Теорията за живия камък

Tags: Български, есета, живот
Created on Sun, 01 Apr 2012

Веднъж четох за това как се определя кога човек е мъртъв, т.е. какви са сигналите на смъртта. Първоначално, разбира се, определението е било спиране на сърдечния ритъм и дишане. Знаем, обаче че това не е точно така - живот може да се поддържа и след спирането на сърцето чрез CPR, а дори и рестартирано в определени случаи. В началото на 20ти век предположенията за преждевременно погребани хора (погрешно идентифицирани като мъртви) варират между 800 и 2500 души годишно. Причините за забавянето на метаболичните процеси могат да бъдат много, но не съм биолог и няма да говоря за това. Доколкото знам, днес най-сигурният източник за диагностициране на смърт е липсата на мозъчна активност (макар че ако това е вярно, то някои хора са отдавна мъртви, макар и биологично живи).

Оказва се, че най-големият проблем при определянето на смъртта е липсата на определение за живот. "Липсата на определения за живот...". Ае стига, бе!

След като прочетох това изречение веднага се замислих "аджеба, воистина - що е живот?". Какво е определението за това дали си жив или мъртъв? Оказва се, че определенията са много шантави от "животът е вариация на самовъзпроизводтство" през "живите същества са термодинамични системи, които имат организирана молекулярна структура", "неща с възможност за метаболизъм и движение" до сложни биологични описания на процеси, които съществуват в живите организми, сред които хомеостаза, адаптация, организация, разтеж, възпроизводство и други.

После мисълта ми хвръкна в друга посока - как се опитваме да намерим живот извън Земята? Обикновено търсим планети, които да са подобни на Земята - препоръчително да има вода. Но защо пък смятаме, че единствената форма за живот е такава, която съдържа вода? Е, може би защото това е единствената форма на живот, която познаваме, но това не значи, че е единствената във Вселената. Изпращаме съобщения в космоса, но това на което се надяваме е форма на живот, която да е близка до нашата. Може би други форми на живот виждат и чуват в съвсем различен спектър или пък въобще нямат такива сензори. Може пък и да са много примитивни - представете си как един червей на друга планета ще разпознае нашите сигнали. Ами ако Те ни изпращат сигнали дори сега, но ние нямаме сензори да ги възприемем? Или пък са прекалено примитивни само от наша гледна точка, но притежават интелект в друга форма. Ако в действителност животът на нашата планета се е породил от чиста случайност, без чужда намеса, какъв е шансът подобен живот да се зароди на друга планета дори подобна на нашата? Дори ако повишим средната температура на Земята с няколко десетки градуса ще забележим огромно измиране на видове. Т.е. ние търсим не просто подобна на Земята, ами точно като Земята. Може и да има, но опитайте се да намерите две напълно еднакви песъчинки на плажа. Сигурно ги има, но може да са на стотици метри една от друга и да трябва да прегледате внимателно трилиони. Стана сложно пък и много свръхестествено, връщам се към първоначалната си мисъл.

Така - можем ли да се опитаме да определим нещо неживо като живо? Т.е. да се опитаме чрез противоречие да достигнем до правилният отговор. Да вземем един камък. Камъкът може да расте (да трупа материя около себе си в продължение на много години), може да се възпроизвежда чрез делене (чупи се на две и в продължение на много години всяка част расте), еволюира (само здравите камъни остават, останалите са слаби) и т.н. Разбира се, това определение е глупаво и прекалено общо. Веднага може да се контрира с "но камъкът няма воля! Не може сам да реши как да живее!". Добре, тогава може би волята определя дали си жив или не. Но колко воля има едно едноклетъчно подмятано от най-слабия порив на вятъра? Те нямат сензори за виждане, чуване, движение, нямат мозък, но значи ли, че нямат интелект? Те имат собствени "идеи" за какво е ценно в живота - приемане на определени богати на енергия молекули, изхвърляне на ненужните и преработените. Делене в даден момент, смърт. Те обаче са един вид програмирани за всичко, не могат да вземат решения, всичко е алгоритъм. Това не се отнася само до едноклетъчните - голяма част от живите същества съществуват почти изцяло на предварително зададени задачи в живота си. Дори нашите, човешки "решения" също са на базата на програмен код - условни и безусловни рефлекси, да търсим храна, да търсим партньор за възпроизводство. Като хора можем да взимаме определени решения и сме единствените същества, които могат да пренебрегнат част от алгоритмите си заради упоритост, инат или идиотизъм.

Алгоритъм... Компютрите са добри в алгоритмите, могат да изпълняват програми. Защо тогава да не са живи? Получават енергия във формата на електричество, програмирани са да харчат разумно, могат да виждат, чуват, говорят, помнят, смятат. Какво липсва на компютърът, за да не се определи като жив? С какво е по-различен от един червей например? С това, че не е създаден от природата? Но какво е природата - хората сме част от природата. За компютрите ние сме един вид богове. Може би все още компютрите не са толкова интелигентни като хората - не могат да мислят самостоятелно, не могат да създават оригинални творби, да рисуват, да композират... Но в някои дисциплини ни надминават. Някои от тях доказаха, че могат и да отговарят на сложни въпроси (Уотсън в американското състезание Jeopardy!), да играят и побеждават най-добрите хора на шах (Дийп блу срещу Гари Каспаров). Разработките на роботи показват уникални постижения в изпълненията на сложни задачи като ходене, тичане, катерене. Слънчеви батерии могат да ги зареждат с енергия, батериите им могат да траят с дни. Всичко това е създадено от човека, а с правилните редове код те могат и да се самоосъвършенстват, да се учат, а пък машини отдавна произвеждат други машини.

Все още не е написана програма (доколкото ми е известно) която да имитира човешкият мозък, нито пък има компютър или група от компютри, които да са толкова мощни, че да могат да изпълняват такава програма. Но това, според мен, е въпрос на време. А и тема на друг пост. Истинският проблем е: защо да не можем да определим компютърът като жив? Къде е границата между живота и смъртта? Можем ли наистина да определим камъкът като жив и ако да - значи всичко около нас е живот... Доста шантаво, а?

Размислите и страстите са вдъхновени от болния мозък на автора на блога, книгата "Божията формула" от Жозе Родригеш душ Сантуш, както и с помощта на безброй легендарствания с момчетата из улиците и не-толкова улиците на София (предимно МкД).