Curious Bunch

Tags: Български, проекти
Created on Wed, 24 Jun 2020

Пост 1/N: Защо го правя?

Скъпи любопитковци,

Мненията в тия постове са си мои, но CuriousBunch е >> мен.

Защо го правя? Обичам да си говоря с любознателни хора. Имам доста любознателни познати и приятели и това ми е добър начин да се чуя с тях за неща, които са ни взаимно интересни. Обичам да се занимавам с техничните неща около продуцирането.

Следете тия постове за още #ИскреноИЛично

=====

Пост 2/N: Защо съквам?

Скъпи любопитковци,

Правя ютуб канал от > година и някои хора [citation needed] ще кажат, че тая работа не си заслужава.

Защо съквам? Не умея да промотирам, да поствам социални неща и да съм инфлуенсър. Не мога да правя кратки клипчета или да говоря с хората на кратко (smalltalk). Обичам да навлизам в детайли, да задавам въпроси, докато не разбера нещата от първи принципи. Не умея да казвам на хората какво да правят. CuriousBunch е изградено от доброволци, на които не се плаща и всеки го прави с леко различна цел. Вижте моите в пост 1.

Аз мисля, че си заслужава. Следете това пространство - следете ми RSS фийда (хаха, болката…), лайквайте и събскрайбвайте за още рационализации.

=====

Пост 3/N: Защо продължавам?

Вярвам, че има много повече любознателни хора в България, които биха се интересували от нещата, които правим. Само последните подкасти сме си говорили как ще се отрази пандемията на икономиката (и обратното - с Даниел Господинов - еп. 33 и 35), как да четем и разбираме новините (с Калин Кръстев - еп. 34), други светове и поочти #извънземни (с Янина Методиева). А тази седмица с Никола Каравасилев ще си говорим и за черни дупки, Стивън Хокинг и още нещо.

Говорили сме за квантови компютри (еп. 6 и 17), как работи Гугъл (еп.7), астрономически обсерватории (еп. 5 с Александър Куртенков), климатични промени (еп. 12 с Боряна Щиркова), суперкомпютри (еп. 3 с Иво Илиев), блокчейн (еп. 13) и други неща като квантова гравитация (еп. 4) и астрофотография (еп.2).

Заглавието на поредицата е "Любопитно ми е за…" и може да я видите тук: https://www.youtube.com/playlist?list=PLJKo_VlSBBvAsO4GRcsbMU12kHtL3OfYj

====

Пост 4/N: За какво си говорим?

Нещо като продължение на "Защо го правя" - Вярвам, че има много повече любознателни хора в България, които биха се интересували от нещата, които правим.

Но да - дълги сме и навлизаме надълбоко... за проблемите - в следващ пост.

Само последните подкасти сме си говорили как ще се отрази пандемията на икономиката (и обратното - с Daniel Gospodinov - еп. 33 и 35), как да четем и разбираме новините (с Калин Кръстев - еп. 34), други светове и поочти #извънземни (с Yanina Todorova Metodieva - еп.33), как да разбираме статистика и как математиката може да е забавна (с Цветелина Иванова еп 31) космическо време (с Momchil Molnar еп. 30). А тази седмица с Nikola Karavasilev ще си говорим и за черни дупки, Стивън Хокинг и още нещо.

Говорили сме за електронни микроскопи (Dilyan Hristov еп. 29) квантови компютри (еп. 6 и 17), как работи Гугъл (еп.7), астрономически обсерватории (еп. 5 с Alexander Kurtenkov), климатични промени (еп. 12 с Боряна Щиркова), суперкомпютри (еп. 3 с Иво Илиев), блокчейн (еп. 13 с Ivaylo Polihronov) и други неща като квантова гравитация (еп. 4) и астрофотография (еп.2).

Заглавието на поредицата е "Любопитно ми е за…" и може да я видите тук:

https://www.youtube.com/playlist?list=PLJKo_VlSBBvAsO4GRcsbMU12kHtL3OfYj

Бъдете любопитни!

===

Пост 5/N: #BlackHolesMatter

Миналата година направихме снимка на черна дупка. Беше в новините седмица, сподели се милиони пъти от хора, които не задължително знаят какво е това, но да речем - това бяха добри моменти за науката.

