Две Българии

Created on 20200718

На 37ия ден на протестите, правителството подаде оставка. Това беше на цената на стотици жертви на вируса, но "това е цената на революцията" - така говореха Младите и Умните. На ръба на гражданската война, хората бяха неуморими, викаха по площадите и постигнаха своето.

На следващия ден президента Радев сформира временно правителство с цел да насрочи дата за предсрочни избори. Хората се прибраха по домовете си, подготвяха децата за новата несигурна учебна година и гледаха БТВ и Нова, за да се информират за последното от деня. Социологическите агенции даваха малка преднина на БСП, но ГЕРБ я следваше на едва няколко процента разлика. Хората не вярваха вече на социологическите агенции, защото смятаха, че след почти 40 дена протест истинският българин ще се събуди и ще гласува по съвест. Редовните Кънчовци обикаляха студията и си говореха техните неща и хората гледаха - нямаше какво друго да правят, освен да се доверят, че нещата ще са различни. И все пак си шушнеха и дразнеха вечерно време с ракийката и салатката, шушнеха, че може би протеста пак нямаше значение и ще се върнем обратно към старото. Страхът беше тих, надеждата - голяма.

Денят на изборите. Избирателна активност - 24%.

БСП - 33% ГЕРБ - 28% ДПС - 12% ОП - 10% Нова Партия - 4.2% Зелените - 3.6%

Знамената смениха цветовете си. Познатите лица застанаха на трибуните. Някои се обявиха независими. 2 месеца по-късно управляващата коалиция придоби форма. Но хората имаха вече други проблеми. Новините спряха да говорят за политическия живот, но анархията и бунтовете по цял свят бяха на преден план, плашейки народа, че и в България може да стане така - изпочупени магазини, пожари и смърт навсякъде. Народа предпочете да си замълчи.

Застояла икономика и препълнените здравни заведения изнемогваха. Тази Коледа нямаше да е щастлива за много безработни и самотни семейства, изгубили родители, дядовци и баби. Някои изгубиха и половинките си, а тези които оцеляха имаха на преден план как да препитават следващите месеци и години. Нямаше вече сили за нов протест.

До след 7 години...


На 37ия ден на протестите, правителството подаде оставка. Въпреки върлуващия вирус, броят на случаите не се увеличи драстично, както правителството се опитваше да изплаши народа. Хората носеха маски, спазваха дистанция и не позволяваха на агитките, платени от Вие-знаете-кого да нарушат исканията на болшинството. Протестите останаха мирни и постоянния натиск върху държавата наложи реформата, която всички чакаха.

На следващия ден президента Радев сформира временно правителство с цел да насрочи дата за предсрочни избори. Хората обаче останаха на улицата и продължиха да настояват за реформа. Протеста не отслабна, а напротив - възроди се с нова сила. Временното правителство беше първата стъпка от дългия поход, който българското общество бе поело. "Този филм вече сме го гледали" и народа си беше научил урока. Кратките залагалки нямаше да ги бъде този път. България щеше да е истински пълноправен член на Европа, не черната овца.

Изградиха се неправителствени организации, които предлагаха експертни оценки на програмите на новите политически партии. Това беше, разбира се, с целта на широка разяснителна кампания насочена към неспособните да присъстват на протестите лично поради болест или други обстоятелства, но и към отдалечените села, където доброволци денонощно скитаха да обясняват какво трябва да се направи. Всеки българин беше Левски. Революционният комитет се простираеше във всяка долина и планина, във всяко село и град. Хората на улицата четяха и дискутираха микро- и макро-икономическите мерки, различните философски и политически течения, които всяка партия предлагаше. Пътят на парите на тези организации беше ясен - хората от протеста даряваха, за да останат те независими - всички имаха един и същи интерес.

Никой не гледаше вече подкупните телевизии и новинарски емисии. Всъщност те минаха на 4-часови програми, тъй като никой вече не стоеше пред телевизорите. В дъжд и сняг, във виелици и пек, хората продължиха да настояват за революция. Нямаше вече семеен живот след работата - хората бяха на улицата, работеха не отвкъщи, а от протеста и всеки се интересуваше живо от това какво ще се случи. Не се слушаха анализатори и агенции, не се слушаха лозунги, а се търсеше конкретика. Какви финанси, откъде и как това ще промени живота конкретно се искаше от всяка партия. Хората щяха да гласуват по съвест, не тактически. Не за партиите, които познават и виждат всеки ден, а за партията, която най-близко отговаряше на техните нагласи.

