Очарователната Шотландия

Tags: Български, мнения, лични, живот
Created on Fri, 28 Sep 2012

Вече година не спирам да се изненадвам от Глазгоу. Да започнем с това къде се намира.

Глазгоу (Glasgow) е най-големият град в Шотландия, но не е нейна столица (столица е Единбург). Шотландия пък е автономна държава намираща се над Англия, но не самата Англия. Шотландия е част от Обединеното кралство, заемаща най-северните части от остров Великобритания.

Д-а-ааа....

Там съм. На същата географска ширина като Москва, но с доста по-различен климат. Температурите варират между +5 и +15 градуса целогодишно. Ако не беше убийствения вятър и (не чак толкова много) дъжд, всъщност би било чудесно. Особено след като прекарах 40 градусово лято в България, а чувах разкази за -20 градусова зима в една и съща година.

НО това е блог (което значи аз, аз АЗ, аАз, АЗЗЗ! и малко Рандом).

Странности

Ако трябва да назова едно нещо, което ме изненада най-много тук... ми не мога. Много са. Предварително се извинявам за някаква дискриминация срещу хора, животни и/или обида срещу кралицата. Не бих искал да я обидя. Не, не. Аз просто си коментирам.

blonde woman driver

Ако има нещо по-страшно от блондинка зад волана... то това е блондинка зад волана от грешната страна

Не съм шофьор, а и страдам от липса на ориентация, но това ме разби. Много трудно се свиква с обратното движение. Това, че като погледнеш колата, която привидно няма шофьор първоначално се стряскаш, че машините най-накрая са ни превзели, е най-малкото. Едва ли има човек идващ от нормална държава, който да не се е объркал поне веднъж да погледне наляво, да си мисли, че е ок и да му биийпнат отдясно.

uk motorway Не само воланите. И изпреварването, и движението, завоите, знаците (с мили в час). Гадничко е.

Второто нещо, с което се сблъсках е езика. Мислите си, че знаете английски? Учили сте в английска гимназия? Имате IELTS, TOEFL, FCE, SCE, SPE или каквито там други сертификати има... Знаете ли как е ренде? Знаете ли как е разклонител? Контакт? Дори и да знаете, все тая. Глазгоуския диалект няма нищо общо с английския. По-скоро звучи като немски. Лекторите се разбират (в повечето случаи) защото се стараят и знаят какво е положението. Но продавачката в магазина? Чистачките в общежитието? Никакъв шанс поне първите дни. Чувствах се, все едно никога не съм учил английски. Освен специфичните думички, които си имат ("Aye" - да, "Mate" - приятелю и въобще всичкия пиратски, който знаете - ще ви е от полза) начинът им на изговаряне е изключително странен. Не знаех как да реагирам в най-обикновени ситуации.

uk socket Трябваше ми превключвател, в която да мога да си включа лаптопа. Тогава осъзнах, че не знам думата "контакт" (за бъдещите поколения - "socket").

Тогава изведох правилото, че тук можеш да оцелееш с три думи: "Sorry", "Thank you" и "Please" (съответно "съжалявам", "благодаря" и "моля"). Думите се използват не просто често, не просто от учтивост, те се използват постоянно до степен на раздразнение (особено за сравнително по-неучтивите българи). Случвало ми се е в магазина някой да мине на метър от мен, без да ме докосне или нещо и да ми се извини. Може да изглежда като "да, ето, така трябва да се държим, така се държат европейците", но на мен ми идва в повече.

uk water taps Две кранчета. Две чешми. Логично, нали?

Горе виждате нещо, за което най-доброто обяснение, което чух още първия ден е, че "Нали знаете, че англичаните мразят французите. Еми смесителя е измислен от французин". Уникално нелогично, трудно за използване е тук нещо толкова обикновено като чешма. От едната тече вряла вода, от другата - ледена. Може да си запушиш умивалника, за да си смесиш водата, но не се миеш много-много. Решението: ръцете ви се движат като вентилатор. Проблемът: решението не работи.

uk gas Искате топла вода? Ми включете си бойлера...

Тази година съм на частна квартира, оправям се сам с други думи. И едно от първите неща, които исках след цял ден пътешествие по самолети, летища, автобуси и дъждовен Глазгоу, беше обикновен душ. С топла вода.

Да, да, ама не. Устройството горе на картинката управлява газта. Нещо, с което не се бях сблъсквал в панелката ми в София. В него имах едно копче, голямо, червено, което като го натиснеш светва в още по-червено и значи, че след час-два ще има топла вода.

Тук имах много копчета, LCD дисплей и програматор. Сега, уча компютърни науки и може би щях да се оправя спокойно, ако мозъка ми не ми показваше картинки на това как като натисна нещо грешно, стаята ще се напълни с газ и като включа лампата ще избухна и така 2012 наистина ще бъде последна за мен. Картинките се засилиха от това, че като измислих как да включа бойлера, в дневната, зад камината, започна да се чува силно щракане, пукане и звук ссссс... наподобяващ изпускане на газ.

Освен това не бях спал вече към 50тина часа. И нямах Интернет наблизо. Лошо.

Както и да е, reverse engineer-нах го, схванах как работи, реших че ако ще се мре, поне да съм изкъпан. Джаджата контролира топлата вода И топлото едновременно. Всяко от двете има 4 режима - изключено, веднъж, два пъти и включено. Това се контролира с малко копче Set. Големите копчета "Предварително топла вода" и "Предварително отопление" не работят, ако режимът е (по default) на "изключено". Освен това, отоплението автоматично включва и топлата вода, т.е. не може да има само отопление.

Програматорът дава възможност да се настроят четири час - включване 1, изключване 1, включване 2 и изключване 2. Сега, помните режимите са четири. Два от тях са ясни - включено и изключено. Сега, какво е веднъж или два пъти? Два пъти пак се разбира лесно - четири времена, включва се на на 1, изключва се на 1, после се включва на 2 и се изключва на 2. Но какво значи "веднъж"? Не, не значи включване на 1, изключване на едно. След 3 дена разбрах, че е: включва се на "включване 1" и се изключва на "изключване 2". Т.е. най-дългия период.

Стига толкова за това. Ето картинка на парното.

uk heating Имаме си две кранчета. Отдолу. 'Щото така...

Имаме си и други неща. Например, луди са по противопожарна безопасност. Миналата година в общежитието излизахме сигурно петнайсетина пъти, като 12 от тях бяха заради дезодорант. Просто противопожарните джаджи са много чувствителни и разположени тактично над огледалото. Другите 3 пъти бяха от забравени в печката пици. И всеки път звучи аларма, силно пищяща, трябва да излезеш (дори ако си в банята и се къпеш, винаги имаше някой), и чакаш навън докато не пристигнат две пожарникарски коли и не спрат алармата.

Контактите (които можете да видите по-горе) са с три дупки, не защото има трифазен ток. Най-горната е просто за безопасност и в другите две дупки не тече ток, докато не се включи. На щепсела съответно джаджата е пластмасова. Има и още едно ниво на безопасност - има копче до контакта, което тотално го деактивира.

Може би повечето от тези неща са логични. Да, учтиви са, да има яко безопасност. Но към някои неща просто не мога да привикна. И когато тамън започвам да привиквам и казвам, че започвам да разбирам начина на живот, Глазгоу ме посреща с очарователната си тухла, която ме цапва в главата и ми напомня, че съм много далеч от вкъщи.

Очарователно.