Afterlife

Tags: English, essays
Created on Tue, 01 Dec 2020

There is nothing more final than death; I had both my grandmas die within a year about a decade ago and it's really this terrible empty feeling and all the good memories just come every once in a while and wash you away unexpectedly - time is the only healer. People left behind who have spent a long time feel the miss the most and again, time is the only medicine, no substitute can be enough to fill the void but friends and family help.

I'm quite scientific minded and of course - I wonder a lot. Although science doesn't stop belief (it actually requires it in a certain way) my mind reasons about the experience about death in a way that tries to be consistent with what I know. And that means that since we have no idea what the internal experience of dying and death might be - all bets are off. Therefore if you tell me you feel like going to heaven - okay. If you tell me you feel like there is nothing - okay. It's unknowable at this stage so any hypothesis is probably equally valid.

I find the following reasoning for me to make it not explode into infinities. Sense of time is experienced by the brain. People in sleep and especially in general anesthesia or coma or even psychodelics report having a very different experience of time passing. It stands to reason that time after death is probably not experienced (assuming what we know about the brain and no extra-dimensions or magic soul whatever).

However - if we continue this train of thought we can extrapolate that since (some of) the atoms that make you "You" are going to be recycled in the great circle of life, there might be a time that these same atoms start may make another being that is also conscious which would allow it to experience time. There is a limit to this probability and it may hit the end of Earth, Sun, and even eventually heath death of the Universe. Since you (by definition) are not experiencing time in the mean time without consciousness that would feel like a second to "You".

After the heath death of the Universe mainstream physics is quite speculative. However there is a chance [1] for quantum fluctuations to allow for another Big Bang that may arrange certain atoms to make you experience time again...

So: in that sense - I can say I believe in such "Afterlife" with all of the caveats that you would probably never know or remember any of your past lives and would not experience a gap in existence.

BUT that presupposes that consciousness is nothing more than atoms/particles, that same particles in same configuration would create consciousness etc... which - we also don't know unfortunately :( and that is the weakest part of my argument and it freaks me out...

Don't get me wrong - I understand the romanticism of The Mysterious, I like the intellectual stimulation of The Puzzle, and I enjoy having sex with some clothes on - some mystery turns me on, something for my imagination to also work with is more fun than complete nakedness for example

1 - "Time for quantum effects to generate a new Big Bang, resulting in a new universe."

Относно вестниците (1807)

Tags: Български, политика, мнения
Created on Fri, 04 Sep 2020

Тази сутрин ми попадна пост от Hacker News озаглавен "Не може да се вярва на нищо, което се вижда във вестниците" с дата 1807, написано от Томас Джеферсън.

Ето няколко цитата от Относно вестниците (1807):

На първо четене идеята много ми харесва - всички новини започват със статус Възможности. Така може да се пуска всичко в мрежата с най-бързата скорост, което така или иначе се прави в днешно време. Един от проблемите днес е, че всеки поства и споделя неща в Интернет. Но това дали нещо ще се постне или сподели не задължително е вярно. Често споделянията са ръководени от емоция, а не от чувство за информиране на обществото.

Журналистиката все още съществува и почти всички редакции твърдят, че правят всичко възможно да пускат новини от 1ва категория. Но състезателната природа на новинарството кара агенциите да се надпреварват кой първи ще каже новината, защото това носи зрители, читатели, тролове, реклами и пари.

От друга страна изглежда, че това само ще премести проблема едно ниво по-дълбоко - кога една новина ще премине от Възможности към Вероятности или към Истини. Според Джеферсън "Втората ще съдържа само това, което от зрялото разглеждане на всички обстоятелства, неговата преценка трябва да заключи, че вероятно е вярна". Това би било новини, които днес се водят за Истинни, според редакционната политика и опита на репортера и вестника, т.е. два независими проверени източника и прочие.

Категорията Истини, или дори бих я нарекъл "Вероятни Истини" би била много кратка и вероятно скучна за повечето читатели, но от важно значение за обществото в дългосрочен план. Това би било много трудна категория да влезнеш и лесна да излезнеш. Еквивалент на научния подход - теория, която се поддържа от много независими статии (т.е. различни подходи, проверени от експерти, изследвани взаимовръзки, проверен "път на парите" и т.н.), но дори само един опит да покаже, че нещо не е вярно би изпаднала обратно в категория 2 или дори 4 - Лъжи. Това в днешно време биха били "новини" около климатичните промени например. Тези новини може да преминат във Вероятни Истини дни, седмици или дори месеци след обширна проверка за истинност.

В ерата на Deep Fake много малко снимкови, видео или аудио доказателства биха издържали. Проверка на автентичност би била изключително трудна, ако не и невъзможна. Днешните fact-check сайтове и опити на социални мрежи биха били само първа крачка към определянето на новина за истина или не. Кой проверява проверяващите за истина? Ако този проверяващ стане авторитет, то след време може да се твърди, че този авторитет винаги говори истина, дори вече да се е "продал".

