchange contacts - feel free. My contacts were email and phone number - things I assessed are least likely to change as a point of contact for me and if they do, it would be relatively simple to update my contacts of my new number/email. In my last 24 hours I also changed my profile picture and that I will be moving to Signal, which is tied to my phone number thus reducing the pieces of information I need to propagate to my contacts (no username there). More on the phone number below. I didn't want to try too hard to convince people to move to Signal, not least because I still saw some problems with it, but because I also understand my friends - messenger is where everybody is and pragmatically.. they are probably right. I hate installing just the next messaging app. But I didn't want to move to Whatsapp (facebook's), Viber was a close second (most my Bulgarian friends seem to have an account there and I might still consider it). But I wanted to give something I personally like a chance. Besides, this philosophy is relatively new thing for me and I am not ready to defend it too fiercely.

I liked Signal because of their cross-platform solution, open source end-to-end encryption protocol that seems to be used by many other messaging apps and apps, but mostly - due to the fact that they are a (pending) non-profit organization (Open Whisper Systems), not a company and hopefully have a more ideal intensive to keep working on a good messaging system than profit.

There were problems I found with Signal as well which could be seen as pros and cons: * Wanting my phone number and a smart phone - I would prefer the app to be web/desktop first with good smart phone solution and tied to a username/password even though I said above that it's one less piece of contact detail (pro and probably how they decided they would get a faster traction) but on the con side - it ties me to mobile operators. Good news is that it's now relatively easy to change mobile operators and keep the number in EU. * Long time syncing messages - due to the way protocol works as far as I understand (I haven't read the whole thing yet) * No history (or hard to get) of messaging upon changing devices/reinstalling OS - both a pro and a con. On the one side I rarely need history of messages so I am okay, on the other it makes other people less likely to join. Which defeats the purpose of a messaging app. * Non-federated protocol - the Signal server(s) still seem like Single point of failure * But for now, I can live with this cons until either they are fixed, I find workarounds (backup history service? background syncing of messages? it's open source after all, maybe I can look into something...) or I find another service which has more complete set of features and am more sure of the organization/company values.

How about the rest of digital life

I made some aggregations of my web history of domains and I found what i expected. I have the other probably 70% of what I do online in Google services - online search is in their service of course, Google Chrome, music and video entertainment on YouTube, my email is in Gmail, this blog is in Blogger, Google Music has my old mp3 music, Drive has pretty much everything document and project wise, Keep for notes, Photos has all my photos.

Yup.

Other than that, my code lives in GitLab/GitHub, I use HN, reddit for news.

Is Google just as evil as Facebook?

Probably not but I still have put a tremendous trust in one company.

I am not convinced that Google is just as bad yet. Maybe. But what I feel is that being a fanboy of Google for a non-trivial amount of time and putting almost all of my digital life there was (probably) a dumb move. And I want to work towards decentralizing this data from Google even if I mostly trust them so far, it's convenient to have it backed up automatically and accessible from everywhere. I traded convenience for personal data. Common thing I guess.

This project is going to take months, if not years. The bottleneck of the solution I believe are my own habits. Technological solutions do exist and I can pretty quickly download and upload it at different places. But this will just move the problem, not really solve it. Or even probably complicate it more.

What can I do?

The Martian taught me to think in a certain way of "what's going to kill me first", then Chris Hadfield's An Astronaut's Guide to Life on Earth confirmed that this is indeed how astronauts think. And who doesn't admire astronauts?!

Start with the biggest offenders by impact, one at a time and move to the next one. * I have started switching slowly to Firefox for the past year or so. I don't have exact metrics yet but I think I maybe have around 70:30 Chrome:Firefox relationship. I want try to balance this a bit more, Firefox 57+ (post-Quantum) is really awesome! * Search (I think) is the hardest to get rid of and used the most day-by-day. But most of my searches are around programming documentation and land on either the project documentation website or stackoverflow questions. My first stab will be to try to use site-specific searches instead of the general Google search silo. So for example, go on stackoverflow and use its search whenever it's a programming problem first. It's an idea I haven't tried and am curious how good it would be. I thought about DuckDuckGo but I couldn't make it work in the past. Let's see if this can work. * Move the blog to my own thing. I've wanted that for a long time and I know there are off-the-shelf solutions but I want my own solution for fun. * The rest of my data will take more time and I need to focus on these first and figure out the rest later. Without focus, doing 50 things won't help. And as I said, the biggest bottleneck is my own habits, will, discipline and focus.

