Задача: Как да вдигнем заплатите на българите?

Tags: Български, политика
Created on Mon, 23 Jan 2017

или "Системата ще си върви и ние ще си се оплакваме"

Уважаеми читатели,

Ако въобще мога да правя нещо в тоя живот, то може би, смея да твърдя, малко нескромно, че горе-долу съм се научил да мога да решавам технически проблеми. Колко още имам да уча, само аз си знам. Но ако трябва да избера нещо, в което съм окей, то може би е това - решаване, оптимизиране на задачи. Не винаги успявам и понякога много се затруднявам, но си има принципи и системи, които всеки като мен ползва. През годините се запознах със страхотни хора, които правят тези неща много по-добре от мен, превръщат това нещо в професия - решаване на проблеми, на задачи по физика, астрономия, химия, биология, медицина, на най-дълбоките проблеми, които човечеството е познавало. Много специфични проблеми, много учене трябва, за да се опиташ да ги решиш. И разбира се, политиката, икономиката, обществото са не по-малко сложни науки с не по-малко интересни проблеми и трябва голяма специализация, за да решиш основните проблеми.

А България има много интересни на пръв поглед проблеми. Бих искал да се пробвам, но... аз дори не знам Дадено и Търси се, не съм учил формули за решаване на подобни проблеми.

Но споделете за малко с мен една хипотеза. Ако повишаването на заплатите беше задача по физика или програмиране, ето как бих я започнал:

Какво се Търси? - (примерно) Мога ли да повиша заплатите?

Какво е Даденото? - Кои неща са обвързани със заплатите? Производителност, БВП, нещо друго…? Какви са икономическите показатели? Как се разпределя бюджета?

Как ще се реши? - Какви формули мога да използвам, какви политики? Как другите държави решават подобни проблеми? Откъде мога да взема пари - данъци, такси, заеми, други…?

Може би условието ще малко по-различно тук-там, докато проучвам проблема и го разбирам малко по-добре, и може би би ми отнело време, но систематично бих се опитал да видя какво може да се направи. И да изведа някакво решение.

Но това не е моя работа. Като гражданин, моята работа е да избера човека, партията, която предлага решение на този проблем. Не, даже по-точно - моята работа е да избера най-доброто решение. Но как да избера решение, камо ли най-доброто решение, без дори да разбирам проблема?! Преди да избера партията, която ще ме представлява, би трябвало да погледна какви са техните решения. Мога ли да разбера техните решения? Не и преди да съм разбрал проблема!

Между другото, решение като “Ще спра корупцията” получава 0 точки на всяка олимпиада. В училище - Слаб 2. С коментар: “Неясно решение, не са показани всички стъпки”

Чия работа е да ми обясни проблемите?

Журналистиката/медиите? Може би. Справя ли се? За мен не.

Новините ми дават едни откъслечни проблеми, не целенасочени, а проблеми свързани с деня. Някой влак паднал днес - утре да се стегне железницата! Някой го е блъснала кола - утре да се увеличат глобите! Хаос и паника! Днес се събират 20 депутата, утре 53. Решават някакъв закон. Какво от това? Новините ми дават откъслечна, временна информация, която не трае повече от ден-два и след това новата новина идва и аз нямам Дадено и Търси се за дългосрочните проблеми.

Ако решавахме така проблемите с физиката, медицината и астрономията, така откъслечно, така не систематично, така произволно, никога нямаше да направим прогрес. Отдавна свършиха дните, когато хората по случайност намират нещо. Добре де, понякога се получава, но все по-рядко. Хората, които решават задачи се концентрират върху тези задачи с години, понякога десетилетия!

Та, как избирам този човек или тази група от хора? Лъчезарната им усмивка? Мачовското изражение? Секси походката? “Не тия, че тия много крадат - по-скоро тия, че тия по-малко крадат”? Слухове? Демагогия? Лозунги? Да, това е един вариант.

Друг вариант е да бъда обучен да избирам.

Чия работа е да бъда обучен да избирам?

Училището? Може би. Справя ли се? Според мен не.

Ние нямаме гражданско образование, политика или дори (може да се спори) икономика. Кой е учил гражданско образование в училище? Кой е учил политика, освен история с всички битки, царе, векове и години, без изводи, само зубрене? Може би някъде учат история с изводи, на мен от четири училища, не се падна или аз не я разбрах. Както и да е. Откъде да намеря Дадено и Търси се? Интересува ли ме?