Денят на изборите. Избирателна активност - 95%.

Протестърите - 15% Зелените - 12% Пиратска партия - 11% Глас народен - 7% Нова партия - 6% Силата на гласа - 5% Бъдещето е в нас - 4.8% Партията на Слави - 4.2% Революция - 4.1% БСП - 3.9% ГЕРБ - 3.3%

Но тези резултати нямаха много значение. Всяка от партиите, която влизаше в парламента беше подписала в програмата си, че всяко важно за държавата решение щеше да се взима от референдум. Обществото можеше да иницира референдум само с 50,000 подписа. Но не само правителството - цялата държавна администрация беше сменена от естествено избраните лидери на отделните протестни звена. Партиите също бяха се съгласили да следват моделите на най-успешните държави в Европа - тези Швеции и Норвегии, които някак си винаги са първи по всичко добро и последни по всичко лошо. Народа щеше да е много по-близко до властта. Нямаше повече да обвиняваме политиците за нашето лично нещастие, защото политиците - това сме ние. Те бяха истинските избранници.

Това беше началото на новата държавност. Тя нямаше да свърши с тези избори, но обществото щеше да участва много по-дейно във взимането на решенията. Следваха години изпълнени с търпение, но и решителност от българския народ да изкорени веднъж завинаги мафията от властта. Целите бяха да постигне истинско, доверено управление, което нямаше да краде, лъже и мами, но ще е истинската част от народа.

Това беше смисъла на протеста. Когато го погледнеха историците, щяха да отбележат нова страница в Българската история. Не две седмици на мощно викане, неясни цели и яд към някаква химера. Това бяха първите седмици от поколения животи, посветени на търпеливия, но истински прогрес.

Curious Bunch

Created on 20200624

Пост 1/N: Защо го правя?

Скъпи любопитковци,

Мненията в тия постове са си мои, но CuriousBunch е >> мен.

Защо го правя? Обичам да си говоря с любознателни хора. Имам доста любознателни познати и приятели и това ми е добър начин да се чуя с тях за неща, които са ни взаимно интересни. Обичам да се занимавам с техничните неща около продуцирането.

Следете тия постове за още #ИскреноИЛично

=====

Пост 2/N: Защо съквам?

Скъпи любопитковци,

Правя ютуб канал от > година и някои хора [citation needed] ще кажат, че тая работа не си заслужава.

Защо съквам? Не умея да промотирам, да поствам социални неща и да съм инфлуенсър. Не мога да правя кратки клипчета или да говоря с хората на кратко (smalltalk). Обичам да навлизам в детайли, да задавам въпроси, докато не разбера нещата от първи принципи. Не умея да казвам на хората какво да правят. CuriousBunch е изградено от доброволци, на които не се плаща и всеки го прави с леко различна цел. Вижте моите в пост 1.

Аз мисля, че си заслужава. Следете това пространство - следете ми RSS фийда (хаха, болката…), лайквайте и събскрайбвайте за още рационализации.

=====

Пост 3/N: Защо продължавам?

Вярвам, че има много повече любознателни хора в България, които биха се интересували от нещата, които правим. Само последните подкасти сме си говорили как ще се отрази пандемията на икономиката (и обратното - с Даниел Господинов - еп. 33 и 35), как да четем и разбираме новините (с Калин Кръстев - еп. 34), други светове и поочти #извънземни (с Янина Методиева). А тази седмица с Никола Каравасилев ще си говорим и за черни дупки, Стивън Хокинг и още нещо.

Говорили сме за квантови компютри (еп. 6 и 17), как работи Гугъл (еп.7), астрономически обсерватории (еп. 5 с Александър Куртенков), климатични промени (еп. 12 с Боряна Щиркова), суперкомпютри (еп. 3 с Иво Илиев), блокчейн (еп. 13) и други неща като квантова гравитация (еп. 4) и астрофотография (еп.2).

Заглавието на поредицата е "Любопитно ми е за…" и може да я видите тук: https://www.youtube.com/playlist?list=PLJKo_VlSBBvAsO4GRcsbMU12kHtL3OfYj

====

Пост 4/N: За какво си говорим?

