Алгоритъм за писане на литературно интерпретативно съчинение (ЛИС) - или как да си минете матурата по Български език и Литература

Tags: Български, проекти, хакове
Created on Thu, 22 Mar 2012

Във връзка с наближаващите матуритетни изпитвания ще ви предложа три лични помощи на някои панирали се кандидат-студенти.

Първата е много проста:

НЕ СЕ ПАНИКЬОСВАЙТЕ!

(или вижте гърба на "Пътеводител на Галактическия Стопаджия" от Дъглас Адамс)

Втората е уебсайт, който разработих миналата година в последната седмица преди матурата. От него може да се тествате поне дали визуално разпознавате произведенията

матура тест сайт

Не блести от дизайнерски способности, но свърши перфектна работа за назубкване на рандомидите по БЕЛ. Мисля, че ще ви е от страхотна помощ.

(Редакция 2013: За жалост нещо е станало със стария сайт и въпреки всичките ми ровения по архиви успях да намеря една много по-първична версия на сайта.)

И бонус преди основния пост: малко информация за автори и български език - това ще ви е от полза за точка 0. Абсолютния минимум от алгоритъма

времева линия за авторите

Последната, за което се отнася този пост пък е един личен алгоритъм, който спазвах през последните 5 години в гимназията. Помага и за матурни болки. Няколко съвета за това как да си напишете ЛИС брилянтно. (Всъщност на самата матура, по-добре пишете есе - много по-лесно е и по-свободно, проверителите очакват ЛИС, тъй че есето ви прави различни. Но ако държите, вижте следващите редове.)

Какво трябва да знаете като абсолютен минимум

0. Абсолютния минимум

0.1 Езика Абсолютно начало. Трябва да познавате правилата на езика – запетайки, пълни, кратки членове, бройни форми. Не са чак толкова много, просто седнете и ги прочетете за един-два часа.

0.2 Кой е авторът? - трябва да знаете основни неща за автора – име, кога и къде е живял, какво е характерно за неговата епоха.

0.3 Какво е произведението? - по принцип е хубаво да сте го прочели, но не е болка за умиране ако не сте. Обикновено на самия изпит (контролно, класно) се разрешава да се ползва текста, освен ако госпожата ви не е кон. Ако е вторият случай и все пак не ви се занимава да четете – Google. Вижте някое резюме - за какво става въпрос все пак.

1. Увод

Обикновено това е най-гадната част, защото е „трудно да започнеш“. Хубаво де, не е толкова трудно. Значи, важно е да изкажете колко велик, невероятен и уникален е точно този автор. Не някой друг, този! Клишетата винаги вършат работа в случая, защото те показват, че все пак знаете нещо.

След като сте го нахвалили (и сте накарали госпожата ви да потръпне от вашето мнение за този невероятен, брилиянтен писател/поет/белетрист) кажете нещо за епохата му. Първата асоциация, която ви дойде. И разгърнете в локуми.

Сега много внимателно кажете, че точно това произведение, което ще разглеждате е типичен пример за епохата/стила на автора/нещо подобно. То също е толкова брилиантно, защото всъщност показва абсолютната гениалност на твореца.

И накрая – вижте заглавието. Кажете, че проблема, който ще разглеждате, е ключов/основен за това произведение.

2. Теза

Екстра, дотук добре. Но учителите често прескачат през увода, защото те обикновено са едни и същи и са скучни. Те казват, че тезата е много важна, най-важна едва ли не. Много добре знаем, че е все тая, но се направете, че ви пука, все едно живота ви зависи от това. Така че тук – малко по-внимателно с писането.

Погледнете хубаво заглавието. Ако не схващате някоя дума от заглавието – питайте другарчето, госпожата или се опитайте да разберете от контекста. Опитайте да го превърнете в ежедневен проблем. Намислете си няколко асоциации, помислете как вие бихте го решили, какъв би бил вашият избор. Например едно заглавие като „Невъзможният диалог“ - помислете си колко често не сте могли да общувате по някаква причина, какви са били тези причини, как сте ги превъзмогнали, как сте се почувствали. Сега познавайки що-годе произведението, опитайте се да разберете къде този проблем може да се вмъкне в речите или делата на героите.

След като сте наясно с тези неща, напишете тезата си възможно най-завъртяно, да ви звучи почти безсмислено, но да е ясно (в смисъл на „да е ясно какво е мнението“). НИКОГА не говорете от свое име! („Аз мисля че...“). Постройте го сякаш целия свят мисли като вас и това е абсолютна истина.

3. Доказателствена част

Това беше трудното. Сега следва разтегляне на локуми. Чисто и просто говорене на глупости по текста. Просто следете текста, вижте как се развива и търсете „ключови шарки“. Ключовите шарки са много важни! Ако някъде видите, например „пълно“, а на другия ред „празно“ - ЩРАК, това е контраст. Следете за иронии, метафори, епитети и подобни средства. Като ги намерите – кажете, че те са точно на място и са използвани по най-добрия начин.