В науката обикновено се искат години от доказателства за една теория, погледната от много страни и дори когато една теория е създадена от един човек (например Общата относителност на Айнщайн) доказателствата за тази теория продължават години, или дори може да се каже, че никога не спират. Ако утре някой направи експеримент, който показва че нещо може да се движи със скоростта на светлината например, тази теория няма да стане неистина веднага, но нейния обхват ще бъде ограничен. (Гравитацията на Нютон все още работи, когато определени приближения бъдат направени).

В днешно време авторите на научните статии често се състезават за количество, а не за качество. Което поражда и голям брой "новини", които твърдят, че "учени откриха..." без да се взима предвид какво значение има за обществото, колко проверки са направени и колко е истинно съждението.

Четейки новини за науката или технологиите се сещам за един уклон понякога наричан "Ефект на амнезията на Гел-Ман", който твърди, че хората вярват на статии извън тяхната експертиза, дори когато статии в същия вестни в тяхната експертиза са очевидно грешни. Като виждам какви статии се произвеждат, за които знам неща от първа ръка понякога и видя как минават през разваления телефон - виждам как се изопачават малко по малко и това ме подсеща, че новините, за които не знам от първа ръка би трябвало да са почти също толкова грешни.

Може би никога няма да разберем истината за всичко, или дори нещо. Но научния подход за сега е най-доброто, което имаме. Той отнема време - ако искаш да знаеш нещо, по-добре изчакай няколко десетилетия.

Може би е така и с новините днес (или дори през 1807, или винаги).

Фейсбук срещу другите

Tags: Български, технологии, мнения
Created on Wed, 02 Sep 2020

Фейсбук не се кефи като им ограничават свободите:

Асфалтови палатки

Tags: Български, политика, мнения
Created on Thu, 06 Aug 2020

Престъпниците рано или късно осъзнават, че с престъплението си предават протекцията на закона.

Хората на палатките са престъпници. Ако утре някой дойде да ви изгори палатките (не го промотирам) или ви прегази трактор (или ховъркрафт - малко го промотирам) вие сте си виновни, че сте там. Дали няма да сте нагли да викнете полиция, ако някой ви разкара незаконната палатка?

Съжалявам, но не се прави така. Блокирате 1М+ град и искате да блокирате държавата с още палатки и там други хипи-неща. Имате щастието, че повечето софиянци са по морето и все още другите, които могат, работят от вкъщи.

Имате щастието, че и явно по някакъв начин сте удобни на властта, иначе имате ли си представата колко бързо се разрива една подобна незаконна сбирщина? 5 минути и няма да се усетите кога вече сте в арестите, а палатките (и диваните?!) в неизвестност.

Не сте избрани от народа да представлявате мнението. Откъде знаете, че 6M+ българи са съгласни с ~3 организатори и ~10к протестиращи (в порядък)? Проведохте ли референдум или някаква статистика? Какъв е начина, по който сте по-добри от другите престъпници в каменните сгради?

Искате анархия? Окей - гологлавите фенове на червени, сини и зелени екипи много бързо ще ви анархират, само се покажете с грешния цвят извън палатката. Ама докъде ще доведе това?

Всеки има право на мирни протести, но това не е мирен протест. Ескалацията на подобно нещо е вредно за вас и за другите около вас (по този повод - среден пръст за всички пушачи, просто по между другото).

Не съм против протестите по мирен, дипломатичен начин, с ясни искания, конкретни предложения и НОСЕНЕ НА МАСКИ.

Но това, което правите много ме изнервя сутрин докато си пия кафето на 2000 километра от държавата. Трябва да слагам повече мляко и ще се наложи сигурно скоро да мина на лактозно-фрий, а това само ще подуе виметата на кравите.

Гадно ми е за кравите.

Две Българии

Tags: Български, политика, есета
Created on Sat, 18 Jul 2020

На 37ия ден на протестите, правителството подаде оставка. Това беше на цената на стотици жертви на вируса, но "това е цената на революцията" - така говореха Младите и Умните. На ръба на гражданската война, хората бяха неуморими, викаха по площадите и постигнаха своето.

На следващия ден президента Радев сформира временно правителство с цел да насрочи дата за предсрочни избори. Хората се прибраха по домовете си, подготвяха децата за новата несигурна учебна година и гледаха БТВ и Нова, за да се информират за последното от деня. Социологическите агенции даваха малка преднина на БСП, но ГЕРБ я следваше на едва няколко процента разлика. Хората не вярваха вече на социологическите агенции, защото смятаха, че след почти 40 дена протест истинският българин ще се събуди и ще гласува по съвест. Редовните Кънчовци обикаляха студията и си говореха техните неща и хората гледаха - нямаше какво друго да правят, освен да се доверят, че нещата ще са различни. И все пак си шушнеха и дразнеха вечерно време с ракийката и салатката, шушнеха, че може би протеста пак нямаше значение и ще се върнем обратно към старото. Страхът беше тих, надеждата - голяма.

Денят на изборите. Избирателна активност - 24%.