Нещо като продължение на "Защо го правя" - Вярвам, че има много повече любознателни хора в България, които биха се интересували от нещата, които правим.

Но да - дълги сме и навлизаме надълбоко... за проблемите - в следващ пост.

Само последните подкасти сме си говорили как ще се отрази пандемията на икономиката (и обратното - с Daniel Gospodinov - еп. 33 и 35), как да четем и разбираме новините (с Калин Кръстев - еп. 34), други светове и поочти #извънземни (с Yanina Todorova Metodieva - еп.33), как да разбираме статистика и как математиката може да е забавна (с Цветелина Иванова еп 31) космическо време (с Momchil Molnar еп. 30). А тази седмица с Nikola Karavasilev ще си говорим и за черни дупки, Стивън Хокинг и още нещо.

Говорили сме за електронни микроскопи (Dilyan Hristov еп. 29) квантови компютри (еп. 6 и 17), как работи Гугъл (еп.7), астрономически обсерватории (еп. 5 с Alexander Kurtenkov), климатични промени (еп. 12 с Боряна Щиркова), суперкомпютри (еп. 3 с Иво Илиев), блокчейн (еп. 13 с Ivaylo Polihronov) и други неща като квантова гравитация (еп. 4) и астрофотография (еп.2).

Заглавието на поредицата е "Любопитно ми е за…" и може да я видите тук:

https://www.youtube.com/playlist?list=PLJKo_VlSBBvAsO4GRcsbMU12kHtL3OfYj

Бъдете любопитни!

===

Пост 5/N: #BlackHolesMatter

Миналата година направихме снимка на черна дупка. Беше в новините седмица, сподели се милиони пъти от хора, които не задължително знаят какво е това, но да речем - това бяха добри моменти за науката.

Тия дни рано сутрин заедно с Криси слушаме дженерик новини и честичко си откачам и влизам в плеяда (не знам дали това е думата, ама е астро-тематично, тъй че going with it) за новините, колко бързо сменят фокуса от ден за ден и кои неща имат значение. Аз обичам науката, не задължително тая от училище, но ежедневното любопитно чудене Защо света е такъв какъвто е? И ще се радвам да чуя протести за това, че трябва да слушаме повече учените за ред неща, включително какво може да ни убие и направи живота ни труден, но и как човечеството напредва с разбирането ни за Вселената.

И аз искам да слушам такива неща по-често, но не от новинари, които трябва да запълнят емисията си с нещо скандално, а с хора, които работят това. Имам късмета да познавам такива хора и искам да се запозная с още.

И за това правя седмичен видео-каст с любознателни хора.

Следете тия постове за още спам или ме ънфренднете или там каквото.

Бъдете любопитни!

=== Пост 6/N: Проблемите ни

Постоянно чуваме: 1. Ох, ставате, ама много сте дълги 2. Нарежете клипчетата на по-кратки и ще ги гледам 3. Трябва малко по-научно популярно.

Отново, отговарям за себе си, не от името на другите бънчове:

  1. Знам, и аз трудно гледам дълги видеа. Обикновено ги свалям и слушам. https://youtube-dl.org/ is your friend. Или пък може да си платите събскрибшън към ютуб (obligatory corp msg).
  2. Мисля че живите предавания си има точно тоя чар, че можете да се включите с въпроси на живо и да участвате с въпросите си в дискусията в чатовете. Ако искам да разбера нещо в истинския живот не прекарвам 2 минути McDonalds-like fast-knowledge. Макар че естествено, честичко гледам junk-food видеа, обикновено късно вечер като нямам никаква енергия да удържа на кликбейт тъмбнейли. А и също - рязали сме и режем, но отнема много повече време, отколкото изглежда. Следващ пост за повече.
  3. Опитах се. Ако аз съм водещ, не мога да задавам въпроси като "Обясни ми защо Земята е кръгла". По икономика, психология и следващите, които ще правим (например химия с Наско Стаменов другата седмица) са доста по-научно популярни, според мен. Просто защото като водещ разбирам много по-малко. Мислим варианти естествено други хора да са водещи и експериментираме в момента с това. Но дългата форма на подкаста пък позволява да се поразширим и да поговорим малко по-дълбоко за някои неща.