На всеки 2-4 години, независимо каква е моята професия, аз трябва да отида и да направя един избор. Избор, от който изглежда нищо не разбирам. Аз съм тясно специализиран, може би имам обща култура от новини, но не разбирам от истинските проблеми.

И така, какво мога да направя?

Да се самообуча. Окей, ще изчета учебници по политическа теория, ще разбера обстановката в света, дори история ще хвърля в микса. И моят глас все ще си тежи толкова, колкото и преди, колкото и на всеки българин, обучен или необучен. И, не, не предлагам образователен ценз за изборите. То си има своите проблеми, най-малкият от които е, че разделението на класи никога не е било добра идея в историята. Но въпросът е - за какво да го правя? Нямам личен стимул да се опитам да разбера по-добре решението. Само колективно, ако всички го направим имам интерес, но самостоятелно - нямам. Класическа Теория на игрите. Затворническата дилема. Класическа задача - двама злодеятели, които са извършили едно престъпление са изолирани в килии. Следователите им казват, че ако натопят другия, те самите излизат. Ако и двамата обаче се натопят, двамата лежат дълго. Ако никой не натопи никого - двамата получават лека присъда. Естествено, злодеятелите са изолирани и няма как да комуникират помежду си. Ако можеха, щяха да си кажат никой не топи никого и получават лека присъда. Без да знаят обаче, без да имат комуникация, ситуацията е друга и двамата се прецакват. Потърсете в Гугъл, ако обяснението не ви харесва тук (The prisoner’s dilemma). Само че, за разлика от Затворническата дилема, където злодеятелите са изолирани, в една система като нашата, затворът може би е илюзорен. Затворът е затвор, ако реша, че нищо не мога да направя, освен да се вайкам. Или по-точно, ако всички приемем, че има затвор, затвор има.

Нашето общество успява да приеме, че парите струват нещо. Всички вярват в тях и затова работят. Парите, сами по себе си, не струват нищо (освен хартията може би) - те са илюзия. Нямат златно покритие или каквото и да е друго покритие. Парите (например левовете) работят, защото всички българи вярваме, че левовете работят. Ако и това ви е нова идея, потърсете [fiat money]. Но първоначално парите не са работели, хартийката не струва нищо и хората са слагали нещо зад нея, някаква себестойност. С други думи - на теория е възможно обществото да повярва в нещо като цяло, въпросът е как?

Такива въпроси ме мъчат от известно време.

Още малко рант

Мисля, че е крайно време хората да спрат да мислят, че управлението на една държава не е за тях. Че материята е твърде сложна, комплексна и объркана и че само избран клан от не-хора, не-човеци, мега-интелигентни (или мега-прости) или извънземни ръководят държавата ни. Защото ти, на тяхно място, с тази система, би вършил същото! Дадено и Търси се не е достатъчно, ако нямаш мнозинство.

Населението трябва да спре да мисли, че тези там са ужасни хора, мръсни хора, подли хора. Че тези хора нямат морал, нямат съвест и нямат грам желание да дърпат страната ни към нещо по-добро. Защо? Защото ако поставя който и да е от обществото утре, на тези позиции, най-светлите ни моралисти, чисти хора, най-добрите, честни и почтени, образовани и интелигентни, системата ще бъде същата. Системата ще ги смаже. И това, което хората ще видят е отново непочтени хора, опетнени, мръсни, ужасни хора.

Тези хора не са изключителни егоисти, вродени социопати, лъжци, крадци, подлеци и измамници, които трябва да бъдат вкарани в затвора, измъчвани и изтезавани, застреляни, заедно с цялата им рода за престъпления, по-лоши от всяко друго престъпление съществуващо на Земята. Може би някои са такива, не ги познавам. Но разбирам, защото съм си мислел, че ако аз застана там, аз ще бъда същия и аз трябва да се самолинчувам.

Какво друго? Как би действал ти, уважаеми читателю? Какво би направил?

Не, какво би направил ти, какво?

Не гледай надолу в поста, не мами, нали си свят, нали не си лъжец, подлец като тия горе? Хайде, какво би направил?

Аз не знам. Ако бях на тяхно място, не знам какво бих направил. Не мисля, че бих направил много. Не мисля, че бих могъл да не лъжа. Да не крада. Да не пренебрегна всички принципи, морални уроци от родители, учители и общество, и съвест. Не бих могъл, не мисля. Защото мислех много какво бих направил аз. Да, аз, господин Никой. Аз не съм политик. Не съм социолог. Или дори историк. Аз съм програмистче, защо аз трябва да разбирам от политика? Защо трябва да разбирам от икономика? Не може всеки да разбира от всичко! Аз разбирам малко от физика и малко повече от компютри. Не мога да науча всичко, а много искам! Но не мога! Трябва други хора. Аз не знам. Аз не мога! Не ме слагайте мене на власт, аз не знам!