БСП - 33% ГЕРБ - 28% ДПС - 12% ОП - 10% Нова Партия - 4.2% Зелените - 3.6%

Знамената смениха цветовете си. Познатите лица застанаха на трибуните. Някои се обявиха независими. 2 месеца по-късно управляващата коалиция придоби форма. Но хората имаха вече други проблеми. Новините спряха да говорят за политическия живот, но анархията и бунтовете по цял свят бяха на преден план, плашейки народа, че и в България може да стане така - изпочупени магазини, пожари и смърт навсякъде. Народа предпочете да си замълчи.

Застояла икономика и препълнените здравни заведения изнемогваха. Тази Коледа нямаше да е щастлива за много безработни и самотни семейства, изгубили родители, дядовци и баби. Някои изгубиха и половинките си, а тези които оцеляха имаха на преден план как да препитават следващите месеци и години. Нямаше вече сили за нов протест.

До след 7 години...


На 37ия ден на протестите, правителството подаде оставка. Въпреки върлуващия вирус, броят на случаите не се увеличи драстично, както правителството се опитваше да изплаши народа. Хората носеха маски, спазваха дистанция и не позволяваха на агитките, платени от Вие-знаете-кого да нарушат исканията на болшинството. Протестите останаха мирни и постоянния натиск върху държавата наложи реформата, която всички чакаха.

На следващия ден президента Радев сформира временно правителство с цел да насрочи дата за предсрочни избори. Хората обаче останаха на улицата и продължиха да настояват за реформа. Протеста не отслабна, а напротив - възроди се с нова сила. Временното правителство беше първата стъпка от дългия поход, който българското общество бе поело. "Този филм вече сме го гледали" и народа си беше научил урока. Кратките залагалки нямаше да ги бъде този път. България щеше да е истински пълноправен член на Европа, не черната овца.

Изградиха се неправителствени организации, които предлагаха експертни оценки на програмите на новите политически партии. Това беше, разбира се, с целта на широка разяснителна кампания насочена към неспособните да присъстват на протестите лично поради болест или други обстоятелства, но и към отдалечените села, където доброволци денонощно скитаха да обясняват какво трябва да се направи. Всеки българин беше Левски. Революционният комитет се простираеше във всяка долина и планина, във всяко село и град. Хората на улицата четяха и дискутираха микро- и макро-икономическите мерки, различните философски и политически течения, които всяка партия предлагаше. Пътят на парите на тези организации беше ясен - хората от протеста даряваха, за да останат те независими - всички имаха един и същи интерес.

Никой не гледаше вече подкупните телевизии и новинарски емисии. Всъщност те минаха на 4-часови програми, тъй като никой вече не стоеше пред телевизорите. В дъжд и сняг, във виелици и пек, хората продължиха да настояват за революция. Нямаше вече семеен живот след работата - хората бяха на улицата, работеха не отвкъщи, а от протеста и всеки се интересуваше живо от това какво ще се случи. Не се слушаха анализатори и агенции, не се слушаха лозунги, а се търсеше конкретика. Какви финанси, откъде и как това ще промени живота конкретно се искаше от всяка партия. Хората щяха да гласуват по съвест, не тактически. Не за партиите, които познават и виждат всеки ден, а за партията, която най-близко отговаряше на техните нагласи.

Денят на изборите. Избирателна активност - 95%.

Протестърите - 15% Зелените - 12% Пиратска партия - 11% Глас народен - 7% Нова партия - 6% Силата на гласа - 5% Бъдещето е в нас - 4.8% Партията на Слави - 4.2% Революция - 4.1% БСП - 3.9% ГЕРБ - 3.3%

Но тези резултати нямаха много значение. Всяка от партиите, която влизаше в парламента беше подписала в програмата си, че всяко важно за държавата решение щеше да се взима от референдум. Обществото можеше да иницира референдум само с 50,000 подписа. Но не само правителството - цялата държавна администрация беше сменена от естествено избраните лидери на отделните протестни звена. Партиите също бяха се съгласили да следват моделите на най-успешните държави в Европа - тези Швеции и Норвегии, които някак си винаги са първи по всичко добро и последни по всичко лошо. Народа щеше да е много по-близко до властта. Нямаше повече да обвиняваме политиците за нашето лично нещастие, защото политиците - това сме ние. Те бяха истинските избранници.

Това беше началото на новата държавност. Тя нямаше да свърши с тези избори, но обществото щеше да участва много по-дейно във взимането на решенията. Следваха години изпълнени с търпение, но и решителност от българския народ да изкорени веднъж завинаги мафията от властта. Целите бяха да постигне истинско, доверено управление, което нямаше да краде, лъже и мами, но ще е истинската част от народа.

Това беше смисъла на протеста. Когато го погледнеха историците, щяха да отбележат нова страница в Българската история. Не две седмици на мощно викане, неясни цели и яд към някаква химера. Това бяха първите седмици от поколения животи, посветени на търпеливия, но истински прогрес.