Will it work

I am definitely not an astronaut. In fact, I think I am quite bad at following these cool on paper plans. I am a bit of a control freak and this might just be a phase that I want to get back control. Not sure. This post is as much for me to remind myself that I have wanted this in the past if I go with the flow or screw up this project in some way.

Let's see what happens.

On windows and software development

Tags: English, technology, opinions
Created on Mon, 26 Mar 2018

There are worker guys now in the office just changing a window. And I am thinking... I so wish it was this way with software development - they have a task, there is a due time, it is clear and there are standard tools to do the job. And even if their clothing is dirty, because that's what their line of work is, they look oh so professional. They know what they do, how much time it is going to take them, what to use and the job is done perfectly and even integration tested it by opening closing the window and then stress tested it by hanging on it to see it holds.

If he was a software developer... You never know... They may have a very new incompatible window, so they will have to stick with duck tape where there are some holes, do a unit test of the handle and the glass and say it has 99% coverage but actually opening and closing it crashes the window next to it and the stability of the whole building is under question. Then they would explain that it worked when they tried it on their hut in the mountains and worked perfectly. Then they would argue that philosophically, there must be only one standard window and it should work everywhere so they ask you to change the building.

Задача: Как да вдигнем заплатите на българите?

Tags: Български, политика
Created on Mon, 23 Jan 2017

или "Системата ще си върви и ние ще си се оплакваме"

Уважаеми читатели,

Ако въобще мога да правя нещо в тоя живот, то може би, смея да твърдя, малко нескромно, че горе-долу съм се научил да мога да решавам технически проблеми. Колко още имам да уча, само аз си знам. Но ако трябва да избера нещо, в което съм окей, то може би е това - решаване, оптимизиране на задачи. Не винаги успявам и понякога много се затруднявам, но си има принципи и системи, които всеки като мен ползва. През годините се запознах със страхотни хора, които правят тези неща много по-добре от мен, превръщат това нещо в професия - решаване на проблеми, на задачи по физика, астрономия, химия, биология, медицина, на най-дълбоките проблеми, които човечеството е познавало. Много специфични проблеми, много учене трябва, за да се опиташ да ги решиш. И разбира се, политиката, икономиката, обществото са не по-малко сложни науки с не по-малко интересни проблеми и трябва голяма специализация, за да решиш основните проблеми.

А България има много интересни на пръв поглед проблеми. Бих искал да се пробвам, но... аз дори не знам Дадено и Търси се, не съм учил формули за решаване на подобни проблеми.

Но споделете за малко с мен една хипотеза. Ако повишаването на заплатите беше задача по физика или програмиране, ето как бих я започнал:

Какво се Търси? - (примерно) Мога ли да повиша заплатите?

Какво е Даденото? - Кои неща са обвързани със заплатите? Производителност, БВП, нещо друго…? Какви са икономическите показатели? Как се разпределя бюджета?

Как ще се реши? - Какви формули мога да използвам, какви политики? Как другите държави решават подобни проблеми? Откъде мога да взема пари - данъци, такси, заеми, други…?

Може би условието ще малко по-различно тук-там, докато проучвам проблема и го разбирам малко по-добре, и може би би ми отнело време, но систематично бих се опитал да видя какво може да се направи. И да изведа някакво решение.

Но това не е моя работа. Като гражданин, моята работа е да избера човека, партията, която предлага решение на този проблем. Не, даже по-точно - моята работа е да избера най-доброто решение. Но как да избера решение, камо ли най-доброто решение, без дори да разбирам проблема?! Преди да избера партията, която ще ме представлява, би трябвало да погледна какви са техните решения. Мога ли да разбера техните решения? Не и преди да съм разбрал проблема!

Между другото, решение като “Ще спра корупцията” получава 0 точки на всяка олимпиада. В училище - Слаб 2. С коментар: “Неясно решение, не са показани всички стъпки”

Чия работа е да ми обясни проблемите?

Журналистиката/медиите? Може би. Справя ли се? За мен не.

Новините ми дават едни откъслечни проблеми, не целенасочени, а проблеми свързани с деня. Някой влак паднал днес - утре да се стегне железницата! Някой го е блъснала кола - утре да се увеличат глобите! Хаос и паника! Днес се събират 20 депутата, утре 53. Решават някакъв закон. Какво от това? Новините ми дават откъслечна, временна информация, която не трае повече от ден-два и след това новата новина идва и аз нямам Дадено и Търси се за дългосрочните проблеми.

Ако решавахме така проблемите с физиката, медицината и астрономията, така откъслечно, така не систематично, така произволно, никога нямаше да направим прогрес. Отдавна свършиха дните, когато хората по случайност намират нещо. Добре де, понякога се получава, но все по-рядко. Хората, които решават задачи се концентрират върху тези задачи с години, понякога десетилетия!