Приложеното е забавни моменти откъс от епизод 33. Първоначално го бях направил 5 минути. Във вътрешната ни група, където си комуникираме и пращаме понякога неща, Иво Илиев каза, че е дълго. Съкратих го на 3:40 - Teodor Aleksiev каза, че пак е дълго. Може би просто не сме забавни... Но исках да пробвам и това - кратко клипче с откъси от забавни моменти. Явно attention span-a ни е под 3:40 вече...

Този пост стана адски дълъг, никой няма да го прочете, но така пиша, какво да направя.

Бъдете любопитни!

=====

Пост 7/N: Защо въобще и изобщо?

Още в НПМГ заедно с Александър Лалев правих подобен проект - Физици Филми. Искахме да покажем "науката извън класната стая". Тогава хората все още можехме да гледат филми, та правехме документални филми по физика.

След това заминах на дъждовно и ветровито място, но винаги ми е липсваше и исках да продължа по някакъв начин. Живота стана малко по-практичен, трябваше да се изкарват пари и други скучни неща, та въпроси като "кога ще го правим" / "за кого" и "как ще печелим" почнаха да излизат повече на преден план. И логично. Дори и сега тия въпроси продължават, но се опитвам да не мисля много за тях, защото ме "удря живота".

Правя го в свободното ми време, щото ми е кеф (и нерви понякога, както Криси ми напомня).

========

Пост 8/N: Защо въобще и изобщо (2)?

После докато се бях прибрал за малко, с Васил пробвахме и Физици Звукове. Издържахме 3 епизода, но в архива намерихме само 2, които качваме в канала на CuriousBunch. Липсваха ми времената на Физици Филми, но слушах много повече подкасти и реших, че със звук може би ще стане по-добре. После все пак снимахме и клипче. Спряхме, защото аз пак трябваше да замина и въобще живота беше доста динамичен.

Но пък адски много ме кефеше да си говоря с него на интересни теми, а освен продуцирането на клипчета ми липсваше и физика. След 2 години стартъп бизнес-шит, исках нещо реално. (Реално = черни дупки и квантова механика, какво по-истинско в живота).

И така, след още една-две години, след като най-накрая се поустанових и имах нещо, което можех да нарека дом за малко повече от няколко месеца, и имах достатъчно време… решихме да пробваме отново.

Резултата са седмични лайв шоута в четвъртък от 8 - ако не са ви пробити вече ушите от тоя слоган.

Бъдете любопитни (или от този)!

=====

Пост 9/N: Чакай, ти не мразиш ли фейсбук? Защо се изливаш тук?

Мразя фейсбук. Мразя излишно внимание върху личности, или да се хваля, да карам други да завиждат, или аз да завиждам (не значи, че не го правя, но не мисля, че е страна от мен, която искам).

Искам да направя CuriousBunch повече като общество, отколкото нещо, което аз контролирам. Но хората са във фейсбук и ютуб.

Ще ми се да беше в мой уебсайт, с отворени технологии, да си хоствам видеата, постовете, аудиото и всичко. Но хората успяхме да направим възможно най-свободно измислената платформа (Интернет) в централизирани хъбове (фейсбук, ютуб и други). Как стана това и защо е дълъг рант, който ще приключа сега.

А с тези си постове искам да изясня мотивите ми за проекта доколкото е възможно и да застана с лицето си, защото може би това е начина.

Не знам. Не разбирам социалните неща, но обичам да експериментирам и да пробвам различни неща.

======

Пост 10/N: 5-годишния аз

Знам, че ако имаше начин 5-годишния аз да ме види с всички камери, микрофони и технологии, които са достъпни и не (опитвах поне) да правя нещо - щеше да ме нарита много здраво.

Като 90s-kid прекарвах много време пред телевизията, но и също ми беше адски интересно как работи цялата работа. Понякога гледах надписите на филмите и шоутата и се опитвах да разбера кой какво прави и защо е необходима тази роля.

И сега имам шанса да правя нещо такова. Понякога с подръчни материали. Още от времето на физици филми правихме ауто-кю (четеш текста все едно гледаш камерата, а всъщност е просто стъкло, зад която е затъмнено и там стои камерата, отразявайки монитор - който трябва да е огледално настроен очевидно).

Сега за CuriousBunch заедно с Криси отново направихме ауто-кю - нямахме чисто стъкло, но намерихме кантар, който точно пасва, връзки, които да го държат, тъмен чувал и таблет.

Обожавам тия неща!

