Няма голямо откритие, което да не е предшествано от смела догадка

Tags: Български, есета
Created on Thu, 05 Apr 2012

(оригинално написано като есе за 1000 стипендии - 14 април 2009 г.)

„Няма голямо откритие, което да не е предшествано от смела догадка.“ Исаак Нютон

Днес навсякъде по радиото и телевизията ни обясняват как претърпяваме „информационен взрив” – вече почти всеки има достъп до Интернет, където събитията ставащи по цял свят се предават буквално мигновено. Само преди 100 години една новина се е предавала около 1000 пъти по-бавно. За сравнение, ако сега отнема около минута, за да се съобщи какво е станало на другия край на света, тогава е било необходимо около ден-два, дори и повече, докато се подготви новината, разпечата в пресата и разпространи. И въпреки това, дори и тогава, на прага на XX век, са се намирали смелчаги, които да кажат: "Всичко, което може да бъде изобретено, вече е изобретено." (Чарлс Х. Дуел). Оттогава са „изобретени” радиото и телевизията, космическите полети, самолетите, мобилните комуникации, компютрите, Интернет... Но нито едно от тези открития не би могло да бъде направено, ако преди това някой не се е осмелил да допусне изобретяването му, въпреки авторитетите, твърдящи, че всичко в света е разбрано, осмислено и измислено.

В началото на новата ера, няколко гръцки философи, сред които Хипарх и Птолемей, решават че Земята е в центъра на Вселената. И това звучи логично – ние не усещаме движението на Земята, значи тя не се движи; виждаме как звездите сякаш се въртят около Земята, заедно с планетите, как Слънцето изгрява и залязва и така нататък. Но взирайки се по-дълбоко в проблема се разбира, че за да бъде вярна тази хипотеза, трябва да бъдат обяснени явления като ретроградното движение на планетите, тоест защо въпреки, че планетите изглежда се движат в една посока, от време на време те се връщат малко „назад” и после пак продължават... Естествено измислят се дузини сфери, които чрез поредици от сложни комбинации и пермутации успяват да обяснят тези проблеми. И в тази идея се вярва повече от 1000 години! Тя пасва идеално на разбиранията на църквата за Земята като главна цел на Божиите творения, за човека като най-висш сред създанията. Никой не дръзва да си помисли нещо различно, нещо революционно чак до XV век, когато на сцената стъпват учени като Николай Коперник, Тихо Брахе, Йохан Кеплер, Галилео Галилей и Исак Нютон, които променят света на физиката и астрономията завинаги.„

Те казват, че не Земята е център на Вселената, а много по-величественото и могъщо Слънце. След безброй нощи прекарани под открито небе и хиляди изчисления те успяват да развенчаят едно хилядолетно вярване в централната роля на Земята. Църквата, разбира се, не е съгласна с подобни революционни открития, тъй като те подкопават авторитета и. Тогава могъща институция, почти равносилна, или дори по-влиятелна дори и от монарха, тя започва гонения на тези „нови” мислители. Забранява книги, изгаря хора, категорично не допуска нещо толкова изумително и невероятно. Днес ни е трудно да си представим, защо църквата, а и много от хората по онова време не са могли да повярват на нещо толкова естествено, но все пак това е било теория на повече от 1000 години, която никой не е дръзнал да допусне, че е невярна. Представете си например, че утре разберете, че вечен двигател може да съществува! Според днешните закони на физиката, издържали хиляди проверки, такова нещо е невъзможно. Никой не дръзва да опита, защото се счита, че няма безплатна енергия. Ами ако открием? Това ще е нещо, което разбива всичките ни представи за света и трябва да мислим нови теории, да поправяме стари и така нататък – години, стотици години работа на хиляди умове отиват на вятъра! Не е ли по-лесно просто да вярваме, че няма такова нещо, да го забраним, да не излиза наяве, да си измислим някакви грешки, които е допуснал експериментатора и да го линчуваме? Днес демократичното мислене на хората по-скоро не допуска подобен вариант, но все пак би отнело десетки години, докато се признае, че съществува перпетуум мобиле. А мисленето преди 400 години, консервативното, схоластично схващане за нещата и признаването на авторитетите като извор на цялата истина за човечеството, не би допуснало такава революционна теория стотици години наред. Всъщност едва преди 20 години, през 1989, папа Йоан Павел II признава правотата на учението на Галилей! Четири столетия църквата е продължавала да вярва на древногръцките философи, въпреки постижения като изстрелване на ракети около Земята и извън Слънчевата система, кацането ни на Луната и подобни.

И това е само един пример. А в историята на човечеството има стотици. Днес много хора например не вярват, че компютрите някога могат да станат по-мощни от човешкия мозък. Но това е идея на няколко десетилетия, а някои супер компютри вече го показват. Например шахматната победа на Дийп Блу над може би най-великия шахматист на всички времена – Гари Каспаров е показателна. Според някои, разбира се, това е постигнато с измама, имало е човешка намеса, но това според мен е просто страх, да не настанат апокалиптични дни описани във филми като Терминатор и други научно-фантастични произведения на литературата и киното.

Днес времето сякаш тече много по-бързо, информацията се разпространява по-бързо, идеи, изобретения и открития стават достояние на обикновения човек, обикновения човек, участва в тези открития съзнателно или не. Но както е показала историята, ние трябва да се борим, да отстояваме своите принципи и идеи, своите тези, своите теории, за да бъдем велики и запомнени във времето. Както е казал Исаак Нютон, един от революционерите на Ренесанса: „Няма голямо откритие, което да не е предшествано от смела догадка.”.