Та, как избирам този човек или тази група от хора? Лъчезарната им усмивка? Мачовското изражение? Секси походката? “Не тия, че тия много крадат - по-скоро тия, че тия по-малко крадат”? Слухове? Демагогия? Лозунги? Да, това е един вариант.

Друг вариант е да бъда обучен да избирам.

Чия работа е да бъда обучен да избирам?

Училището? Може би. Справя ли се? Според мен не.

Ние нямаме гражданско образование, политика или дори (може да се спори) икономика. Кой е учил гражданско образование в училище? Кой е учил политика, освен история с всички битки, царе, векове и години, без изводи, само зубрене? Може би някъде учат история с изводи, на мен от четири училища, не се падна или аз не я разбрах. Както и да е. Откъде да намеря Дадено и Търси се? Интересува ли ме?

На всеки 2-4 години, независимо каква е моята професия, аз трябва да отида и да направя един избор. Избор, от който изглежда нищо не разбирам. Аз съм тясно специализиран, може би имам обща култура от новини, но не разбирам от истинските проблеми.

И така, какво мога да направя?

Да се самообуча. Окей, ще изчета учебници по политическа теория, ще разбера обстановката в света, дори история ще хвърля в микса. И моят глас все ще си тежи толкова, колкото и преди, колкото и на всеки българин, обучен или необучен. И, не, не предлагам образователен ценз за изборите. То си има своите проблеми, най-малкият от които е, че разделението на класи никога не е било добра идея в историята. Но въпросът е - за какво да го правя? Нямам личен стимул да се опитам да разбера по-добре решението. Само колективно, ако всички го направим имам интерес, но самостоятелно - нямам. Класическа Теория на игрите. Затворническата дилема. Класическа задача - двама злодеятели, които са извършили едно престъпление са изолирани в килии. Следователите им казват, че ако натопят другия, те самите излизат. Ако и двамата обаче се натопят, двамата лежат дълго. Ако никой не натопи никого - двамата получават лека присъда. Естествено, злодеятелите са изолирани и няма как да комуникират помежду си. Ако можеха, щяха да си кажат никой не топи никого и получават лека присъда. Без да знаят обаче, без да имат комуникация, ситуацията е друга и двамата се прецакват. Потърсете в Гугъл, ако обяснението не ви харесва тук (The prisoner’s dilemma). Само че, за разлика от Затворническата дилема, където злодеятелите са изолирани, в една система като нашата, затворът може би е илюзорен. Затворът е затвор, ако реша, че нищо не мога да направя, освен да се вайкам. Или по-точно, ако всички приемем, че има затвор, затвор има.

Нашето общество успява да приеме, че парите струват нещо. Всички вярват в тях и затова работят. Парите, сами по себе си, не струват нищо (освен хартията може би) - те са илюзия. Нямат златно покритие или каквото и да е друго покритие. Парите (например левовете) работят, защото всички българи вярваме, че левовете работят. Ако и това ви е нова идея, потърсете [fiat money]. Но първоначално парите не са работели, хартийката не струва нищо и хората са слагали нещо зад нея, някаква себестойност. С други думи - на теория е възможно обществото да повярва в нещо като цяло, въпросът е как?

Такива въпроси ме мъчат от известно време.

Още малко рант

Мисля, че е крайно време хората да спрат да мислят, че управлението на една държава не е за тях. Че материята е твърде сложна, комплексна и объркана и че само избран клан от не-хора, не-човеци, мега-интелигентни (или мега-прости) или извънземни ръководят държавата ни. Защото ти, на тяхно място, с тази система, би вършил същото! Дадено и Търси се не е достатъчно, ако нямаш мнозинство.

Населението трябва да спре да мисли, че тези там са ужасни хора, мръсни хора, подли хора. Че тези хора нямат морал, нямат съвест и нямат грам желание да дърпат страната ни към нещо по-добро. Защо? Защото ако поставя който и да е от обществото утре, на тези позиции, най-светлите ни моралисти, чисти хора, най-добрите, честни и почтени, образовани и интелигентни, системата ще бъде същата. Системата ще ги смаже. И това, което хората ще видят е отново непочтени хора, опетнени, мръсни, ужасни хора.

Тези хора не са изключителни егоисти, вродени социопати, лъжци, крадци, подлеци и измамници, които трябва да бъдат вкарани в затвора, измъчвани и изтезавани, застреляни, заедно с цялата им рода за престъпления, по-лоши от всяко друго престъпление съществуващо на Земята. Може би някои са такива, не ги познавам. Но разбирам, защото съм си мислел, че ако аз застана там, аз ще бъда същия и аз трябва да се самолинчувам.