=====

Пост 11/N: Балончета и вируси

От година много трудно си излизаме от балончето - повечето познати и приятели знаят за CuriousBunch, но трудно достига по-далеч. До днес 1248 човека са лайкнали страницата ни във фейсбук и имаме 377 събскрайбъра в ютуб. А седмично ни гледат около 10-20 човека.

Всеки в момента е епидемиолог - виждате как се разпространяват вирусите и знаете, че на вирусите им трябват определени неща в средата, за да се разпространят повече или по-малко. Социалната дистанция и миенето на ръце например им пречи. Носенето на шапка и да не стоиш на течение - не чак толкова много.

"Виралните" клипчета също искат определени неща. CGP Grey има страхотно видео по въпроса [1], Veritasium - също [2]. Опитваме се да правим къстъм тъмнейли, кечи заглавия, кратки клипчета и да пускаме постове във фейсбук - всичко с лимитиран успех.

Не сме намерили рецептата все още, но търсим и не се страхуваме да експериментираме. Ако вие имате опит и искате да помогнете на каузата - пишете ми на лично.

И отново - останете любопитни!

[1] https://www.youtube.com/watch?v=rE3j_RHkqJc [2] https://www.youtube.com/watch?v=fHsa9DqmId8

===

Пост 12/N: Къде сте?

Отказвам да повярвам, че сме 20-30 човека в България, които биха харесали нещата, за които говорим. Някои от проблемите ни са очевидни, други - не чак толкова:

Често си правим си вътрешни базици - не можем да избягаме от факта, че се познаваме. От олимпиади, състезания, университети или по друг начин - повечето любопитковци до момента се познаваме от преди. Опитваме се да запознаем публиката с нас си - направихме цял подкаст [1] + кратки клипчета [2], в които говорим за нас си… но може би не е достатъчно или на никого не му пука? Пренасищаме познатите си с постове - обикновено едни и същи хора споделят, пресподелят и харесват страници, постове и гледат канала ни. Но тези хора получават огромен сигнал от няколко общи познати, което дори може да ги отчужди. Опитваме сега с гости, които може би имат по-малко сечение на общи познати, но гостуването си е задължение, което не на всеки е по-силите - има си подготовка, ангажимент, пък и не всеки е окей да застане пред камера и да говори за това, което прави час+, или пък аз да затапвам с въпроси… Може би някакъв математичен модел как да се разпространи най-ефективно би помогнал тук? Просто не сме достатъчно интересни / прекалено скучни / прекалено дълбоки или по друг начин съдържанието ни не си заслужава - абсолютно възможно е. Отворен съм за експерименти. Пред вътрешната група съм казал, че ще кача почти всичко свързано с наука - както казах и преди CuriousBun.ch предпочитам да е платформа / общество вместо 2-3 човека, които стоят на soapbox и си промотират идеите. Всеки има идеи - бънчовете са изключително интелигентни и креативни хора (потуп-потуп). Но разбира се, когато стане въпрос да се направи нещо като "просто 2-минутно клипче" в реалност отиват часове работа - подготовка, нарязване, правене на тъмбнейл, заглавие, промотиране…

Тъй че - помощ от публиката? Какво можем да направим и заслужава ли си?

[1] https://www.youtube.com/watch?v=saonX72juqY [2] https://www.youtube.com/watch?v=1hQKsNwpPD8&list=PLJKo_VlSBBvDNuwevGjNuR1uptLOWq0i-

===

Пост 13/13: Дай нещо позитивно за финал

Не сме сами. Цани от QuantumAstronavt също се бори за знания, а също е и наш приятел от олимпийските години. Наско… също има научен подкаст "Случайни знания". Другата малко по-борбена цел, е че се ядосвам, когато видя канали като на няма-да-казвам-кого, които са безумно популярни, пълни с измислици.

Ще копирам отговора ми на въпрос за интервю [1] което Рада Бонева беше така добра да сподели в Олимпийско сдружение, но в малко по-дългата си версия:

Въпрос: Дай и нещо положително за финал :)

Аз: Искам да уверя хората четящи това, които не се чувстват добре в гимназията или на работа, защото ги наричат зубъри или работохолици, или смятат, че науката е само за хора в бели престилки - любопитството е най-естественото и доста основно нещо, което хората имаме. Едно бебе пълзи, намира предмет, съставя хипотеза (това се яде), експериментира (яде) и резултата от експеримента или потвърждава хипотезата и става теория (този тип неща се ядат) или (по-често) отхвърля хипотезата.

