PiSquared Blog | Index | Tags | About me

PiSquared Blog

Blog about geeky stuff, computers, physics and life.


Относно вестниците (1807)

Tags: Български, политика, мнения
Created on Fri, 04 Sep 2020

Тази сутрин ми попадна пост от Hacker News озаглавен "Не може да се вярва на нищо, което се вижда във вестниците" с дата 1807, написано от Томас Джеферсън.

Ето няколко цитата от Относно вестниците (1807):

На първо четене идеята много ми харесва - всички новини започват със статус Възможности. Така може да се пуска всичко в мрежата с най-бързата скорост, което така или иначе се прави в днешно време. Един от проблемите днес е, че всеки поства и споделя неща в Интернет. Но това дали нещо ще се постне или сподели не задължително е вярно. Често споделянията са ръководени от емоция, а не от чувство за информиране на обществото.

Журналистиката все още съществува и почти всички редакции твърдят, че правят всичко възможно да пускат новини от 1ва категория. Но състезателната природа на новинарството кара агенциите да се надпреварват кой първи ще каже новината, защото това носи зрители, читатели, тролове, реклами и пари.

От друга страна изглежда, че това само ще премести проблема едно ниво по-дълбоко - кога една новина ще премине от Възможности към Вероятности или към Истини. Според Джеферсън "Втората ще съдържа само това, което от зрялото разглеждане на всички обстоятелства, неговата преценка трябва да заключи, че вероятно е вярна". Това би било новини, които днес се водят за Истинни, според редакционната политика и опита на репортера и вестника, т.е. два независими проверени източника и прочие.

Категорията Истини, или дори бих я нарекъл "Вероятни Истини" би била много кратка и вероятно скучна за повечето читатели, но от важно значение за обществото в дългосрочен план. Това би било много трудна категория да влезнеш и лесна да излезнеш. Еквивалент на научния подход - теория, която се поддържа от много независими статии (т.е. различни подходи, проверени от експерти, изследвани взаимовръзки, проверен "път на парите" и т.н.), но дори само един опит да покаже, че нещо не е вярно би изпаднала обратно в категория 2 или дори 4 - Лъжи. Това в днешно време биха били "новини" около климатичните промени например. Тези новини може да преминат във Вероятни Истини дни, седмици или дори месеци след обширна проверка за истинност.

В ерата на Deep Fake много малко снимкови, видео или аудио доказателства биха издържали. Проверка на автентичност би била изключително трудна, ако не и невъзможна. Днешните fact-check сайтове и опити на социални мрежи биха били само първа крачка към определянето на новина за истина или не. Кой проверява проверяващите за истина? Ако този проверяващ стане авторитет, то след време може да се твърди, че този авторитет винаги говори истина, дори вече да се е "продал".

В науката обикновено се искат години от доказателства за една теория, погледната от много страни и дори когато една теория е създадена от един човек (например Общата относителност на Айнщайн) доказателствата за тази теория продължават години, или дори може да се каже, че никога не спират. Ако утре някой направи експеримент, който показва че нещо може да се движи със скоростта на светлината например, тази теория няма да стане неистина веднага, но нейния обхват ще бъде ограничен. (Гравитацията на Нютон все още работи, когато определени приближения бъдат направени).

В днешно време авторите на научните статии често се състезават за количество, а не за качество. Което поражда и голям брой "новини", които твърдят, че "учени откриха..." без да се взима предвид какво значение има за обществото, колко проверки са направени и колко е истинно съждението.

Четейки новини за науката или технологиите се сещам за един уклон понякога наричан "Ефект на амнезията на Гел-Ман", който твърди, че хората вярват на статии извън тяхната експертиза, дори когато статии в същия вестни в тяхната експертиза са очевидно грешни. Като виждам какви статии се произвеждат, за които знам неща от първа ръка понякога и видя как минават през разваления телефон - виждам как се изопачават малко по малко и това ме подсеща, че новините, за които не знам от първа ръка би трябвало да са почти също толкова грешни.

Може би никога няма да разберем истината за всичко, или дори нещо. Но научния подход за сега е най-доброто, което имаме. Той отнема време - ако искаш да знаеш нещо, по-добре изчакай няколко десетилетия.

Може би е така и с новините днес (или дори през 1807, или винаги).