И наистина не знам! А трябва ли?

Защото едни хора, там горе, взимат едни решения, от които аз не разбирам. Аз едвам зацепвам география, къде е изток и запад, камо ли какви конфликти има и колко е сложна цялата тази сложна материя, икономическа обстановка, войни, конфликти, делегати. Че аз съм един обикновен господин Никой.

Ама че нали за това имаме разпределение на труда, разпределение на властите. Специализация. Нали за това някои хора разбират от тия неща, за да не трябва аз да разбирам, нали това е цялата идея на модерното ни общество - да разбираме от тясна специализация и да имаме доверие на хората, които ни оправят пералнята без да трябва да знаем как да си я оправим сами?

Но аз ще направя избор да отиде някой да ме представлява и да прави избори вместо мен. И поради това, че аз съм избрал най-силно викащия, аз нямам представа какви задачи ще бъдат решавани, още по-малко как ще бъдат решавани. Аз няма да имам почти никакво знание, още по-малко контрол, освен откъслечните прозрения през дупчиците светлина, с която медиите ме прожектират.

Защото аз не знам какво е комунизъм или социализъм. Звучат готино, но пък много крадели. Не знам какво е дясно и ляво - нещо за бизнеса и нещо за пенсиите. Ми, не знам ко ме интересува.

Ама ако не ме интересува, утре нямам право да се оплаквам. Когато направя избор, от който не разбирам, без да съм се информирал, аз съм играл тото. Като не съм спечелил, на крива ракета, Космосът и крив.

И ако цялото общество мисли така, най-лесното е за политиците да говорят гръмко, силно, да разлепват повече плакати от конкурентите и те ще спечелят. Закона на Който по-силно вика.

Хора, учени и не-учени, работници, предприемачи, пенсионери, бедни, богати и средна класа, ученици, висшисти, бели, черни, жълти, мъже, жени, гейове, лесбийки, търсещи се, осъзнати и неосъзнати…

Така няма да стане!

Без значение от кои групи си от горните, ти трябва да направиш информиран избор и да следиш за изпълнението на нещата, които са ти обещали. Защото иначе...

Системата ще си върви, а ние ще се оплакваме. И системата ще си върви, и ние ще си се оплакваме. И системата ще си върви, и ние ще си се оплакваме. И системата ще си върви, и ние ще си се оплакваме….

И ние няма да разберем дясно от ляво, комунизъм от социализъм, анархизъм, фашизъм, капитализъм, плосък данък от прогресивен данък, данъци, такси, акцизи, винетки и саниране.

И системата ще си върви, а ние ще се оплакваме.

Без да знаем за какво сме отговорни сами за себе си, а за какво е отговорно правителството. „Те“. „Кой?“.

И системата ще си върви, а ние ще се оплакваме.

Без да разбираме, без граждански контрол и без доверие в институциите и помежду ни - системата ще си върви…

Ударен от живота

Tags: Български, есета
Created on Wed, 04 Jan 2017

или Връщам се (да направим двойните заглавия пак хит през 2017 ;) и ASCII еможиконките)

Замисляли ли сте се как взимате решения? Как сте решили да учите в училището, което учите или как работите това, което работите? Имали сте мечти, планове и живота ви удря в някакъв момент и плановете не работят или се променят.

Едно време трудните решения в живота си ги взимах с монета - хвърляш, наименуваш си ги ези и тура и каквото се падне. Даже мисля, че някъде имам блог пост за Квант на решението - идеална монета хвърлена по рандъм начин. Теорията ми беше, че ако се замислям за повече от 10 минути върху нещо, значи че плюсовете и минусите на двете са почти еквивалентни като чувство и по-добре да действам, отколкото да си губя времето в решения.

Много хора ми казваха, че това е глупаво. Аз им казвах, че е най-добрата стратегия, която знам. Нещеш ли, както става в приказките, реших да решавам по друг начин. Пробвах другото - да мисля повече преди да взимам решения. И това почти ме съсипа.

Да се върна в България или да остана в Глазгоу? Да затворя компанията или да продължа да се мъча? Да скъсам с приятелката или да продължа да инвестирам?