Тия дни рано сутрин заедно с Криси слушаме дженерик новини и честичко си откачам и влизам в плеяда (не знам дали това е думата, ама е астро-тематично, тъй че going with it) за новините, колко бързо сменят фокуса от ден за ден и кои неща имат значение. Аз обичам науката, не задължително тая от училище, но ежедневното любопитно чудене Защо света е такъв какъвто е? И ще се радвам да чуя протести за това, че трябва да слушаме повече учените за ред неща, включително какво може да ни убие и направи живота ни труден, но и как човечеството напредва с разбирането ни за Вселената.

И аз искам да слушам такива неща по-често, но не от новинари, които трябва да запълнят емисията си с нещо скандално, а с хора, които работят това. Имам късмета да познавам такива хора и искам да се запозная с още.

И за това правя седмичен видео-каст с любознателни хора.

Следете тия постове за още спам или ме ънфренднете или там каквото.

Бъдете любопитни!

=== Пост 6/N: Проблемите ни

Постоянно чуваме: 1. Ох, ставате, ама много сте дълги 2. Нарежете клипчетата на по-кратки и ще ги гледам 3. Трябва малко по-научно популярно.

Отново, отговарям за себе си, не от името на другите бънчове:

1. Знам, и аз трудно гледам дълги видеа. Обикновено ги свалям и слушам. https://youtube-dl.org/ is your friend. Или пък може да си платите събскрибшън към ютуб (obligatory corp msg).
2. Мисля че живите предавания си има точно тоя чар, че можете да се включите с въпроси на живо и да участвате с въпросите си в дискусията в чатовете. Ако искам да разбера нещо в истинския живот не прекарвам 2 минути McDonalds-like fast-knowledge. Макар че естествено, честичко гледам junk-food видеа, обикновено късно вечер като нямам никаква енергия да удържа на кликбейт тъмбнейли. А и също - рязали сме и режем, но отнема много повече време, отколкото изглежда. Следващ пост за повече.
3. Опитах се. Ако аз съм водещ, не мога да задавам въпроси като "Обясни ми защо Земята е кръгла". По икономика, психология и следващите, които ще правим (например химия с Наско Стаменов другата седмица) са доста по-научно популярни, според мен. Просто защото като водещ разбирам много по-малко. Мислим варианти естествено други хора да са водещи и експериментираме в момента с това. Но дългата форма на подкаста пък позволява да се поразширим и да поговорим малко по-дълбоко за някои неща.

Приложеното е забавни моменти откъс от епизод 33. Първоначално го бях направил 5 минути. Във вътрешната ни група, където си комуникираме и пращаме понякога неща, Иво Илиев каза, че е дълго. Съкратих го на 3:40 - Teodor Aleksiev каза, че пак е дълго. Може би просто не сме забавни... Но исках да пробвам и това - кратко клипче с откъси от забавни моменти. Явно attention span-a ни е под 3:40 вече...

Този пост стана адски дълъг, никой няма да го прочете, но така пиша, какво да направя.

Бъдете любопитни!

=====

Пост 7/N: Защо въобще и изобщо?

Още в НПМГ заедно с Александър Лалев правих подобен проект - Физици Филми. Искахме да покажем "науката извън класната стая". Тогава хората все още можехме да гледат филми, та правехме документални филми по физика.

След това заминах на дъждовно и ветровито място, но винаги ми е липсваше и исках да продължа по някакъв начин. Живота стана малко по-практичен, трябваше да се изкарват пари и други скучни неща, та въпроси като "кога ще го правим" / "за кого" и "как ще печелим" почнаха да излизат повече на преден план. И логично. Дори и сега тия въпроси продължават, но се опитвам да не мисля много за тях, защото ме "удря живота".

Правя го в свободното ми време, щото ми е кеф (и нерви понякога, както Криси ми напомня).

========

Пост 8/N: Защо въобще и изобщо (2)?

После докато се бях прибрал за малко, с Васил пробвахме и Физици Звукове. Издържахме 3 епизода, но в архива намерихме само 2, които качваме в канала на CuriousBunch. Липсваха ми времената на Физици Филми, но слушах много повече подкасти и реших, че със звук може би ще стане по-добре. После все пак снимахме и клипче. Спряхме, защото аз пак трябваше да замина и въобще живота беше доста динамичен.

