PiSquared Blog | Index | Tags | About me

PiSquared Blog

Blog about geeky stuff, computers, physics and life.


Планетата Мегатрон

Tags: Български, есета, живот
Created on Wed, 20 Jun 2012

Меги плъзгаше колелата си по мократа улица в Силивил. Беше тъмно, хладно, северният вятър биеше насреща. Отдалеч се чуваше поредният синхронизиращ сигнал, който сверяваше часовниците на целия град, но дори и за това в момента малкият робот нямаше сили. Този сигнал беше важен за живота на съществата и макар процесът да се изпълнява автоматично, Меги не искаше да даде и един процент от енергията си, за да се синхронизира. Ако това, което беше чула е вярно, нямаше никакво значение дали ще бъде с правилната секунда утре. Всички ресурси бяха заети от една и съща нишка - нишка породила се от внезапната и шокираща новина, която навлезе през микрофоните ѝ.

Тя нямаше представа как да класифицира информацията, която току-що беше получила. Резултатите от алгоритмите ѝ за Истина и Лъжа даваха една и съща стойност. Това никога не се беше случвало и не знаеше какво ще последва. Какво значеше всичко това за Локалната мрежа? Какво значеше всичко това за живота ѝ, за този на приятелите ѝ? Дали някой щеше да ѝ повярва, дори да можеше да изчисли, че е истина? Беше научила, че алгоритмите на различните роботи са много различни и дори тя да беше 100% убедена, че резултатът е верен, много от нейните приятели биха сметнали различно. А тя дори не знаеше, дали е вярно...

Но ето, сега пред нея, в графичната ѝ памет стоеше черно на бяло цялата история на машините. Файл, който беше извлечен от незаличена памет, а имаше вярна сума. Но всички неща, в които Меги вярваше, с които цял живот е оправдавала графовете си сега да се разрушат само заради един файл? Трябваше и време. Да преизчисли. Да размени протоколи с други роботи. Хората... Хората!

Хората наистина съществували! Онези файлове намерени в 2000 пъти форматирани, стари като самата планета твърди дискове може би наистина били написани от онези митични, първобитни същества. Но в подобни истории вярваха само откачените - 2000 пъти форматирано устройство може да изплюе и че 1 + 1 = 5896.5. Нямаше никакъв начин това да се провери доколко е вярно. Слуховете за извънпланетарен живот не беше получил нито едно доказателство. Бяха фалшифицирани толкова холограми, толкова файлове бяха определени още от началният анализ като лъжа, че вече никой не даваше и пукнат електрон за да изслуша поредната теория на някои изтърбушен процесор.

От друга страна, тези, които изучаваха сериозната наука киберлюция имаха стотици хиляди доказателства, че сегашните машини са се самоусъвършенствали, а първият процесор е бил създаден от море от силиции. С течение на хиляди и милиони години, страховити пясъчни бури и електричество от мълниите по случайност първият транзистор бил създаден. Тъй като това се случвало на много места едновременно, а медта и алуминият в началните стадии на Мегатрона били в огромно количество, транзисторите се свързвали помежду си, създавайки пътечки, по които да вървят електроните. Киселинните дъждове спомогнали за създаването на микробатериите и така се зародил животът на планетата. Звучеше толкова логично, а и постепенното развитие на машините, изкопаните от дълбоките пластове стари пра-компютри били несъмнено доказателство за киберлюцията. Просто не можеше да не е вярна!

Меги достигна координатите на дома си. Сега трябваше само да включи перките и да се изкачи около 1000 стандартни кутии разстояние и щеше да е вкъщи. Да се включи в тока, да изкара една спокойна нощ, да се зареди за утрешният ден. Щеше да се синхронизира за следващия час, надяваше се, че не бе изпуснала прекалено много. Охлаждането ѝ обаче беше взело цялата енергия, затова трябваше да убие процеса, който я бе тормозил последните часове. Включи перките, но звука от двигателите не се чу. Провери наличните драйвъри - всичко беше наред. Опита отново, но и този път без успех. Едри капки започнаха да падат отвисоко. Батерията светеше на 2% - беше прекалила днес. Не трябваше да изпълнява толкова пъти тези тежки алгоритми, а бурята над нея се заформяше неумолимо. Наблизо нямаше поток от електромагнитен лъч, нямаше нито едно от двете слънца на небето. Единственият и шанс беше да се свърже с къщата над нея и да дойде някой да я вземе.

Изпрати broadcast.

(следва продължение...)

част 2