Правих схеми, диаграми, списъци с плюсове и минуси. Ходих на разходки. Гледах звездите. Питах приятели, семейство. Някак си всички други знаеха какво аз трябва да правя, освен аз самия. „Аз ако бях на твое място...“. Само че не си. Всеки си има индивидуален живот и няма как ти да си на мое място. Едно дете ги знае тия неща, ама възрастните говорят с разни хипотетични невъзможни неща.

И така, взех се насериозно. Станах възрастен. Удари ме живота. Загубих всичко, любовта си отиде, компанията се срути, приятелите ме изоставиха (ама май и аз ги изоставих, казва Нютон) и всички други там неща от баладичните ревящи песнички.

Реших, че в Глазгоу ми е студено нещо. Ветровито. Пък тук, цитирам, съм „щял да си живея като цар“, казват някои хора. Сега, не знам дали бих искал да съм цар. Демокрацията все още ми харесва като идея, въпреки проблемите, които видяхме през последната година, но за тях някой друг път. Но пък да пробвам ИТ сектора тука, да видим как се развива, какво има като работа, как са се променили българите през последните 5 години... това ми се прави.

Що съм ударен от живота ли? Ми не знам, дойде един Живко и ме удари. :)

Не бе, сериозно, някои дни съм като парцал. Колкото повече мисля какво се случва и как всичко около мен се променя, толкова повече се сдухвам. Като гледам българските новини и се сдухвам. Като слушам за престрелки и терористи и паднали самолети, влакове, и се сдухвам. Като си търся работа и ме отрежат се сдухвам. Сдухвам се, че от самостоятелен на квартира на майната си, сега живея с наще.

Но пък колкото повече си спомням, че съм мижитурна част от съществуването на човечеството, на Вселената и тия неща нямат изглежда нямат никакво значение и се кефя. Като си спомня, че имам късмета да прекарвам време с наще, докато сме си още всички живи и здрави, и се кефя. Като видя как София се е променила през последните 5 години откак съм на майната си, и се кефя. Като се видя с приятелите ми тук и как те си се кефят на живота, и се кефя.

Някои дни не мога да се надигна от кревата от липса на мотивация. Не знам какво ми се прави, мисля си, че не знам как ще преглътна да работя за шеф (все пак съм лигав милениал), не знам какво ми е интересно точно, не се чувствам достатъчно добър в нищо, докато гледам хората около мен как си се кефят на нещата, които правят и се чудя само аз ли? Ми не. Май. Много хора не знаят какво правят и чувстват, че нищо не знаят и буксуват. О, и в последните пет години съм изгледал достатъчно мотивационни, подскачащи и неподскачъщи, ТЕД talk-ове и тем подобни. Като МакДоналдс са - много добри, помагат за малко и след 2 часа пак нищо не знаеш.

Обикновено ме мотивира по-дългосрочно като погледна нещо за Вселената. За огромната, безкрайна Вселена. Или снимка на някоя галактика, или като някой ми заговори за квантова механика и квантови компютри. Или като някой ми заговори за наноботчета и молекулни машинки. Или за Марс, за коли на ток, за ДНК, за прогреса в медицината, технологията. Или като се видя с хора, тук в България, които се занимават с тия неща, откриват звезди, пишат пейпъри, блъскат човечеството напред, въпреки все още трудната образователно-политико-икономна ситуация... еми спуквам се от кеф!

Така е като те удари Живко. Ставаш и продължаваш, щото на Млечния път ич не му дреме, че някой си Живко те е ударил. 14 милиарда години еволюция в космичен, химичен и биологичен смисъл, живея в най-якото време, където да те убият е новина, а не статистика, където знаем толкова много и има толкова много да се открие... Живко да си гледа работата, нека си удря. Но за да перефразирам Пипи: „Като те хапят комарите, хапи ги и ти“!

И КОЙ КАЗА...

Tags: Български, мнения
Created on Sat, 17 Dec 2016

Драги бивши и настоящи възпитаници на бъдещата новооткрита Софийска ПМГ,

Не исках да си използвам тежката си дума, но иначе толкова чистата ми и подредена стена във фейса се петни от тъжни, печални и гневни писма от мои почитатели, които искат лично да коментирам ужасът на премахмането на буквичката. Всичко започва така...

“Възможно е моето училище наесен да не съществува”? Ъм... Защото ще му махнат буквичка от името?

НЕ, ДАНИЕЛЕ, БУКВИЧКАТА ЗНАЧИ МНОГО, ТЯ Е СИМВОЛ НА ИЗРАЖЕНИЕТО НА ЛИРИЧНИЯ ГЕРОЙ И НЕГОВИЯ КАТАРЗИС В СИНЕТОХАТА НА ...