Какво друго? Как би действал ти, уважаеми читателю? Какво би направил?

Не, какво би направил ти, какво?

Не гледай надолу в поста, не мами, нали си свят, нали не си лъжец, подлец като тия горе? Хайде, какво би направил?

Аз не знам. Ако бях на тяхно място, не знам какво бих направил. Не мисля, че бих направил много. Не мисля, че бих могъл да не лъжа. Да не крада. Да не пренебрегна всички принципи, морални уроци от родители, учители и общество, и съвест. Не бих могъл, не мисля. Защото мислех много какво бих направил аз. Да, аз, господин Никой. Аз не съм политик. Не съм социолог. Или дори историк. Аз съм програмистче, защо аз трябва да разбирам от политика? Защо трябва да разбирам от икономика? Не може всеки да разбира от всичко! Аз разбирам малко от физика и малко повече от компютри. Не мога да науча всичко, а много искам! Но не мога! Трябва други хора. Аз не знам. Аз не мога! Не ме слагайте мене на власт, аз не знам!

И наистина не знам! А трябва ли?

Защото едни хора, там горе, взимат едни решения, от които аз не разбирам. Аз едвам зацепвам география, къде е изток и запад, камо ли какви конфликти има и колко е сложна цялата тази сложна материя, икономическа обстановка, войни, конфликти, делегати. Че аз съм един обикновен господин Никой.

Ама че нали за това имаме разпределение на труда, разпределение на властите. Специализация. Нали за това някои хора разбират от тия неща, за да не трябва аз да разбирам, нали това е цялата идея на модерното ни общество - да разбираме от тясна специализация и да имаме доверие на хората, които ни оправят пералнята без да трябва да знаем как да си я оправим сами?

Но аз ще направя избор да отиде някой да ме представлява и да прави избори вместо мен. И поради това, че аз съм избрал най-силно викащия, аз нямам представа какви задачи ще бъдат решавани, още по-малко как ще бъдат решавани. Аз няма да имам почти никакво знание, още по-малко контрол, освен откъслечните прозрения през дупчиците светлина, с която медиите ме прожектират.

Защото аз не знам какво е комунизъм или социализъм. Звучат готино, но пък много крадели. Не знам какво е дясно и ляво - нещо за бизнеса и нещо за пенсиите. Ми, не знам ко ме интересува.

Ама ако не ме интересува, утре нямам право да се оплаквам. Когато направя избор, от който не разбирам, без да съм се информирал, аз съм играл тото. Като не съм спечелил, на крива ракета, Космосът и крив.

И ако цялото общество мисли така, най-лесното е за политиците да говорят гръмко, силно, да разлепват повече плакати от конкурентите и те ще спечелят. Закона на Който по-силно вика.

Хора, учени и не-учени, работници, предприемачи, пенсионери, бедни, богати и средна класа, ученици, висшисти, бели, черни, жълти, мъже, жени, гейове, лесбийки, търсещи се, осъзнати и неосъзнати…

Така няма да стане!

Без значение от кои групи си от горните, ти трябва да направиш информиран избор и да следиш за изпълнението на нещата, които са ти обещали. Защото иначе...

Системата ще си върви, а ние ще се оплакваме. И системата ще си върви, и ние ще си се оплакваме. И системата ще си върви, и ние ще си се оплакваме. И системата ще си върви, и ние ще си се оплакваме….

И ние няма да разберем дясно от ляво, комунизъм от социализъм, анархизъм, фашизъм, капитализъм, плосък данък от прогресивен данък, данъци, такси, акцизи, винетки и саниране.

И системата ще си върви, а ние ще се оплакваме.

Без да знаем за какво сме отговорни сами за себе си, а за какво е отговорно правителството. „Те“. „Кой?“.

И системата ще си върви, а ние ще се оплакваме.

Без да разбираме, без граждански контрол и без доверие в институциите и помежду ни - системата ще си върви…

Ударен от живота

Tags: Български, есета
Created on Wed, 04 Jan 2017

или Връщам се (да направим двойните заглавия пак хит през 2017 ;) и ASCII еможиконките)

Замисляли ли сте се как взимате решения? Как сте решили да учите в училището, което учите или как работите това, което работите? Имали сте мечти, планове и живота ви удря в някакъв момент и плановете не работят или се променят.