Правете асоциации с думите! Например при цветовете. Когато видите цвят, помислете си за първото нещо, което се сетите и измислете няколко думички. Червено – страст, опасност, кръв, страдание, стоп. Бяло – чисто, оптимистично, ясно. Зелено – успокояващо, магично.

Вижте как описваната ситуация може да се разгледа в ежедневието на човека, какви проблеми засяга. Вижте заглавието и се опитайте да интерпретирате според него.

Хубаво е да преразказвате, но се опитайте да го сведете до минимум. Иначе ще ви излезнат с тъпотията „Това е хубаво, но всъщност е преразказ с елементи на разсъждение“. Всички учители са научили този израз и го повторят постоянно. Избегнете го! Преразкажете един пасаж от текста и след това поне три-четири изречения анализирайте ключовите шарки. Опитайте се да вмъкнете някъде самото заглавие, много е яко и прави страшно впечатление. Намерете му синоними на отделните думи и постоянно се опитвайте да ги повтаряте.

И сега, най-важното. Първо - направете си списък от сложни думи. Потърсете например в някакви готови разработки, общо взето са едни и същи, но ако намерите някоя нова – сложете я. Важното е да си нямате идея какво означава първоначално, да е сравнително дълга и високопарна.

Ето един пример с такъв списък:

Може и още, за тези се сетих. Колкото повече – толкова повече. Проверете значението на подобни думи в разни тълковни речници.

Напоследък е страшен вариант да се сетите за някоя обикновена дума на английски и да я транскрибирате (т.е. да я напишете как звучи с български букви. Например „Вероятно“ - „Посибилно“, „Нарастването“ - „Икрементирането“). Само внимавайте да не се получи пълна глупост, защото учителката може да не ви разбере тотално.

Второ – опитайте се да ги използвате постоянно в съчинението. Но не просто да ги нахвърляте безразборно и да ги повтаряте до безкрай. Идеята е следната – пишете нормално и изведнъж вмъкнете една от тези думи (ако пък успеете две сте направо чук. Например - „Драматичната хиперболизация е ....“). След това пишете един-два реда глупости – преразказ, ключови шарки, асоциации, повтаряне на заглавието, решаване на проблем. След това използвайте още една или две сложни думи. После пак глупости и така нататък.

Сега как проверяващия вижда съчинението. Запомнете, че обикновено той или тя няма време да го чете два или три пъти. Класните и контролните се правят по едно и също време, така че вероятно има да проверява около 100тина работи и то вкъщи. Няма да си губи времето с глупости, я! Така че това ще бъде прочетено веднъж. Чете, чете нормални неща, които всеки пише и изведнъж – О! Сложни думи! На седмото небе, значи ви е научила на нещо, усилията и не са напразни, ти знаеш за какво пишеш! И докато си мисли тези неща преминава през един-двата реда на глупости, анализи и преразказ. И след малко О! - отново сложни думи! Даже две! Тя вече е във възторг! И това продължава почти до края на съчинението! Вече те смята за абсолютно брилянтен и шестицата ти е в кърпа вързана.

4. Заключение

Тази част обикновено се омаловажава, но всъщност е може би най-важната в действителност (дори и учителите да казват, че не е). Сигурно вече сте уморени от писане на глупости, но хвърлете последно усилие. Всъщност точно тя прави последното впечатление, последното нещо, което преподавателят ще види преди да надраска подписа си и съответната оценка е именно заключението. То трябва да е едно-две, максимум три изречения и да е абсолютно брилянтно. Измислете си собствен стил, трябва да направите много добро впечатление тук. Аз, например, обичам да оставям нещата с леко отворен, загадъчен край. Все едно проблема, който до сега мъдрих, всъщност не е толкова категорично ясен на човечеството, сякаш е изпълнен с мистерия и двойствени значения.

Но вие може да си измислите каквото искате. Важното е като го прочетете да ви хареса, да звучи сякаш можете да пишете още много по тази тема. Спомнете си любимия филм или сериал и си припомнете кога ви е оставил без дъх с финала си. Обикновено в самия край, когато трябва да чакате още седмица (или повече), за да разберете какво ще стане по-нататък, той завършва по необичаен начин. Направете го!

Ето така изкарвате шестица на едно ЛИС. Гарантирано! Бъдете себе си, отпуснете се, изпълнете стъпките тук и ще бъдете брилянтни анализатори!

Винаги!

(П.П. Последната думичка или изречение оставено в края на реда, в случая - "Винаги!" супер много хваща окото. На есето си на матурата по БЕЛ 2011 последното нещо, което написах е "Живот: обичам те!". Не знам откъде ми дойде...

Изкарах 6.00.)