к, chill. Знам, знам, и аз съм бил в час по БЕЛ и държал матура (отуична пуи това). Знам, името е важно, кей?

Обаче... Не викахме, когато направиха 8ми клас подготве да учим чужд език. Мех. Не викахме, когато сложиха резултатите от изпита по БЕЛ като изискване за влизане. Че аз само заради това успях в Н/СПМГ - математика и физика FOREVA. Не викахме когато махнаха системата "15% отсъствия и си вън". Падна ни стандартчето, на олимпиади се представяхме все по-мех и все по-се напивахме, но не викахме. Не се срещахме с президенти, не ни даваха по националната телевизия. Когато беше стачката нашия 9ти клас бяхме повече от щастливи, че не учим. Не викаме, и че всеки иска да се профилира по неговия си предмет, но учим глупостите от средното образование. Сега викаме, че ще ни махнат Н-то?

И, кво, проблемът е, няма да можем да се дуем, че сме Национална? Че ще дойдат събратята ни от Бургаското ПМГ и ние няма да можем да скандираме Н-П-М-Г а само... нещо друго?

АМА, НЕ, НАЦИОНАЛНА Е ВАЖНА, ЗАЩОТО СИ Е ГОРДОСТ. ТИ СИ СРАМ ЗА НАШАТА ГИМНАЗИЯ!!!

Да, бе знам, териториалност. Носталгия на бивши ученици и статут на настоящи. Хубаво де, всички си имаме дозата горделивост, важна или не, грешна или не.

Хубаво, Н-то е важно, убедихте ме. И аз искам да съм на 3000 километра и някой да изкрещи “И КОЙ КАЗА?“ и аз да се провикна като един иначе толкова възпитан претопен и толерантен англичанин от село Бърдо - “Н-П-М-Г”.

Не, бе, честно, яко е, няма да споря!

А, между другото, там тия поправките в закона, ако чета правилно (може и да греша, не съм законо-човек, само програматор) си има изисквания за името Национална, които ми се виждат fair-enough. (Тука щракате - и после Ctrl+F “Национална“). Честно казано, има логика Национална да се казват само училищата, които изпълняват поръчките на Партията майка ИЛИ пък имаме малко повече чуждоземци (за хората с ограничена РАМ памет, които не могат да отворят още един таб - трябват ни поне 20 ученика от други области и някакви мн сложни математични правила).

НЕ, БЕ, ДАНИЕЛЕ, ДА ТЕ ТАКОВАМ В ИРОНИЯТА!!! ТО Е ПРОСТО ЧАСТ ОТ ГОЛЕМИЯ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПРОБЛЕМ НА ДЪРЖАВАТА, ТОВА Е ПРОСТО ПОСЛЕДНАТА КАПКА!!!

Ако е така, аз съм с триста ръце ЗА.

Защото имаме много проблеми в образованието. Но ми се струва, че вдигаме малко повечко шум за Н-то.

Айде тая енергия дето сте я поели за Н-то да я пренасочите към истинските проблеми. Примерно, да протестираме срещу домашните работи? Ще спасите много часове на много хора.

И все пак, да сме съпричастни #НеПипайМоятаГимназия бе кеуеши, приемете си законите за референдумите и пр, не се занимавайте с нашата си гордост, да ви...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Н П М Геееееееееееееее

Казах си думата.

Чакам си псувните.

Айде, Лека нощ.

Коя мафия си избирате?

Tags: Български, политика, мнения
Created on Mon, 07 Nov 2016

Изборите са идиотско нещо. Моят свят е свят на избор в момента - дали защото съм в такава възраст или пък светът полудява, или съм в “мехурчето“ от новини и социални коментари - не знам. Брекзит, Тръмп, Радев. Но ето, че гласувам за шести път извън страната - шест от шест пъти навън.

Този път, както и първият ми път, е за президент. Но картинката е различна. В САЩ имаме Тръмп срещу Хилари, в България - Цачева срещу Радев. И в двете държави се гласува за президент, и в двете са мъж срещу жена, и в двете хората се опитват да изберат между по-малкото зло.

Уважаеми сънародници: Коя мафия си избирате? Изборът винаги е между по-малкото зло. Искаме мафията на човека, който еднолично държи държавата под шах, ако загуби на които и да е избори. Или искаме мафията, която от опит знаем, че ще разграби държавата. Това е изборът пред който стоим.