Децата са любопитни и задават хиляди въпроси за света около тях - защо небето е синьо? Къде е дъгата? Как работят компютрите? И ако обществото около тях - родители, учители - са благосклонни и търпеливи детето може да запази това любопитство. Често обаче хората не сме търпеливи или ни е страх, че не знаем отговорите на такива въпроси, изнервяме се и казваме на детето да ходи да си играе и че ще разбере като порасне. Когато това го чуеш всеки ден, всяка седмица, спираш да си любопитен, отиваш да си играеш и да правиш други неща и се опитваш да забравиш, че си задал подобен въпрос, защото вече са те отрязали и си получил това гадно чувство. Хората избягваме гадни чувства.

Положителното е, че всеки от нас има това любопитство вътре в себе си, зарито под пластове на защитни механизми, за да успяваме да живеем и да не чуваме постоянно рязане. Надявам се чрез подкаста да помогнем на хората, които се колебаят дали е ОК да си любопитен и да им дадем примери за хора, които са професионално любопитни!

[1] http://olympicbg.org/blog/curious-bunch-sastezateli-po-fizika-i-astronomiya-s-nauchen-podkast7

My University Blog

Created on 20190106

During year 3 at University on one of the courses we had to write a blog post every week. I have written a blog before (this one) but 3rd year at University of Glasgow is crazy busy - almost everyone has developed a depression, panic attacks, disorders and has become a goat. I have discovered my old University blog on the interwebs and copied it over to this new/old blog of mine.

Few things of note:

So here are the links to the posts:

It was quite fun remembering what 3rd year was like - it was an absolute hell and has been since then. I still have people complaining about it - it is way too much for a year given that the previous two years are relatively easy going. Add to that the fact that most people are searching for summer internships and start to get the scared feeling of "What the fuck am I going to do in real life" after ~14 years (all of your meaningful life) of education and being told what to do. It's very stressful but maybe it's because reality is quite stressful.

Bullsh8t, Episode #1 - Astrology

Created on 20180929

This episode of bulls8t is sponsored by my own desire to limit some of the bullsh8t in the world

Horoscopes are the worst thing since the invention of God(s). The stupid idea that planets and stars somehow influence your day to day life is idiotic and should have died pretty much whenever it was conceived. Like most of humanity. Or at least ever since we know that it doesn't influence your life. Which in all practical terms has been forever.

Hey babeee, Which sign are you?

Astrology, a.k.a. horoscopes, a.k.a. these things in the websites you read "just for fun but you actually don't really believe" (but deep down you actually do believe them because you think there is a grand scheme of things, but deeper, deeper down you know you don't know anything) revolves around an idea called a sign. Signs are twelve words that sound funny in English so that's why we stick with much hipster Latin.

achzually

ACKCHYUALLY. Signs are constellations in the sky. Constellations are what our pattern matching machines in our heads try to invent whenever they look at pretty much anything. Do an experiment if you don't believe me.

Spill some salt on the table. Now lock your head on the table and watch that for 30 days. In less than 5 minutes you will start seeing triangles and rectangles, also pentagons, hexagons and septagons.

Octagons? Possible.

Nonagons? Sure.

How about shapes with 10 sides. Maybe.

11 sides? I can see that happening.

12 sides? It is entirely possible.

The point is, you will see anything you want to see. And when you are the night shift at some old point in the past and have to be under a table of distant salt (also known as glowing balls of hydrogen and helium) you start seeing shapes. Wanna see how Aries looks like? Well, take a look at this magnificient ram:

it's alive!

Most of them constellations are like this. If you go out and look UP rather than at your glowing rectangle of light in your hand, you will see that. Well, no, actually you will see this if you also go somewhere nice and clean like a mountain, not in the dust- and light- poluted cities.

Man, we have screwed up these cities.

Also if there are no white water vapour in the air also known as tobacco smoke that smokers keep on saying "itz nize and calmz ya dawn man". Fuck you.

To help you in your quests, sometimes the civilization hires large laser pointers, shoot them up in the stratosphere and draw lines for you to imagine. Just ask you nearest flat-earther to tell you when and you will see this:

it's alive!

So yeah, somehow someone saw a ram there. Yeah.