Но пък адски много ме кефеше да си говоря с него на интересни теми, а освен продуцирането на клипчета ми липсваше и физика. След 2 години стартъп бизнес-шит, исках нещо реално. (Реално = черни дупки и квантова механика, какво по-истинско в живота).

И така, след още една-две години, след като най-накрая се поустанових и имах нещо, което можех да нарека дом за малко повече от няколко месеца, и имах достатъчно време… решихме да пробваме отново.

Резултата са седмични лайв шоута в четвъртък от 8 - ако не са ви пробити вече ушите от тоя слоган.

Бъдете любопитни (или от този)!

=====

Пост 9/N: Чакай, ти не мразиш ли фейсбук? Защо се изливаш тук?

Мразя фейсбук. Мразя излишно внимание върху личности, или да се хваля, да карам други да завиждат, или аз да завиждам (не значи, че не го правя, но не мисля, че е страна от мен, която искам).

Искам да направя CuriousBunch повече като общество, отколкото нещо, което аз контролирам. Но хората са във фейсбук и ютуб.

Ще ми се да беше в мой уебсайт, с отворени технологии, да си хоствам видеата, постовете, аудиото и всичко. Но хората успяхме да направим възможно най-свободно измислената платформа (Интернет) в централизирани хъбове (фейсбук, ютуб и други). Как стана това и защо е дълъг рант, който ще приключа сега.

А с тези си постове искам да изясня мотивите ми за проекта доколкото е възможно и да застана с лицето си, защото може би това е начина.

Не знам. Не разбирам социалните неща, но обичам да експериментирам и да пробвам различни неща.

======

Пост 10/N: 5-годишния аз

Знам, че ако имаше начин 5-годишния аз да ме види с всички камери, микрофони и технологии, които са достъпни и не (опитвах поне) да правя нещо - щеше да ме нарита много здраво.

Като 90s-kid прекарвах много време пред телевизията, но и също ми беше адски интересно как работи цялата работа. Понякога гледах надписите на филмите и шоутата и се опитвах да разбера кой какво прави и защо е необходима тази роля.

И сега имам шанса да правя нещо такова. Понякога с подръчни материали. Още от времето на физици филми правихме ауто-кю (четеш текста все едно гледаш камерата, а всъщност е просто стъкло, зад която е затъмнено и там стои камерата, отразявайки монитор - който трябва да е огледално настроен очевидно).

Сега за CuriousBunch заедно с Криси отново направихме ауто-кю - нямахме чисто стъкло, но намерихме кантар, който точно пасва, връзки, които да го държат, тъмен чувал и таблет.

Обожавам тия неща!

=====

Пост 11/N: Балончета и вируси

От година много трудно си излизаме от балончето - повечето познати и приятели знаят за CuriousBunch, но трудно достига по-далеч. До днес 1248 човека са лайкнали страницата ни във фейсбук и имаме 377 събскрайбъра в ютуб. А седмично ни гледат около 10-20 човека.

Всеки в момента е епидемиолог - виждате как се разпространяват вирусите и знаете, че на вирусите им трябват определени неща в средата, за да се разпространят повече или по-малко. Социалната дистанция и миенето на ръце например им пречи. Носенето на шапка и да не стоиш на течение - не чак толкова много.

"Виралните" клипчета също искат определени неща. CGP Grey има страхотно видео по въпроса [1], Veritasium - също [2]. Опитваме се да правим къстъм тъмнейли, кечи заглавия, кратки клипчета и да пускаме постове във фейсбук - всичко с лимитиран успех.

Не сме намерили рецептата все още, но търсим и не се страхуваме да експериментираме. Ако вие имате опит и искате да помогнете на каузата - пишете ми на лично.

И отново - останете любопитни!

[1] https://www.youtube.com/watch?v=rE3j_RHkqJc [2] https://www.youtube.com/watch?v=fHsa9DqmId8

===

Пост 12/N: Къде сте?