След като сегашният ни мафиот обяви, че ако загуби на “Не се сърди човече“, ще подаде оставка, тъй като неговите лични късметлийски качества очевидно не са в състояние да управляват държавата, сега сме в ситуация на страх. Искам ли държавата, в която не живея, да няма бюджет 2017, да изпадне в едно половин годишно безвремие, следвано от управление на едни иначе толкова симпатични хора? Не искам. А искам ли всеки път, когато искам да избера нещо различно от статуквото да ми се казва, че държавата ми ще се срине, ако не избера статуквото? В смисъл, каква е разликата между това да си имаме реален диктатор и символичен диктатор, който ако изчезне ще последва крах и пагуба?

Ще последва ли? Не знам - едва ли. България няма ядрени оръжия да погуби целия свят ако избере грешния човек. Но родителите и приятелите ми са достатъчни, за да ме е грижа какво се случва.

Баща ми обича да казва, че ако изборите решавали нещо са щели да ги забранят. Започвам да минавам възрастта, в която от идеалист ставам малко циничен и тези думи започват да звучат съблазняващи. Не от гледна точка на вяра, че някои тайно ни манипулира, сигурно ще стигна и до там някой ден, но по-скоро, че избора като че е някаква илюзия. Като гласувах вчера не почувствах, че имам избор. Усетих, че съм от стадото, което отива да гласува по инерция, защото просто логически не виждам какъв избор имам. Избрах „по-малкото“ зло. Тази фраза е просто навсякъде тези дни, но дали не е просто част от живота?

Прочетох една книга наскоро “The subtle art of not giving a fuck“ (“Изящното изкуство да не ви ... ъм... пука“ - майка ми е от малкото редовни читатели на блога ;). Съвета, който взех от нея е, че понякога е важно да се съсредоточиш върху лошата част от избора и кой предпочиташ. Лесно е да избираш между две щастливи ситуации - все тая. Въпроса е, коя от ситуациите има проблеми, които предпочиташ. С други думи - да си във връзка и да не си във връзка си има своите негативи - кои предпочиташ? Проблемите с комуникацията и отделенето време, липсата на други сексуални контакти или предпочиташ самотата и несигурността? Предпочиташ да учиш и да се тормозиш с изпити и безумни упражнения или да умираш от скука от 9 до 5 в безумна работа?

Не съм песимист, и точно заради това урокът от книгата ми отвори очите към нова идея. Сега при нас, както и при американците, както и при британците стои избор на по-малкото зло.

Ми да си го изберем. Ние си решаваме мафиотски диктатори срещу мафиотска дружина. И в давата случая не е яко на върха, но то пък кога ли е било яко?

А пък в крайна сметка, както казва един друг мой приятел - 'се едно, лятото ще си дойде и аз ще съм си на Кара дере-то :) Айде с мир.

This post starts normally talking about interviews and transitions into a life crisis

Tags: English, essays, personal, life
Created on Wed, 05 Oct 2016

Job Interviews

I will be having interviews these days. I guess I am giving up my dream of starting a startup, maybe few years down the road when I get more experience. Don’t judge me. It’s hard. So let’s do some standardized interviews, that is good and stable. Get a job that you will be happy.

Algorithms and data structures. Binary search trees, DFS, BFS, Heaps - the regular stuff. You know, the stuff that you do every day as a programmer. Not debugging or refactoring, not testing or googling. A hackerrank ™ online test which shows your capabilities best, implementing things you haven’t done in years but hey - ADS must be important. I can’t possibly have 3 good programmers around me at the time of the interview that google like crazy and help me to pass it.

If I was the only one complaining, I would consider myself just plain uncapable of my profession. And maybe I am. Maybe the actual coding stars out there don’t complain on HN and can just breeze the interviews about ADS and laugh at the amateurs like me that they don’t know the simple things. Maybe I am so low in the hierarchy that I still can’t see the use, I am just a regular work-man level.

And that makes sense - I am just 24, no industry experience except my (failing?) startup, a Bachelor degree and an internship or two. I do not pretend my knowledge is good enough. Hell, what do I know? Seriously, no irony, I get it - maybe ADS is the right way. I just highly suspect it is not. /modesty. Let’s move on.

But if that is true, then why do companies examine me on “tech star” level things? Shouldn’t they just know if I can bash my way out of a stuck python terminal and hire me anyway? If I am supposed to be a low-level worker, why not just test me if I can do for loops, if statements and hire me?