Едно време трудните решения в живота си ги взимах с монета - хвърляш, наименуваш си ги ези и тура и каквото се падне. Даже мисля, че някъде имам блог пост за Квант на решението - идеална монета хвърлена по рандъм начин. Теорията ми беше, че ако се замислям за повече от 10 минути върху нещо, значи че плюсовете и минусите на двете са почти еквивалентни като чувство и по-добре да действам, отколкото да си губя времето в решения.

Много хора ми казваха, че това е глупаво. Аз им казвах, че е най-добрата стратегия, която знам. Нещеш ли, както става в приказките, реших да решавам по друг начин. Пробвах другото - да мисля повече преди да взимам решения. И това почти ме съсипа.

Да се върна в България или да остана в Глазгоу? Да затворя компанията или да продължа да се мъча? Да скъсам с приятелката или да продължа да инвестирам?

Правих схеми, диаграми, списъци с плюсове и минуси. Ходих на разходки. Гледах звездите. Питах приятели, семейство. Някак си всички други знаеха какво аз трябва да правя, освен аз самия. „Аз ако бях на твое място...“. Само че не си. Всеки си има индивидуален живот и няма как ти да си на мое място. Едно дете ги знае тия неща, ама възрастните говорят с разни хипотетични невъзможни неща.

И така, взех се насериозно. Станах възрастен. Удари ме живота. Загубих всичко, любовта си отиде, компанията се срути, приятелите ме изоставиха (ама май и аз ги изоставих, казва Нютон) и всички други там неща от баладичните ревящи песнички.

Реших, че в Глазгоу ми е студено нещо. Ветровито. Пък тук, цитирам, съм „щял да си живея като цар“, казват някои хора. Сега, не знам дали бих искал да съм цар. Демокрацията все още ми харесва като идея, въпреки проблемите, които видяхме през последната година, но за тях някой друг път. Но пък да пробвам ИТ сектора тука, да видим как се развива, какво има като работа, как са се променили българите през последните 5 години... това ми се прави.

Що съм ударен от живота ли? Ми не знам, дойде един Живко и ме удари. :)

Не бе, сериозно, някои дни съм като парцал. Колкото повече мисля какво се случва и как всичко около мен се променя, толкова повече се сдухвам. Като гледам българските новини и се сдухвам. Като слушам за престрелки и терористи и паднали самолети, влакове, и се сдухвам. Като си търся работа и ме отрежат се сдухвам. Сдухвам се, че от самостоятелен на квартира на майната си, сега живея с наще.

Но пък колкото повече си спомням, че съм мижитурна част от съществуването на човечеството, на Вселената и тия неща нямат изглежда нямат никакво значение и се кефя. Като си спомня, че имам късмета да прекарвам време с наще, докато сме си още всички живи и здрави, и се кефя. Като видя как София се е променила през последните 5 години откак съм на майната си, и се кефя. Като се видя с приятелите ми тук и как те си се кефят на живота, и се кефя.

Някои дни не мога да се надигна от кревата от липса на мотивация. Не знам какво ми се прави, мисля си, че не знам как ще преглътна да работя за шеф (все пак съм лигав милениал), не знам какво ми е интересно точно, не се чувствам достатъчно добър в нищо, докато гледам хората около мен как си се кефят на нещата, които правят и се чудя само аз ли? Ми не. Май. Много хора не знаят какво правят и чувстват, че нищо не знаят и буксуват. О, и в последните пет години съм изгледал достатъчно мотивационни, подскачащи и неподскачъщи, ТЕД talk-ове и тем подобни. Като МакДоналдс са - много добри, помагат за малко и след 2 часа пак нищо не знаеш.

Обикновено ме мотивира по-дългосрочно като погледна нещо за Вселената. За огромната, безкрайна Вселена. Или снимка на някоя галактика, или като някой ми заговори за квантова механика и квантови компютри. Или като някой ми заговори за наноботчета и молекулни машинки. Или за Марс, за коли на ток, за ДНК, за прогреса в медицината, технологията. Или като се видя с хора, тук в България, които се занимават с тия неща, откриват звезди, пишат пейпъри, блъскат човечеството напред, въпреки все още трудната образователно-политико-икономна ситуация... еми спуквам се от кеф!

Така е като те удари Живко. Ставаш и продължаваш, щото на Млечния път ич не му дреме, че някой си Живко те е ударил. 14 милиарда години еволюция в космичен, химичен и биологичен смисъл, живея в най-якото време, където да те убият е новина, а не статистика, където знаем толкова много и има толкова много да се открие... Живко да си гледа работата, нека си удря. Но за да перефразирам Пипи: „Като те хапят комарите, хапи ги и ти“!