Отказвам да повярвам, че сме 20-30 човека в България, които биха харесали нещата, за които говорим. Някои от проблемите ни са очевидни, други - не чак толкова:

Често си правим си вътрешни базици - не можем да избягаме от факта, че се познаваме. От олимпиади, състезания, университети или по друг начин - повечето любопитковци до момента се познаваме от преди. Опитваме се да запознаем публиката с нас си - направихме цял подкаст [1] + кратки клипчета [2], в които говорим за нас си… но може би не е достатъчно или на никого не му пука? Пренасищаме познатите си с постове - обикновено едни и същи хора споделят, пресподелят и харесват страници, постове и гледат канала ни. Но тези хора получават огромен сигнал от няколко общи познати, което дори може да ги отчужди. Опитваме сега с гости, които може би имат по-малко сечение на общи познати, но гостуването си е задължение, което не на всеки е по-силите - има си подготовка, ангажимент, пък и не всеки е окей да застане пред камера и да говори за това, което прави час+, или пък аз да затапвам с въпроси… Може би някакъв математичен модел как да се разпространи най-ефективно би помогнал тук? Просто не сме достатъчно интересни / прекалено скучни / прекалено дълбоки или по друг начин съдържанието ни не си заслужава - абсолютно възможно е. Отворен съм за експерименти. Пред вътрешната група съм казал, че ще кача почти всичко свързано с наука - както казах и преди CuriousBun.ch предпочитам да е платформа / общество вместо 2-3 човека, които стоят на soapbox и си промотират идеите. Всеки има идеи - бънчовете са изключително интелигентни и креативни хора (потуп-потуп). Но разбира се, когато стане въпрос да се направи нещо като "просто 2-минутно клипче" в реалност отиват часове работа - подготовка, нарязване, правене на тъмбнейл, заглавие, промотиране…

Тъй че - помощ от публиката? Какво можем да направим и заслужава ли си?

[1] https://www.youtube.com/watch?v=saonX72juqY [2] https://www.youtube.com/watch?v=1hQKsNwpPD8&list=PLJKo_VlSBBvDNuwevGjNuR1uptLOWq0i-

===

Пост 13/13: Дай нещо позитивно за финал

Не сме сами. Цани от QuantumAstronavt също се бори за знания, а също е и наш приятел от олимпийските години. Наско… също има научен подкаст "Случайни знания". Другата малко по-борбена цел, е че се ядосвам, когато видя канали като на няма-да-казвам-кого, които са безумно популярни, пълни с измислици.

Ще копирам отговора ми на въпрос за интервю [1] което Рада Бонева беше така добра да сподели в Олимпийско сдружение, но в малко по-дългата си версия:

Въпрос: Дай и нещо положително за финал :)

Аз: Искам да уверя хората четящи това, които не се чувстват добре в гимназията или на работа, защото ги наричат зубъри или работохолици, или смятат, че науката е само за хора в бели престилки - любопитството е най-естественото и доста основно нещо, което хората имаме. Едно бебе пълзи, намира предмет, съставя хипотеза (това се яде), експериментира (яде) и резултата от експеримента или потвърждава хипотезата и става теория (този тип неща се ядат) или (по-често) отхвърля хипотезата.

Децата са любопитни и задават хиляди въпроси за света около тях - защо небето е синьо? Къде е дъгата? Как работят компютрите? И ако обществото около тях - родители, учители - са благосклонни и търпеливи детето може да запази това любопитство. Често обаче хората не сме търпеливи или ни е страх, че не знаем отговорите на такива въпроси, изнервяме се и казваме на детето да ходи да си играе и че ще разбере като порасне. Когато това го чуеш всеки ден, всяка седмица, спираш да си любопитен, отиваш да си играеш и да правиш други неща и се опитваш да забравиш, че си задал подобен въпрос, защото вече са те отрязали и си получил това гадно чувство. Хората избягваме гадни чувства.

Положителното е, че всеки от нас има това любопитство вътре в себе си, зарито под пластове на защитни механизми, за да успяваме да живеем и да не чуваме постоянно рязане. Надявам се чрез подкаста да помогнем на хората, които се колебаят дали е ОК да си любопитен и да им дадем примери за хора, които са професионално любопитни!

[1] http://olympicbg.org/blog/curious-bunch-sastezateli-po-fizika-i-astronomiya-s-nauchen-podkast7