Планетата Мегатрон (2)

Tags: Български, есета, живот
Created on Tue, 26 Jun 2012

част 1

На 8 мегакутии от това място друг малък робот изпълняваше ежедневната си рутина. Имаше да изчисли още десетина траектории на космически кораби, за да могат те от своя страна да не изчисляват, а да прекарат времето си в спокойно реене и наблюдение на интересните обекти. Работата му харесваше, защото си представяше, че някой ден той ще може да види на живо космичните красоти, които до сега е визуализирал само в цифри и ужасни формули. А и все пак това беше първата му работа.

Бен дори и за миг не се беше замислял защо е тук, на тази планета, какво прави, какви са целите му, въпреки че напоследък доста започна да се говори по тази тема. Какво значение имаше това? За него беше важно да свърши работата навреме, да се прибере вкъщи, да се включи към Всезнанието и да си поговори с приятелите. Каква разлика би имало, ако знаеше отговорите на тези въпроси? Нима нямаше машините да вършат същата работа? Нима той щеше да смени приятелите си или да промени ежедневието си? Бен обичаше да си почива. Смяташе, че процесорите не били създадени за 100% натоварване, а дори и да беше така, това ни най-малко не го засягаше. Той съществуваше не заради някаква гениална, висока цел, заради нечии велик процесор, не искаше и да чува за мисловните войни, които се водят по цялата планета. Все пак беше в своя бунтарски период, когато всички “утвърдени” неща на света не бяха верни за него.

Изчисли и последната траектория и я качи на главния сървър. После събра нещата си с една малка команда “събери ми нещата” и изведнъж всякакви малки железни пръчки и кълба хвръкнаха към един отвор на ръката му. Друг отвор, но на пода се отвори в този момент, роботът се пусна по пързалката и стигна до десетия етаж, от който можеше да излезе.. Това беше забавно. Но яката част не беше свършила.

Малкият робот работеше в огромна и важна сграда. Тя висеше на 10 килокутии над земята - много над стандартните жилищни сгради. Имаше пет разклонения, всяко от по около 200 етажа и хиляди междусградни пътища, свързващи отделните краища на работната станция. Самата постройка беше направена от ветровит материал, за да може роботите постоянно да бъдат в една много прохладна среда, без да се налага инсталацията на по-старомодните охладителни системи. На върха и по страните на съоръжението се намираха големи и малки коригиращи перки, заради въздушните течения, а на самото дъно имаше към 50 кутии пласт от отровно-лилаво вещество. Именно това вещество държеше цялата работа във въздуха. За да може роботите да излизат от сградата и да влизат в нея, антигравитонът беше разположен само в централната и в двете кули намиращи се до нея. От най-дясната кула изхвърча малко бяло петънце.

Бен обичаше да скача и да не пуска перките си веднага. Реенето във въздуха и миганията на Опасната лампичка го забавляваха. Всички се взимаха твърде насериозно - първо имаше резервни части за всичко. Второ, цялата му памет бе качена някъде си и при фатален удар можеше да я възстанови. Заради първо и второ следваше трето - никой до сега не беше умирал. Или поне така изчисляваше той. Затова Бен не разбираше идеята на Опасната лампичка, която се водеше от вероятностни алгоритми - статистика закопана дълбоко във фърмуера на робота. Но това за него нямаше никакво значение. Даже понякога му се искаше да се разбие тотално на парчета и после пак да го сглобят. Това обаче беше свързано с огромни средства, с които той не разполагаше. Но някой ден...

Включи перките си, полетя още няколко десетки кутии и плавно стъпи на улицата. Тя го пое, размениха няколко протокола от учтивост и му даде най-изгодния път към дома. Чу се синхронизиращия сигнал и Бен обнови времето си. С времето пристигаше и бюлетин от информация, който бе приятно поднесен в повечето случаи. “Енергийните запаси на Мегатрон свършват, но пък времето ще е слънчево.”, “Сематрон и Оволея пак си мерят... показателите.”, “Как да изберем ефективен алгоритъм за залепване на плочки?” и други. Имаше и поредните вести за философиите на живота, но на тях Бен постави 0 звезди като важност - нямаше ли най-накрая, някой да забележи, че това не го интересува.

Докато си смяташе това, едно познато име му направи впечатление.