Company’s incentives

Hypothesis: “A company wants their employees to be obedient.”

Hiring is costly. People quitting is costly. People who are adventurous, hackers, people who do open source or side projects, startups are kind of risky. If they hire such a person, she could resign in 6 months because of her side projects. Considering an average 3 months to get up to speed in a company, that leaves (at best) 3 months of work of that candidate. This is not good. And as far I understand, it is rather hard to fire a person these days. So if you hire somebody, it better be for good and better be for long.

What if we can filter people who we know they will stay for a while longer and will not be tempted to leave? Give them a test that: A. they will have to spend a week or two brushing up on their skills OR B. they are so fresh out of college that they will know these stuff anyway and would not have the experience of the real world to tempt them so quickly to leave

Also ADS is great sweet spot to see if you are/were a good student. And a good student means obedient student - one who does all the exercises and, maybe complains a bit, but excels at them. Why are ADS sweet spot? Well, they are a bit trickier than the other stuff. They do require a bit more abstract thinking, maths etc. “Great” - HRs say - “this is what programmers do, right? Maths? And abstract thinking? Yeah, let’s do that!”

So now, I am brushing up on my AVL rotation skills. Which I haven’t done in 3 years. And which if I have to do anytime after the interview, I will just google and copy the code anyway (of course, only from SO or github with the proper licence and attributions, yadda-yadda). But I wouldn’t trust myself to do it on the spot in 15 minutes. Why not? See, I would trust myself setting up a flask webserver on the spot even with no googling. Or writing routes, models, doing migrations, scheduling tasks with workers, running a debugger. I will trust myself doing list comprehension, designing classes and inheritance, refactoring or unit testing, I would trust myself using bash to find files that contain a string recursively, changing permissions, setting up nginx, uwsgi etc. Why? Because I’ve done this hundreds of times and the first 20 or so with googling. Then it becomes quicker to get it from brain than the slow Internet, we all know I/O kills everything, brain is quicker. But my small cache doesn’t really have AVL because it wasn’t accessed that often.

Why is that possibly true

I can’t prove my hypothesis that companies do that only because obedient people would sit down and study the things that a company tells them to do. I mean, it makes sense I think, but again, I have very limited experience and maybe once you grow up from setting webservers, you do start writing algorithms. Maybe having algorithms in cache is a good signal or correlates well with “knows how to do shit”. If there is research like that, please let me know.

And don’t get me wrong, I can reason why to use a list or a dict at certain situation, I do think about my data structures, I do think about algorithms. But I don’t write my own merge sort, ever, I use sorted(). I don’t write my hash functions with random probing collision resolution, although I was interested enough to look up how python does it and am aware of edge cases and limitations - but even that is trivia that I don’t really need to know. Just I need to know dictionaries are better for looking up keys than storing the same info in a list of lists. And other things of course.

But I think it’s correct, the hypothesis I mean, because I’ve heard and read about tons of programmers who I consider much, much better than me to complain about the same thing. Complain that they couldn’t pass a Google interview because they asked them to implement a red-black tree on the spot in 15 minutes and they couldn’t. But if they could it would mean that they have a track record of knowing how to do it in the past or are scared enough to sit down and learn that thing for a company because they need a job. Or that they are pure machines that eat Algs for breakfast, Data structs for lunch and dynamically program their pizza for dinner.

So what is a good interview then? Billion dollar question isn’t it. Seems that nobody knows, or at least that is what I read. Bad things that we know didn’t work in the past:

I think ADS will be added to this list at some point in time. It just sounds too much like “if I study it for a week or two, I can fake it for 20 minutes”, similar to the above of the list.

So what is left?

Writing actual code. Can’t go wrong with that and many companies do it. If I have to hire a plumber and he can’t do pipes, I don’t care too much if his engineering skills are a blast and he could draw me a sketch of the Golden gate bridge in a flash.

But then how should candidates write code? IDE, text editor or white board? Can they use Google or documentation or man pages? Only brain cache? What is the measurement? Time? Space? LOC? Yeah, I think that last one would be great. It’s so easy to pass it to an HR and measure the amount of LOC - the more lines, the better programmer and it’s an easy decision! HIRE!

These are hard questions and it probably depends on a company. You are free to decide, of course. But you will be wrong if you don’t decide like me. MY BLOG POST, MY RULES, GET OUT OF HERE!

