Лицето-книга

Tags: Български, технологии, мнения
Created on Mon, 15 Feb 2010

Прекалено голяма мания е, за да може просто да се подмине. Facebook. Накратко: глупост. Надълго: пълна глупост. Първоначалната идея и замисъл е много благородна – да се свържеш със стари познати, да можеш да общуваш с настоящите и да намериш малко разтоварване – всичко на едно място в Мрежата. Как обаче това се получава на практика?

Окей, логването е просто, а ако имаш някой от световните мейл клиенти като Gmail или Yahoo, facebook-а автоматично се свързва с контакт листата ти и ти предлага определени познати. Впечатляваш се. После от още по-хитрите предложения намираш още познати. След 1-2 часа прекарани в сайтчето обаче забелязваш какво правят тези твои „приятели“. Разни странни тестове от рода на „колко процента си щастлив днес?“, разни странни групи и каузи, целта на някои от тях са „Нека съберем повече привърженици от на съседа!“ и обновяване на статуси за всяка простотия като „Мале как се изпонатрясках! Йеее!“. Решавате, че това са частни случаи, не всички се държат така. Почвате да разглеждате снимки. Решавате да харесате или коментирате някоя снимка. Грешка. Следват поредица от 200 коментара, които след втория са пълен офтопик. Но вие няма да ги пропуснете, защото Лицето-книга се е погрижило да ви информира за всяко такова съобщение, защото вие сте участвали с един невинен пост в началото. А още по-зле става, ако някой ви е тагнал. Дори вие да сте един от 30 човека на снимката, при всеки коментар, за който и да е, вие пак ще получавате съобщения. А понякога това дори не са снимки на реални хора или вас, а на разни бръмбари или анимационни герои.

Ако това беше всичко, лицекнигата щеше да е сравнително чудесно място. Но ще получавате и съобщения, когато някой ви пише върху стената. Дааа... вандализъм до дупка! Как така някой ще ми драска по стената?! И после има графити по обществени сгради и бла-бла... еми ще има. Но и това не е кой знае какво, идеята е някой като ти пише всички да видят. Лошото е, че десетки приложения (чиято първоначална идея е била да са игрички и забавления) ще публикуват на стената ти неща, които ти трябва да знаеш, че някой си ги е помислил. Обикновено тези неща са неудобни като „Мислиш ли че X има по-голяма работа от на Y?“. Обаче, за да разбереш истината, трябва да отговориш на 10 също толкова прекрасни въпроса и те да бъдат публикувани на стените на нищо неподозиращите хора. Междувременно незнайно как в списъка с „приятелите“ си имаш над 200 човека, някои от които знаеш само по физиономия, други пък въобще. А ти си затворена личност, общуваща с най-много 20 човека, петима от тях наричаш приятели. А изведнъж имаш 200. Брей!

Искаш малко почивка. Виждаш, че има статусче, което фейсбука те приканва да си обновиш. Обновяваш го, но с нещо нормално като например, че днес си ходил за риба. Следват поредица от излишни коментари, съвети и мнения на супер-разбиращите-от-социални-сайтове-хора като някои от които са „и за кво си обновяваш профила за такава глупост?!? ROFL LOL“. Започваш да си мислиш, че изперкваш.

Дори няма да се хващам за фермите, виртуалните аквариуми и всякакви подобни страхотни неща, които всеки ти предлага по няколко пъти на ден. Първоначално гледаш да не отказваш каквато и да е покана, но после ти писва. (е, не на всички де, някои си приемат всичко каквото им се предложи). Може би веднъж като човек му откаже ще се сети, но не... Това е толкова невероятно – да си имаш собствена ферма и да си развъждаш овце... чакай малко. За какво са ти овце, я сам се погледни? Ти вече си една овца в стадото... Ти вече си част от снимковия албум.

Ако трябва да дам определение с една дума на цялата история – клюкарница. Спам отвсякъде, бъркотия, идиотски приложения и тестове – абе, неприятни неща... Нали това щеше да бъде новата революция, едно по-възпитано място от форумите?! Успех... Както са казали още старите хора – юзера сайта си мени, но лейаута – не.