Книгата е прозорец към света, а мониторът...

Tags: Български, есета
Created on Sun, 25 Mar 2012

С това есе участвах в конкурса 1000 стипендии през 2010 година. Книги/компютри е една от любимите ми теми за дискусия и живо се интересувам от темите покрай нея. Имах огромен късмет, че матурата си по БЕЛ се падна темата "Животът и книгите в "Книгите" на Атанас Далчев". Разбира се, успях изкусно да я обърна в моя полза и да пиша за любимата ми тема - книга-компютър. Но както и да е, есето

Никога през цялата история на човечеството техниката не е напредвала с толкова бързи, експоненциални темпове. И сякаш това не спира, няма граници, всеки ден излизат нови и нови продукти, цели плеяди от иновативни идеи. Тази скорост изглежда вече по-бърза дори и от човешката способност да осмисли новото – преди да разбереш и да се насладиш на Full HD телевизията, утре вече излиза 3D технологията. И така всеки ден.

Но това си има своята цена. Неща, без които до преди десет или двадесет години живота би изглеждал немислим, днес може и да ги пренебрегнем, а след години може би и захвърлим. Именно това може би става с книгата. Днес все по-малко хора четат. Книги. Докато преди можеше да видиш човек седнал в чакалнята на влака да разлиства интересен роман, днес става все по-вероятно да видиш същия този човек да държи лаптоп, електронен четец или каквато и технология да навлезе между времето на писането на това есе и четенето му. Но означава ли това, че книгата ще изчезне напълно? Дали тя ще последва съдбата на грамофонните плочи, флопи дискетите или ще остане верен спътник още много години?

Като радиото. Изобретено преди повече от сто години днес все още може да се срещне в автомобили, домове, вградено в телефони и други малки джаджи – то сякаш е намерило своята ниша и трудно би могло да бъде изместено. Именно такова е и, според мен, бъдещето на книгата. С малки промени.

Днес стотици томове книги могат да се поберат в пространство по-малко от човешки нокът благодарение на десетки години разработки, открития, подобрения и ежегодно смаляване размерите на най-малките пътечки, по които могат да се движат електрони. А както всички знаем именно движението на електроните по тънки жички е в основата на цялата телекомуникационна техника. Толкова просто и същевременно гениално. Но какво променя превръщането на поредица от букви напечатани върху листа хартия в поредица от електрони съхранени в кондензатори? Толкова ли е голяма разликата?

За природата отговорът е крещящо „ДА“! Хиляди дървета се изсичат всеки ден за създаването на печатни издания. Същите тези дървета, обаче превръщат и без това прекомерните количества въглероден диоксид в кислород - субстанция, която ни е нужна, за да живеем ние, хората. Съхраняването на няколко копия на книги в отдалечени сървъри и закупуването им в електронен вариант ще промени в положителна посока количеството на зеления цвят върху синята ни планета. И това вече се прави. Европейският съюз отпуска милиарди евра в страните членки за дигитализиране на културното наследство. Информацията поднесена по този начин е по-достъпна от всяка точка на земното кълбо. Това само на пръв поглед развива възможностите за туризъм, а защо не и за желанието за четене и научаване на интересна информация, за която и да е страна в света, от който и да е човек. Преминаването на книгата в електронен вариант не би намалила броя на хората, които обичат да четат, а напротив. Въпреки, че общоприетото мнение, особено сред по-възрастното поколение, е друго. Четенето от екрана днес е равносилно на четене от книга. Дори повече.

Книгата е прозорец към света, а мониторът... към цялата Вселена. В книгата информацията може да се представя по не повече от два начина – с текст и илюстрации. През монитора, обаче, човек има невъобразим набор от източници и средства, по които може да получи същата тази информация. Освен текст и картинки съществуват образователни видеа, музика, интерактивни игри, двуизмерни и триизмерни анимации и чертежи, автоматичен превод от и на различни езици, мнения на други хора, системи за помощ на хората с увреждания и още, и още. Да не забравяме и възможността за почти мигновено намиране на информация чрез системите за търсене в текста и в целия Интернет. Ако ви се наложи да търсите информация по старомодния начин – трябва да отидете в библиотека (ако е голяма, може да ви се наложи да имате специални права или да си направите регистрация), да търсите сред стотици рафтове от книги, да намерите две или три, които ви вършат работа. След това да прелиствате тези книги, да внимавате с тях, да ги пазите, да измъкнете информацията чрез препис, да направите копие на преписа и чак тогава да го представите. Това би ви отнело в най-добрия случай няколко дни. Днес всичко това става за секунди. Но дали това не ни прави по-мързеливи? Според мен – не. Прави ни по-ефективни. Хората, които не обичат да четат и никога не са обичали вероятно няма да четат и от монитора. Но може да гледат филми или да играят образователни игри, които да им помогнат да разберат дадена тема по-добре. А хората, които по природа обичат да четат – ще имат повече възможности да го правят по-приятно. Четенето на електронни книги, същите традиционни и нови литературни произведения, но от дигитален екран, днес става все по-популярно.

Стъпил на границата на прехода между тези две времена, аз си спомням, че и като малък с интерес отварях книгите и ги поглъщах от край до край. Днес отварям Интернет страниците със същото, дори по-голямо любопитство и проучавам даден въпрос по десетките начини, които средата ми предлага.

Книгата ще остане верен спътник на човека още дълги години и ще отваря нови прозорци и врати към „Живота, Вселената и Всичко останало.“