I would go with full blast - you can use IDE or vim, you can use docs and duckduckgo or whatever you will use if this actual problem is given to you at work. Hell, why limit her? I don’t get it - let her call a friend, ask around, ask the interviewer, try things around, run it, break it, let her watch a youtube video of a cat or whatever she is into (no porn… unless it’s… no, no porn), stretch a bit, go for coffee, come back, try again… Why limit the available resources when programming is hard enough even when you do have all the resources?! I mean, if it was that easy to code with Google, probably I would be a superstar coder immediately, no?

I would give only 2 restrictions or differences:

And you can BYOLaptop if you want, show us some cool .vimrc or whatever to kick things off, make it more of a normal conversation. Of course, there is an imbalance of nervousness on the sides of the interview and it’s hard to balance this one, the candidate has a lot to lose but if I can do this on an interview, I would be 10 times calmer since it almost sounds like a normal work day.

And for fucks sake, don’t ask me about my weaknesses if you don’t want to hear them.

SPOILER: The crazy part starts here. Mom, please don't read below this.

My weaknesses? I am an angry, lonely, insecure perfectionist who gets distracted by sexy red heads, solving his problems with occasional running or eating until regret, over-stressed quarter-life crisis millennial who believes is entitled to a meaningful job, an over-controlling freak that draws diagrams at 2 o’clock in the morning of the-meaning-of-my-life, fucks that, then fucks his right hand instead of his girlfriend because he believes his life is worthless and he doesn’t deserve to be happy whatever that means. But I think that improves me in a way, yeah? How are you crazy? What do you do at 2 o’clock in the middle of the night? Do you check your facebook wall? Or do you think about work? I know I think about my startup and how to make it work even though I have said about 50 times in the past month that I am done and only 45 times that I think it will actually work, is that crazy? I know I dumb my senses with binge-watching Mr Robot because I don’t want to face real-life decisions. How do you destress Mrs HR? Are you happy, do you stay positive?

Don’t ask me about my 5-year plan. I am not in school anymore, yeah? I don’t know what 5 years is anymore, too many decisions. Will I have a baby? Will Trump become president and start a nuclear war? Would I do programming or switch to something else because of FOMO? How should I know? Do you? Can you predict the future? Can you give me your plan? Can I follow your plan? Because you have one, and I don’t, yours is better? Let’s just build a wall.

Will I be a team player or a leader? Better both. I can show you examples of these, does it matter? Am I hired? Am I a good person?

Oh, boy, I am complaining. I am a white young male in the western world with first world problems, shit! I have too many choices - I can become anything! ANYTHING, you hear?! ANYTHING! People in Africa would kill for these choices. And I sit here complaining when I should be studying rotations. Fuck!

I don’t want choices. I am too smart. I am too dumb. My parents know what I should do. My girlfriend knows what I should do. My business partner knows what I should do. How come I don’t know what to do?

I don’t know. I ain’t no HR. Obviously, for now I ain’t no businessman either. I will probably try again at some point. Now, I need to pay the rent. Or should I go back to my home? No, that’s not good, we decided we are a “person-who-lives-in-the-western-world”. We? I mean I. I MEAN ME. Suck up with interviews, give up my entitlements, dumb my senses, starts living an average life. “Just” be normal. “Just” stay positive. “Just” enjoy the journey, the beautiful life you’ve been given. You have 1 in a trillion chance being born and you just have that many years to enjoy the journey. It’s a struggle, everybody struggles, but you learn from it. Hapiness must come from within, you can't control the external stuff. You are responsible for your own life and you decide how to me happy. Here, read that self-help book. Here, watch that guru talking on youtube, he has his life figured out.

Meet friends, don’t isolate yourself.

But I hate people.

But I am lonely.

I need people.

But I hate people. I should hate people right? I am an introvert.

But I love my girlfriend. Yeah, let’s just stick with that. Make a family. Enjoy the little things.

But I need to socialize.

Let’s go to a party.

Fuck, I don’t want to talk about “what do I do”? I don’t know what do I do. What do you mean, I guess I code? I sort-of-have a business. I don't anymore. Or I do? How do you decide if your business fails? It's a mirage. But it's my baby. Would I ever give up on my baby? Should I give up.

Dude, just chill. You are living the dream. Just enjoy it, it’s not that bad, you have friends, family, you are healthy, you are smart, educated. Why do you think you have so many problems? You know how many problems I have? Dude, tons of problems, yours are nothing! You have a choice, you can work wherever you want. Just send your CV, just pass that interview at that company. Just be happy, okay?

“Just” say “just” one more time motherfucker, say “just” one more time, I dare you, I double dare you!