Moving on. Now why Aries is special collection of dots? Because from our very special point of view (the Earth) the Sun appears to pass through these constellations as the year goes on. And wherever the Sun has been when you were born in relation to other stars that's what sign you are. That's it. Now I took a trip to space, hired a bunch of lasers and satelites to draw the lines just to show you this photo:

it's alive!

You are welcome.

The 4 Lies THEY have been feeding us! You won't believe number 2!!

No, I didn't go to space. Obviously. This "photo" is taken in the future, in May of 2019 (or the past depending on when you are reading this crap). And I sure won't use my time machine just for a shity blog post. But that's just the small lie.

The real lie is that the Earth is flat.

But another lie is that if you paid enough attention, May of 2019?! But Aries is in March/April. Then why is the Sun in the constellation in May?

And are there only 12 constellations through which the Sun passes?

And who cares - I mean, if you are reading this, you probably know the answers. People who believe in zodiac crap generally don't read. Well, they do read but only their horoscopes. And facebook posts. But facebook I hear is not cool anymore because it indeed requires reading. Now the hype is in Instafeces where you don't need to read - just look at photos of the Magellanic clouds.

Haha, but no, really, you just look at pictures of the concerning climate change graphs.

Haha, but no seriously you look at pictures of your mom. Haha but she is so fat that, eh... whatever.

Ok, but seriously - there are 13 constellations, and they are not given equal rights. Like not at all, it's worse than Attack helicopter gender and the rest.

fixd that for ya

Also, 13 is unlucky and people are superstitious so they cut down the Snake bearer Ophiuchus which is between Scorpio and Sagitarius because ain't nobody wants to be a Snake bearer. And also dates defer because the Earth wobbles like a coin on a table (get it, cause it's flat).

Do you want to see what Aries looks like from Betelgeuse, a star far away but still in our galaxy? Here it is:

still magnificient tho

You see it now? Great!

So... what I was trying to say is...

Astrology is full of Tauri excrements. Like seriously full of bullsh8t. If I hear anybody talking that they have read that today it's gonna be a lucky day because they are Pisces, I go away. More than I go away if someone is smoking and when someone is smoking it is actually burning my lungs.

If somebody asks me which sign I am, I tell her she is an idiot (see, gender equality, I use "she" when it's relevant) and I don't waste my time with her. I prefer to waste my time by watching and recording meteors which is another useless thing but oh so much better than listening about horoscopes.

Facebook (and the rest) - wait a minute - this way is wrong!

Created on 20180719

This is not the way we wanted computers to work. We don't want people addicted to their phones all the time, looking like zombies, internally feeling depressed and anxious and always trying to outcompete everybody in the world; trying to show off to get a few more likes, to get a few more comments. We don't want this poisonous competition of individuals for meaningless virtual points. And all the while these same people are being exploited by Facebook to click on things so that advertisers can show them ads to things they probably don't even want. We don't want people reading shallow automatically generated articles of confirmation bias, which are being promoted by Facebook to get even more clicks for more ads for more things you don't want.

We wanted to connect with the people we care about. It's our intrinsic desire in this more and more isolated society. We wanted to know what is going on in the lives of the people we cared about but not to compete with them in this ugly jelaous way. When I see a real friend of mine going on vacation - I like it, I feel good he feels good. But when I see it in a person I barely know - I see it as a showoff.

What we got is connection with companies. We got hundreds of messaging apps, photo apps and paradoxically - it's making it harder to connect with people. People use something different for different reasons and it's impossible to message inbetween apps like it is possible to send SMS to people on different mobile networks.

Facebook seems like a behemot, seems like this huge company that is here to stay. It has done wrong many times, it has changed its algorithms to promote biased content to keep you with interacting with the site, it has created walled gardens, it is ruled by an asshole who has said privacy is not expected but he keeps a tape on his camera. It had broken promises and apologized and broke promises again. It has Instagram and Whatsapp and many people don't even know it - so if you want to escape, it is there to capture you again.

It is not how we wanted our society to work. I don't think Steve Jobs wanted this when he and the rest of Apple envisioned the smart phone. I don't think he would be happy to see Apple has worked a few years with it's best engineers on hand to create animated emojis. It is not how we wanted our computing to work.

We want to be able to learn new skills, to create things and express ourselves, to connect with people and keep the important ones close to us. That's what fundamentally technology should be about.